¹Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина Си.

¹Кад Израиљ беше дете, љубих га, и из Мисира дозвах сина свог.

²Колкото повече ги викаха [пророците], Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертвуваха на ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.

²Колико их зваше, толико они одлазише од њих; приносише жртве Валима, кадише ликовима.

³При това Аз научих Ефрема да ходи Като го хващат за мишците му; Но не познаваха, че Аз ги лекувах.

³Ја учих Јефрема ходити држећи га за руке, али не познаше да сам их ја лечио.

⁴Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им, И сложих храна пред тях.

⁴Вукох их узицама човечијим, ужима љубавним; и бих им као они који им скидају јарам с чељусти, и давах им храну.

⁵Той няма да се върне в Египетската земя; Но асириецът ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат [към Мене].

⁵Неће се вратити у земљу мисирску, него ће му Асирац бити цар, јер се не хтеше обратити.

⁶Меч ще свирепее против градовете му Та ще довърши силите му и ще ги пояде. Поради собствените им намерения,

⁶И мач ће стајати у градовима његовим, и потрће преворнице његове и прождрети за намере њихове.

⁷Людете Ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат [пророците да гледат] към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.

⁷Народ је мој прионуо за отпад од мене; зову га ка Вишњем, али се ниједан не подиже.

⁸Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? [Как] да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, Милосърдието Ми се запали.

⁸Како да те дам, Јефреме? Да те предам, Израиљу? Како да учиним од тебе као од Адаме? Да те обратим да будеш као Севојим? Устрептало је срце моје у мени, усколебала се утроба моја од жалости.

⁹Няма да изпълня [намерението на] пламенния Си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото Аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда [при тебе] с гняв.

⁹Нећу извршити љутог гнева свог, нећу опет затрти Јефрема; јер сам ја Бог а не човек, Светац усред тебе; нећу доћи на град.

¹⁰Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,

¹⁰Ићи ће они за Господом; Он ће рикати као лав; кад рикне, са страхом ће дотрчати синови с мора;

¹¹Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня [пак] в къщите им, казва Господ.

¹¹Са страхом ће дотрчати из Мисира као птица, и као голуб из земље асирске; и населићу их у кућама њиховим, говори Господ.

¹²Ефрем Ме обкръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светия, който е верен.

¹²Опколио ме је Јефрем лажју и дом Израиљев преваром; али Јуда још влада с Богом и веран је са светима.