¹Пращайте агнета за княза на земята От Села {Или: Петра, т.е. скала.} в пустинята До хълма на сионовата дъщеря.

¹Шаљите јагањце господару земаљском, од Селе до пустиње, ка гори кћери сионске.

²Защото, подобно на скитаща се птица Изпъдена из гнездото си, Такива ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон.

²Јер ће бити кћери моавске на бродовима арнонским као птица која лута, отерана с гнезда.

³Съветвай се, извърши правосъдие; Всред пладне направи сянката си като нощ; Скрий изпъдените, не издавай скитащия се.

³Учини веће, народе, начини сен у подне као ноћ, заклони изагнане, немој издати бегунце.

⁴Изпъдените ми нека пришелствуват при тебе, Моаве; Бъди им покров от разорителя; Защото грабителят изчезна, разорителят престана. Потъпквачите се изтребиха от земята

⁴Нека код тебе бораве изгнани моји, Моаве; буди им заклон од пустошника; јер ће нестати насилника, престаће пустошење, истребиће се са земље који газе друге.

⁵И с милост ще се утвърди престол; И на него ще седи, с истина, в Давидовия шатър, Оня, който съди и търси правосъдие и бърза да върши правда.

⁵И утврдиће се престо милошћу, и на њему ће седети једнако у шатору Давидовом који ће судити и тражити што је право и бити брз да чини правду.

⁶Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му и яростта му; [Но] лъжливите му хваления са суетни.

⁶Чусмо за охолост Моава врло поноситог, за понос његов и охолост и обест његову; лажи његове неће бити тврде.

⁷Затова Моав ще възридае за Моава, - Всички ще възридаят; Ще охкате за сухо-гроздовите низаници на Кир-аресет, Горчиво поразени.

⁷Зато ће ридати Моавац над Моавцем, сви ће ридати; над темељима кир-аресетским уздисаћете јер су разваљени.

⁸Защото нивите на Есевон [и] лозето на Севма са посърнали; Господарите на народите счупиха отбраните му садения, Които стигаха до Язир [и] се извиваха по пустинята; Клоновете му бяха разпрострени, минаваха през морето.

⁸И поља есевонска посушише се и чокот сивамски; господа народна потрше красне лозе његове, које досезаху до Јазира и вијаху се по пустињи; одводе његове пружаху се и прелажаху преко мора.

⁹Затова, заедно с плача на Язир [и аз] ще оплача лозето на Севма; Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало, Защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жетвата ти.

⁹Зато ћу плакати плачем јазирским за чокотом сивамским; заливаћу те сузама својим, Есевоне и Елеало, јер песма о летини твојој и о жетви твојој паде.

¹⁰Отне се веселието и радостта от плодоносното поле, И в лозята [ти] не ще има [вече] пеене, нито радостни гласове; Не ще има кой да тъпче в линовете [и да изстиска] виното; Аз направих да престане възклицанието за гроздобера.

¹⁰И неста радости и весеља с поља родног, у виноградима се не пева ни подвикује, вина у кацама не гази газилац; учиних крај песмама.

¹¹Затова червата ми звучат като арфа за Моава, И вътрешностите ми за Кир-арес.

¹¹Зато утроба моја јечи као гусле за Моавом, и срце моје за Кир-Ересом.

¹²И когато Моав, уморен от високите си места, Се яви и влезе в капището си да се помоли, Той няма да сполучи.

¹²И кад се види да се уморио Моав на висини својој, ући ће у светињу своју да се помоли; али ништа неће свршити.

¹³Това е словото, което Господ, в миналото време изговори за Моава,

¹³Ово је реч што рече Господ за Моава давно.

¹⁴А сега Господ говори, казвайки: - Вътре в три години, каквито са годините на наемник, Славата на Моава ще изпадне в презрение С цялото му голямо множество; И останалите ще бъдат много малко и незначителни.

¹⁴А сада вели Господ говорећи: До три године, као што су године најамничке, олошаће слава Моавова са свим мноштвом његовим, и шта остане биће врло мало и нејако.