¹Когато Ефрем говореше с трепет Той се издигна в Израил; А когато съгреши чрез Ваала, Тогава умря.

¹Кад Јефрем говораше, беше страх; беше се узвисио у Израиљу; али се огреши о Вала, те умре.

²А сега притурят на греховете си Като си правят леяни идоли от среброто си, Идоли според своето разбиране на [Божеството], [Но] [които] всички са дело на художници; [Сами] те казват за тях: Нека целуват телците ония, които жертвуват.

²И сада једнако греше и граде себи лијући од сребра свог по разуму свом ликове, који су сви дело уметничко, а они говоре за њих: Људи који приносе жртве нека целују теоце.

³Затова ще бъдат като утринния облак, И като росата, която рано прехожда, Като прах, който вихрушката отвява от гумното, И като дим [губещ се] из комин.

³Зато ће бити као облак јутарњи и као роса која у зору падне, па је нестане, као плева, коју односи ветар с гумна, и као дим из димњака.

⁴Но Аз съм Господ твой Бог от [времето когато беше ти в] Египетската земя; Друг Бог освен Мене да не познаеш, Защото освен Мене няма спасител.

⁴А ја сам Господ Бог твој од земље мисирске, и Бога осим мене ниси познао, и осим мене нема ко би спасао.

⁵Аз съм познал [ходенето] ти в пустинята, В много сухата земя.

⁵Ја те познах у пустињи, у земљи засушеној.

⁶Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сърцето им се надигна; Затова Ме забравиха.

⁶Имајући добру пашу беху сити; али чим се наситише, понесе се срце њихово, зато ме заборавише.

⁷По тая причина станах за тях като лъв, Като леопард ще дебна на път;

⁷Зато ћу им бити као лав, као рис вребаћу их на путу.

⁸Ще ги срещна като мечка лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.

⁸Срешћу их као медведица којој узму медведиће, и растргаћу им све срце њихово и изјешћу их онде као лав; зверје пољско раскинуће их.

⁹Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ.

⁹Пропао си, Израиљу; али ти је помоћ у мени.

¹⁰А сега где е царят ти? - Та да те избави във всичките ти градове, - И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници?

¹⁰Где ти је цар? Где је? Нека те сачува у свим градовима твојим; где ли су судије твоје, за које си говорио: Дај ми цара и кнезове?

¹¹Дадох ти цар в негодуванието Си, И махнах го в гнева Си.

¹¹Дадох ти цара у гневу свом, и узех га у јарости својој.

¹²Беззаконието на Ефрема е скътано, Грехът му запазен в скривалище.

¹²Свезано је безакоње Јефремово, остављен је грех његов.

¹³Болки на раждаща жена ще го сполетят; Той е неразумен син, Не слиза на време в отвора на матката.

¹³Болови као у породиље спопашће га, син је неразуман, јер не би толико времена остао у утроби.

¹⁴От силата на преизподнята ще ги изкупя, От смърт ще ги избавя. О смърт! где са язвите ти? О преизподньо! где е погубителната ти [сила]? [Колкото за това], Аз няма да видя разкайване.

¹⁴Од гроба ћу их избавити, од смрти ћу их сачувати; где је, смрти, помор твој, где је, гробе, погибао твоја? Кајање ће бити сакривено од очију мојих.

¹⁵Ако и да е той плодовит [повече] от братята си, Пак източен вятър ще дойде, Вятър от Господа ще възлезе из пустинята, Та ще престане изворът му, И ще пресъхне кладенецът му; [Неприятелят] ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.

¹⁵Родан ће бити међу браћом својом; али ће доћи источни ветар, ветар Господњи, који иде од пустиње, и усахнуће му извор, и студенац ће му засушити; он ће однети благо од свих драгих заклада.

¹⁶Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.

¹⁶Самарија ће опустети, јер се одметну од Бога свог; они ће пасти од мача, деца ће се њихова размрскати и трудне жене њихове распорити.