1Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.
1Од Јакова, Бога и Господа Исуса Христа слуге, свима дванаест колена расејаним по свету поздравље.
2Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
2Сваку радост имајте, браћо моја, кад падате у различне напасти,
3като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
3Знајући да кушање ваше вере гради трпљење;
4А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
4А трпљење нека дело довршује, да будете савршени и цели без икакве мане.
5Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
5Ако ли коме од вас недостаје премудрости, нека иште у Бога који даје свакоме без разлике и не кори никога, и даће му се;
6Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
6Али нека иште с вером, не сумњајући ништа; јер који се сумња он је као морски валови, које ветрови подижу и размећу.
7Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
7Јер такав човек нека не мисли да ће примити шта од Бога.
8понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
8Који двоуми непостојан је у свима путевима својим.
9Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
9А понижени брат нека се хвали висином својом;
10а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
10А богати својом понизношћу; јер ће проћи као цвет травни.
11Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
11Јер сунце огреја с врућином, и осуши траву, и цвет њен отпаде, и красота лица њена погибе; тако ће и богати у хођењу свом увенути.
12Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
12Благо човеку који претрпи напаст; јер кад буде кушан примиће венац живота, који Бог обрече онима који га љубе.
13Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
13Ниједан кад се куша да не говори: Бог ме куша; јер се Бог не може злом искушати, и Он не куша никога;
14А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
14Него сваког куша његова сласт, која га вуче и мами.
15и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
15Тада затрудневши сласт рађа грех; а грех учињен рађа смрт.
16Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
16Не варајте се, љубазна браћо моја!
17Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
17Сваки добри дар и сваки поклон савршени одозго је, долази од Оца светлости, у ког нема промењивања ни мењања видела и мрака;
18От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
18Јер нас драговољно породи речју истине, да будемо новина од Његовог створења.
19Вие знаете [това], любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
19Зато, љубазна браћо моја, нека буде сваки човек брз чути а спор говорити и спор срдити се.
20защото човешкият гняв не върши Божията правда.
20Јер срдња човечија не чини правде Божије.
21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
21Зато одбаците сваку нечистоту и сувишак злобе, и с кротошћу примите усађену реч која може спасти душе ваше.
22Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
22Будите, пак, творци речи, а не само слушачи, варајући сами себе.
23Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
23Јер ако ко слуша реч а не твори, он је као човек који гледа лице тела свог у огледалу;
24понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
24Јер се огледа па отиде, и одмах заборави какав беше.
25Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
25Али који провиди у савршени закон слободе и остане у њему, и не буде заборавни слушач, него творац дела, онај ће бити блажен у делу свом.
26Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
26Ако који од вас мисли да верује, и не зауздава језик своЈ, него вара срце своје, његова је вера узалуд.
27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва [човек] сирачетата и вдовиците в неволята им, [и] да пази себе си неопетнен от света.
27Јер вера чиста и без мане пред Богом и Оцем јесте ова: обилазити сироте и удовице у њиховим невољама, и држати себе неопогањеног од света.