¹Защото Господ ще се смили за Якова, И пак ще избере Израиля. И ще ги настани в земята им; И чужденците ще се присъединят към тях, И ще се прилепят към Якововия дом.

¹Јер ће се смиловати Господ на Јакова, и опет ће изабрати Израиља, и наместиће их у земљи њиховој, и прилепиће се к њима дошљаци и придружиће се дому Јаковљевом.

²Племената ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им; И Израилевият дом ще ги наследи в земята Господна За слуги и слугини; Те ще пленят пленителите си, И ще владеят над притеснителите си.

²Јер ће их узети народи и одвести на место њихово, и наследиће их Израиљци у земљи Господњој да им буду слуге и слушкиње, и заробиће оне који их беху заробили, и биће господари својим насилницима.

³И в деня, когато Господ те успокои от скръбта ти, От неволята ти и от жестоката работа, В която ти бе поробен,

³И кад те смири Господ од труда твог и муке и од љутог ропства у коме си робовао,

⁴Ще употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш: Как престана насилникът! престана скубачът [на злато!]

⁴Тада ћеш изводити ову причу о цару вавилонском и рећи ћеш: Како неста настојника, неста данка?

⁵Господ строши тоягата на нечестивите, Скиптъра на владетелите,

⁵Сломи Господ штап безбожницима, палицу владаоцима,

⁶Който яростно поразяваше племената С непрестанно биене, Който властвуваше с гняв над народите, С преследване, което никой не въздържаше.

⁶Која је љуто била народе без престанка, и гневно владала над народима, и гонила немилице.

⁷Цялата земя се успокои и утихна; Възклицават с песни;

⁷Сва земља почива и мирна је; певају гласно.

⁸Дори елхите [и] ливанските кедри се радват за тебе, [казвайки:] Откакто лежиш ти дървар не е излизал против нас.

⁸Веселе се с тебе и јеле и кедри ливански говорећи: Откако си пао, не долази нико да нас сече.

⁹Преизподнята от долу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите {Еврейски: Сенките.}, всичките земни първенци, Дигна от престолите им всичките царе на народите.

⁹Пакао доле усколеба се тебе ради да те сретне кад дођеш, пробуди ти мртваце и све кнезове земаљске, диже с престола њихових све цареве народне.

¹⁰Те всички проговаряйки ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам?

¹⁰Сви ће проговорити и рећи теби: и ти ли си изнемогао као ми? Изједначио се с нама?

¹¹Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват.

¹¹Спусти се у пакао понос твој, звека псалтира твојих; прострти су пода те мољци, а црви су ти покривач.

¹²Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;

¹²Како паде с неба, звездо данице, кћери зорина? Како се обори на земљу који си газио народе?

¹³А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните [богове] към най-крайните страни на север,

¹³А говорио си у срцу свом: Изаћи ћу на небо, више звезда Божјих подигнућу престо свој, и сешћу на гори зборној на страни северној;

¹⁴Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.

¹⁴Изаћи ћу у висине над облаке, изједначићу се с Вишњим.

¹⁵Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, До най-долните дълбочини на рова.

¹⁵А ти се у пакао сврже, у дубину гробну.

¹⁶Ония, които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, [и ще рекат]: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, Който разклащаше царствата,

¹⁶Који те виде погледаће на те, и гледаће те говорећи: То ли је онај који је тресао земљу, који је дрмао царства,

¹⁷Който запустяваше света, И съсипваше градовете му, Който не пускаше в домовете им затворниците си?

¹⁷Који је васиљену обраћао у пустињу, и градове њене раскопавао? Робље своје није отпуштао кући?

¹⁸Всичките царе на народите - те всички- Спят в слава, всеки в дома си;

¹⁸Сви цареви народни, свиколики, леже славно, сваки у својој кући.

¹⁹А ти си отхвърлен от гроба си като презряно {Еврейски: Отвратително.} клонче, [Като] дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, - Като потъпкан под нозе труп.

¹⁹А ти се избаци из гроба свог, као гадна грана, као хаљина побијених, мачем пободених, који силазе у јаму камену, као погажен стрв.

²⁰Ти не ще се съединиш с тях в погребение, Защото си погубил земята си, избил си своите люде; Родът на злодейците никога не ще се споменува.

²⁰Нећеш се здружити с њима погребом, јер си земљу своју затро, народ си свој убио; неће се спомињати семе зликовачко док је века.

²¹Пригответе клане за чадата му, Поради беззаконието на бащите им, За да не станат и завладеят земята, И напълнят лицето на света с градове.

²¹Приправите покољ синовима његовим за безакоње отаца њихових да се не подигну и не наследе земљу и не напуне васиљену градовима.

²²Защото ще стана против тях, казва Господ на Силите, И ще излича из Вавилон име и всичко останало, - И син и внук, казва Господ.

²²Јер ћу устати на њих, говори Господ над војскама, и затрћу име Вавилону и остатак, и сина и унука, говори Господ.

²³И ще го обърна в притежание на ежове, и във водни локви; И ще го помета с метлата на погибелта, казва Господ на Силите.

²³И начинићу од њега стан ћуковима и језера водена, и омешћу га метлом погибли, говори Господ над војскама.

²⁴Господ на Силите се закле, казвайки: Непременно, както намислих, така ще стане, И както реших, така ще стои, -

²⁴Закле се Господ над војскама говорећи: Доиста, биће како сам смислио, и како сам наумио извршиће се.

²⁵Че ще съкруша асириеца в земята Си, И ще го стъпча на планините Си; Тогава хомотът му ще се дигне от тях, И товарът му ще се снеме от плещите им.

²⁵Потрћу Асирца у земљи својој, на горама својим изгазићу га; тада ће се скинути с њих јарам његов, и бреме његово с плећа њихових скинуће се.

²⁶Това е решението взето за цялата земя, И тая е ръката, която се простира над всичките народи.

²⁶То је намишљено свој земљи, и то је рука подигнута на све народе.

²⁷Защото Господ на Силите взе решение, и кой ще [го] осуети? И ръката Му е простряна, и кой ще я върне назад?

²⁷Јер је Господ над војскама наумио, ко ће разбити? И Његову руку подигнуту ко ће одвратити?

²⁸В годината, в която умря цар Ахаз, се наложи следното [пророчество:]

²⁸Године које умре цар Ахаз би објављено ово бреме:

²⁹Не се радвай, цяла Филистимска земьо, Загдето се строши тоягата, която те порази; Понеже из корена на змията ще излезе ехидна, И плодът му ще бъде горителна хвърката змия.

²⁹Немој се радовати, земљо филистејска сваколика, што се сломи прут оног који те је био; јер ће из корена змијског никнути змија василинска, и плод ће му бити змај огњени крилати.

³⁰Първородните на сиромаха ще се нахранят, И бедните ще си почиват в безопасност; Аз ще умъртвя корена ти с глад И останалите от тебе ще бъдат убити.

³⁰И првенци сиромашки нахраниће се, и убоги ће почивати без страха; а твој ћу корен уморити глађу, и остатак твој он ће побити.

³¹Ридай, порто; извикай, граде; Стопила си се, цяла Филистимска земьо; Защото иде дим от север, И в редовете му не ще има ни един, който да пропадне,

³¹Ридајте, врата; вичи, граде; растопила си се, сва земљо филистејска, јер са севера иде дим и нико се неће осамити у зборовима његовим.

³²Тогава, какъв отговор ще се даде на посланиците на народа? - [Това], че Господ е утвърдил основите на Сион, И там ще прибягват наскърбените между людете Му.

³²И шта ће се одговорити посланицима народним? Да је Господ основао Сион и да ће у њ утецати невољници народа Његовог.