¹Горко на тия, които постановяват неправедни постановления, И на писачите, които пишат извратеност,

¹Тешко онима који постављају законе неправедне и који пишу неправду,

²За да лишат сиромасите от правосъдието, И да отнемат правото на сиромасите от людете Ми, Така щото вдовиците да им станат корист, И те да съблекат сирачетата!

²Да одбију од суда убоге, и да отимају правицу сиромасима народа мог, да би им плен биле удовице и сироте грабеж.

³И какво ще направите в деня, когато ще бъдете наказани {Еврейски: Денят на посещението.}, И в опустошението, което ще дойде от далеч? Към кого ще прибягват за помощ? И где ще оставите славата си?

³А шта ћете чинити у дан похођења и погибли која ће доћи издалека? Коме ћете прибећи за помоћ? Где ли ћете оставити славу своју?

⁴[Нищо не им остава], освен да се наведат между пленниците, И да паднат под убитите. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

⁴Да се не би унизила међу робље и међу побијене пала? Код свега тога неће се одвратити гнев Његов, него ће рука Његова још бити подигнута.

⁵Горко на асириеца, жезъла на гнева Ми, Тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!

⁵Тешко Асиру, шиби гнева мог, ако и јесте палица у руци његовој моја јарост.

⁶Ще го изпратя против един нечестив народ, И ще му дам заръчка против людете, на които се гневя, За да вземе користи и да улови плячка, И да ги стъпче като калта по пътищата.

⁶На народ лицемерни послаћу га, и заповедићу му за народ на који се гневим, да плени и отима, и да га изгази као блато на улицама.

⁷Обаче не му е намерението [да направи] така, Нито мисли така сърцето му; Но в сърцето му е Да съсипе и да изтреби не малко народи.

⁷Али он неће тако мислити и срце његово неће тако судити, него му је у срцу да затре и истреби многе народе.

⁸Защото казва: Всичките Ми князе не са ли царе?

⁸Јер ће рећи: Кнезови моји нису ли сви цареви?

⁹Халне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?

⁹Није ли Халан као Хархемис? Није ли Емат као Арфад? Није ли Самарија као Дамаск?

¹⁰Както ръката ми е стигнала царствата на идолите, Чиито изваяни идоли бяха по-много от ерусалимските и самарийските,

¹⁰Како је рука моја нашла царства лажних богова, којих ликови беху јачи од јерусалимских и самаријских,

¹¹Не ще ли направя на Ерусалим и на неговите кумири, Както направих на Самария и на нейните идоли?

¹¹Нећу ли учинити Јерусалиму и његовим лажним боговима онако како сам учинио Самарији и њеним лажним боговима?

¹²Затова, когато свърши Господ цялото Си дело Над хълма Сион и над Ерусалим, Ще накажа, [дума Той], плода на надменното сърце на асирийския цар, И славенето на надигнатите му погледи.

¹²Али кад сврши Господ све дело своје на гори сионској и у Јерусалиму, тада ћу обићи плод охолог срца цара асирског и славу поноситих очију његових.

¹³Защото той казва: Със силата на своята ръка извърших това, И с мъдростта си, понеже съм разумен; И преместих границите на народите, Разграбих съкровищата им, И като силен свалих седящите [на високо;]

¹³Јер рече: Крепошћу руке своје учиних и мудрошћу својом, јер сам разуман; и преместих међе народима и благо њихово заплених и као јунак оборих становнике.

¹⁴И ръката ми намери, като гнездо, богатството на племената; И както събира някой оставени яйца, така аз събрах целия свят. И никой не поклати крило, не отвори уста, нито цвърти.

¹⁴И рука моја нађе као гнездо богатство у народа, и како се купе јаја остављена тако покупих сву земљу, и не би никога да махне крилом или да отвори уста и писне.

¹⁵Дали ще се похвали секирата против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го движи? - Като че ли жезълът би поклатил тия, които го дигат. [Или] тоягата би подигнала [този, който] не е дърво!

¹⁵Хоће ли се секира величати над оним који њом сече? Хоће ли се пила разметати над оним који њом ради? Као да би прут махао оним који га дигне, као да би се хвалио штап да није од дрвета.

¹⁶Затова Господ, Господ на Силите, Ще прати на тлъстите му мършавост, И под славата му ще се запали пожар, Като пожар от огън.

¹⁶Зато ће Господ, Господ над војскама, пустити на претиле његове мршу, и славу ће његову потпалити да гори као огањ.

¹⁷Светлината на Израиля ще бъде за огън, И Светият Негов за пламък; И ще изгори и пояде тръните му И глоговете му в един ден;

¹⁷Јер ће видело Израиљево бити огањ, и Светац ће његов бити пламен, и упалиће и сажећи трње његово и чкаљ његов у један дан.

¹⁸Ще погуби и славата на леса му и на плодовитото му поле, И душа и тяло; И ще бъде както, когато изнемощее болен

¹⁸И красоту шуме његове и њиве његове, од душе до тела, уништиће, и биће као бегунац кад изнемогне.

¹⁹А останалите дървета от леса му ще са малко, [До толкоз] щото да може дете да ги запише.

¹⁹И шта остане дрвета шуме његове, биће мало, да би их дете могло пописати.

²⁰И в оня ден останалите от Израиля и избавените от Якововия дом Няма вече да се облягат на този, който ги порази, Но ще се облягат с истина на Господа, Светия Израилев.

²⁰И у то време остатак Израиљев и који се избаве у дому Јаковљевом неће се више ослањати на оног ко их бије, него ће се ослањати на Господа Свеца Израиљевог истином.

²¹Останалото, останалото от Якова, Ще се обърне към могъщия Бог,

²¹Остатак ће се обратити, остатак Јаковљев, к Богу силном.

²²Защото, ако и да са людете ти Израилю, като морския пясък, [Само] остатък от тях ще се върне; Взето е решение за погубление, препълнено с [Божията] правда.

²²Јер ако буде народа твог, Израиљу, као песка морског, остатак ће се његов обратити. Погибао је одређена, разлиће се правда.

²³Защото Господ Бог на Силите ще извърши, Според решението, погубление всред цялата страна.

²³Јер ће Господ, Господ над војскама, извршити погибао одређену у свој земљи.

²⁴Затова така казва Господ Бог на Силите: Люде Мои, които живеете в Сион, Да се не боите от асириеца, Ако и да ви удари с жезъл, И дигне тоягата си против вас Според както [я издигна] Египет;

²⁴Зато овако вели Господ, Господ над војскама: Не бој се Асирца, народе мој, који наставаш на гори Сиону; прутом ће те ударити и штап свој подигнуће на те као у Мисиру.

²⁵Защото още твърде малко, и негодуването Ми ще престане, И гневът [ще се обърне] за тяхна погибел;

²⁵Јер још мало, и гнев ће престати; тада ће се јарост моја обратити на њихову погибао.

²⁶И Господ на Силите ще подбуди против него бич, Както в порязването на Мадиама при канарата Орив; И жезълът му [ще се издигне] над морето, И ще го възвиси според както го възвиси над Египет.

²⁶Јер ће подигнути на њ Господ над војскама бич, те ће бити као расап мадијански код камена Орива и као штап његов на мору, и подигнуће га као у Мисиру.

²⁷И в оня ден товарът му ще се мести от плещите ти. И хомотът му от врата ти, И хомотът ще се строши поради помазанието [ти].

²⁷И тада ће се скинути бреме његово с рамена твог и јарам његов с врата твог, и изломиће се јарам од помазања.

²⁸Той дойде в Гаят, мина през Мигрон, В Михмас разтваря вещите си,

²⁸Дође у Ајат, прође у Мигрон, у Михмасу распрти пртљаг свој.

²⁹Минаха през прохода, нощуваха в Гава; Рама трепери, Гавая Саулова се разбягва.

²⁹Пођоше кланцем, у Гаваји заноћише, препаде се Рама, Гаваја Саулова побеже.

³⁰Извикай с висок глас, Галимова дъщерьо! Слушай, Лаисе! [и] ти, бедни Анатоте!

³⁰Вичи гласно, кћери Галимова; нек се чује у Лаис, јадни Анатоте!

³¹Мадмина е бежанец; Жителите на Гевим се събират на бяг.

³¹Мадмина побеже, становници гевимски утекоше.

³²И като предстои само днес в Ноб. Ще помаха с ръката си към хълма на сионовата дъщеря, Към хълма на Ерусалим.

³²Још један дан, па ће стајати у Нову, махнуће руком својом на гору кћери сионске, на хум јерусалимски.

³³Ето, Господ Иеова на Силите Ще изкастри хубавите клончета със страшна [сила]; Високо израсналите ще се отсекат, И издигнатите ще се снишат.

³³Гле, Господ, Господ над војскама, окресаће силом гране; шта је високо посећи ће, и шта је уздигнуто снизиће.

³⁴Ще изсече с желязо горските гъсталаци; И Ливан ще падне чрез Могъщия.

³⁴И густу ће шуму исећи секиром, и Ливан ће пасти од Силнога.