Bulgarian

Serbian: Cyrillic

Isaiah

9

1Но на измъчената [земя] не [ще има] мрак Както в предишните времена, Когато Той унижи земята Завулон и земята Нефталим; Но в послешните времена ще я направи славна- [Нея, която] по пътя към езерото {Т.е., Галилейското. [Еврейски]: Морето.}, оттатък Иордан, Галилея на народите.
1Али неће се онако замрачити притешњена земља као пре кад се дотаче земље Завулонове и земље Нефталимове, или као после кад досађиваше на путу к мору с оне стране Јордана Галилеји незнабожачкој.
2Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; На ония, които седяха в земя на мрачна {Еврейски: Смъртта.} сянка Изгря им светлина.
2Народ који ходи у тами видеће видело велико, и онима који седе у земљи где је смртни сен засветлиће видело.
3Умножил си народа, Увеличил си радостта му; Радват се пред Тебе както се радват във [време на] жетва, Както се радват, когато делят користи.
3Умножио си народ, а ниси му увеличао радости; али ће се радовати пред Тобом као што се радују о жетви, као што се веселе кад деле плен.
4Защото Ти си строшил, както в деня на Мадиама, Тежкия им хомот, тоягата за плещите им, [И] бичът на угнетителя им.
4Јер си сломио јарам у коме вуцијаше, и штап којим га бијаху по плећима и палицу насилника његовог као у дан мадијански.
5Защото всяка чизма на обутия ратник в шума, И облеклата валяни в кръв, Ще бъдат за изгаряне [и] гориво за огън.
5Јер ће обућа сваког ратника који се бије у граји и одело у крв уваљано изгорети и бити храна огњу.
6Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.
6Јер нам се роди Дете, Син нам се даде, коме је власт на рамену, и име ће Му бити: Дивни, Саветник, Бог силни, Отац вечни, Кнез мирни.
7Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават На Давидовия престол и на неговото царство, За да го утвърди и поддържа, Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.
7Без краја ће расти власт и мир на престолу Давидовом и у царству његовом да се уреди и утврди судом и правдом од сада довека. То ће учинити ревност Господа над војскама.
8Господ изпрати слово на Якова; И то свърхлетя [и] върху Израиля.
8Господ посла реч Јакову, и она паде у Израиљу.
9И всичките люде ще [го] познаят, Дори Ефрем и жителите на Самария, Които гордо и с надменно сърце казват:
9И знаће сав народ, Јефрем и становници самаријски, који охоло и поноситог срца говоре:
10Кирпичите паднаха, но ние ще съзидаме с дялани камъни; Черниците се изсякоха, но ще [ги] заменим с кедри.
10Падоше опеке, али ћемо ми зидати од тесаног камена; дудови су посечени, али ћемо их заменити кедрима.
11Затова Господ ще подигне отгоре му ония, които се противиха против Расина, И ще възбуди неприятелите му, -
11Али ће Господ подигнути противнике Ресинове на њ, и скупиће непријатеље његове,
12Сирийците отпред, и филистимците отдире, - И те ще изядат Израиля с отворени уста. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.
12Сирце с истока и Филистеје са запада, те ће ждрети Израиља на сва уста. Код свега тога неће се одвратити гнев Његов, него ће рука Његова још бити подигнута.
13Но пак людете не се връщат към Този, Който ги поразява, Нито търсят Господа на Силите.
13Јер се народ неће обратити к ономе ко га бије, и неће тражити Господа над војскама.
14Затова Господ ще отсече от Израиля в един ден И глава и опашка, палмов клон и тръстика.
14Зато ће одсећи Господ Израиљу главу и реп, грану и ситу у један дан.
15(Старецът и почтеният [мъж], той е глава; А пророкът, който поучава лъжи, той е опашка).
15Старешина и угледан човек то је глава, а пророк који учи лаж то је реп.
16Защото водителите на тия люде ги заблуждават, И водените от тях загиват.
16Јер који воде тај народ, они га заводе, а које воде, они су пропали.
17Затова Господ не ще се зарадва за юношите им, Нито ще се смили за сирачетата и вдовиците им; Понеже те всички са нечестиви и злодейци, И всички уста говорят безумие. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.
17Зато се Господ неће радовати младићима његовим, и на сироте његове и на удовице његове неће се смиловати, јер су свиколики лицемери и зликовци, и свака уста говоре неваљалство. Код свега тога неће се одвратити гнев Његов, него ће рука Његова још бити подигнута.
18Защото беззаконието изгаря като огън, Който пояжда глоговете и тръните; Да! Той пламти в горските гъсталаци, И те се издигат като тежки облаци дим.
18Јер ће се разгорети безбожност као огањ, који сажеже чкаљ и трње, па упали густу шуму, те отиде у дим високо.
19От гнева на Господа на Силите земята изгоря. И людете ще бъдат като гориво за огън; Никой не жали брата си.
19Од гнева Господа над војскама замрачиће се земља и народ ће бити као храна огњу, нико неће пожалити брата свог.
20Човек ще граби отдясно, но ще [остане] гладен; И ще яде наляво, но не ще се насити! Всеки от тях ще яде месата на своята мишца, -
20И зграбиће с десне стране, па ће опет бити гладан, и јешће с леве стране, па се опет неће наситити; сваки ће јести месо од мишице своје,
21Манасия Ефрема, и Ефрем Манасия, И те заедно ще бъдат против Юда. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.
21Манасија Јефрема, и Јефрем Манасију, а обојица ће се сложити на Јуду. Код свега тога неће се одвратити гнев Његов, него ће рука Његова још бити подигнута.