¹Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.

¹Од Јакова, Бога и Господа Исуса Христа слуге, свима дванаест колена расејаним по свету поздравље.

²Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

²Сваку радост имајте, браћо моја, кад падате у различне напасти,

³като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

³Знајући да кушање ваше вере гради трпљење;

⁴А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

⁴А трпљење нека дело довршује, да будете савршени и цели без икакве мане.

⁵Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

⁵Ако ли коме од вас недостаје премудрости, нека иште у Бога који даје свакоме без разлике и не кори никога, и даће му се;

⁶Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

⁶Али нека иште с вером, не сумњајући ништа; јер који се сумња он је као морски валови, које ветрови подижу и размећу.

⁷Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

⁷Јер такав човек нека не мисли да ће примити шта од Бога.

⁸понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

⁸Који двоуми непостојан је у свима путевима својим.

⁹Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

⁹А понижени брат нека се хвали висином својом;

¹⁰а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

¹⁰А богати својом понизношћу; јер ће проћи као цвет травни.

¹¹Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

¹¹Јер сунце огреја с врућином, и осуши траву, и цвет њен отпаде, и красота лица њена погибе; тако ће и богати у хођењу свом увенути.

¹²Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

¹²Благо човеку који претрпи напаст; јер кад буде кушан примиће венац живота, који Бог обрече онима који га љубе.

¹³Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

¹³Ниједан кад се куша да не говори: Бог ме куша; јер се Бог не може злом искушати, и Он не куша никога;

¹⁴А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

¹⁴Него сваког куша његова сласт, која га вуче и мами.

¹⁵и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

¹⁵Тада затрудневши сласт рађа грех; а грех учињен рађа смрт.

¹⁶Не се заблуждавайте, любезни мои братя;

¹⁶Не варајте се, љубазна браћо моја!

¹⁷Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

¹⁷Сваки добри дар и сваки поклон савршени одозго је, долази од Оца светлости, у ког нема промењивања ни мењања видела и мрака;

¹⁸От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

¹⁸Јер нас драговољно породи речју истине, да будемо новина од Његовог створења.

¹⁹Вие знаете [това], любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

¹⁹Зато, љубазна браћо моја, нека буде сваки човек брз чути а спор говорити и спор срдити се.

²⁰защото човешкият гняв не върши Божията правда.

²⁰Јер срдња човечија не чини правде Божије.

²¹Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

²¹Зато одбаците сваку нечистоту и сувишак злобе, и с кротошћу примите усађену реч која може спасти душе ваше.

²²Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

²²Будите, пак, творци речи, а не само слушачи, варајући сами себе.

²³Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

²³Јер ако ко слуша реч а не твори, он је као човек који гледа лице тела свог у огледалу;

²⁴понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.

²⁴Јер се огледа па отиде, и одмах заборави какав беше.

²⁵Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

²⁵Али који провиди у савршени закон слободе и остане у њему, и не буде заборавни слушач, него творац дела, онај ће бити блажен у делу свом.

²⁶Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

²⁶Ако који од вас мисли да верује, и не зауздава језик своЈ, него вара срце своје, његова је вера узалуд.

²⁷Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва [човек] сирачетата и вдовиците в неволята им, [и] да пази себе си неопетнен от света.

²⁷Јер вера чиста и без мане пред Богом и Оцем јесте ова: обилазити сироте и удовице у њиховим невољама, и држати себе неопогањеног од света.