¹[Пророчество] за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син: -

¹Бреме Вавилону, које виде Исаија син Амосов.

²Дигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.

²На гори високој подигните заставу, вичите им гласно, машите руком, нека уђу на врата кнежевска.

³Аз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за [да извършат волята на] гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие.

³Ја сам заповедио изабранима својим и дозвао сам јунаке своје да изврше гнев мој који се радују с величине моје.

⁴Гласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.

⁴Вика стоји људства на горама као да је велик народ, вика и врева царства скупљених народа; Господ над војскама прегледа војску убојиту.

⁵Те идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.

⁵Долазе из далеке земље, с краја небеса, Господ и оруђа срдње Његове, да затре сву земљу.

⁶Лелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.

⁶Ридајте, јер је близу дан Господњи; доћи ће као пустош од Свемогућег.

⁷Затова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.

⁷Зато ће свака рука клонути, и свако срце човечје растопити се.

⁸Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.

⁸И они ће се смести, муке и болови спопашће их, мучиће се као породиља, препашће се један од другог, лица ће им бити као пламен.

⁹Ето денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,

⁹Ево, иде дан Господњи љути с гневом и јарошћу да обрати земљу у пустош, и грешнике да истреби из ње.

¹⁰Защото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.

¹⁰Јер звезде небеске и прилике небеске неће пустити светлост своју, сунце ће помрчати о рађању свом, и месец неће пустити светлост своју.

¹¹Ще накажа света за злината [им], И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.

¹¹И походићу васиљену за злоћу, и безбожнике за безакоње; и укинућу разметање охолих, и понос силних оборићу.

¹²Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! хората [да са по-скъпи] от офирското злато.

¹²Учинићу да ће човек више вредети него злато чисто, више него злато офирско.

¹³Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.

¹³Зато ћу затрести небо, и земља ће се покренути са свог места од јарости Господа над војскама и у дан кад се распали гнев Његов.

¹⁴Те ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.

¹⁴И биће као срна поплашена и као стадо које нико не сабира; свако ће гледати за својим народом, и свако ће бежати у своју земљу.

¹⁵Всеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.

¹⁵Ко се год нађе, биће прободен, и који се год скупе, погинуће од мача.

¹⁶Младенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.

¹⁶И децу ћу им размрскати на њихове очи, куће ћу им опленити и жене ћу им срамотити.

¹⁷Ето, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат среброто за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.

¹⁷Ево, ја ћу подигнути на њих Миде, који неће марити за сребро, нити ће злато искати.

¹⁸Но [с] лъковете [си] ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.

¹⁸Него ће из лукова децу убијати, ни на плод у утроби неће се смиловати, нити ће децу жалити око њихово.

¹⁹И [с] Вавилон, славата на царствата, Красивият [град], с който се гордеят халдеите, Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора:

¹⁹И Вавилон, урес царствима и дика слави халдејској, биће као Содом и Гомор кад их Бог затре.

²⁰Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.

²⁰Неће се у њему живети нити ће се ко населити од колена до колена, нити ће Арапин разапети у њему шатор, нити ће пастири почивати онуда.

²¹Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;

²¹Него ће почивати онде дивље звери, и куће ће њихове бити пуне великих змија, и онде ће наставати сове, и авети ће скакати онуда.

²²Хиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните [им] палати; И времето [да му стане това] скоро ще дойде, Дните му не ще се продължат.

²²И довикиваће се буљине у пустим кућама и змајеви у дворовима веселим. А доћи ће његово време, и близу је, и дани његови неће се протегнути.