¹Наложеното за Дамаск [пророчество]: - Ето, Дамаск не е вече град, А ще бъде грамада развалини.

¹Бреме Дамаску. Гле, Дамаск ће се укинути да не буде више град, него ће бити гомила развалина.

²Градовете на Ароир са напуснати; Те ще служат за стада, Които ще лежат, и не ще има кой да ги плаши.

²Градови ароирски биће остављени, биће за стада, те ће у њима почивати, и нико их неће плашити.

³Крепостта ще се махне от Ефрема, и царството от Дамаск, И останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, Казва Господ на Силите.

³Нестаће градова Јефремових и царства у Дамаску и остатку сирском, биће као слава синова Израиљевих, вели Господ над војскама.

⁴И в оня ден славата на Якова ще се смали, И тлъстината на месата му ще измършавее;

⁴И у тај ће дан истанчати слава Јаковљева, и дебело тело његово омршаће.

⁵И ще бъде както, когато жетварят хване стръкове жито И пожъне класовете с мишцата си; Да! ще бъде както, когато събира някой класове в рафаимската долина.

⁵Јер ће бити као кад жетелац сабира жито и руком жање класје, и биће као кад се купи класје у долини рафајској.

⁶Но ще остане в него пабирък, Както при отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите клонове, Четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, Казва Господ Израилевият Бог.

⁶Али ће се оставити у њој пабирци као кад се отресе маслина, па две три остану у врху, и четири пет на родним гранама, вели Господ Бог Израиљев.

⁷В оня ден човек ще погледне към Създателя си, И очите му ще се взрат в Светия Израилев;

⁷У то ће време човек погледати на Творца свог, и очи његове гледаће на Свеца Израиљевог;

⁸Той не ще погледне към жертвениците, делото на ръцете си, Нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, Нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.

⁸А неће погледати на олтаре, дело руку својих, нити ће гледати на оно што су начинили прсти његови, ни на лугове ни на ликове сунчане.

⁹В оня ден укрепените му градове Ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, Които бидоха оставени по причина на израилтяните; И ще стане [там] запустение.

⁹У то ће време тврди градови његови бити као остављен грм и огранак, јер ће се оставити ради синова Израиљевих, и биће пустош.

¹⁰Понеже си забравил Бога на спасението си, И не си спомнил силната си Канара, Затова насаждаш приятни садове, И насаденото е от чужди фиданки;

¹⁰Јер си заборавио Бога спасења свог, и ниси се сећао Стене силе своје; зато сади красне садове и лозу страну пресађуј;

¹¹В деня, когато ги насадиш заграждаш ги с плет, И сутрин правиш семето ти да цъфти; А жетвата ще чезне в деня на скръб И на неизцелима печал.

¹¹Дању ради да узрасте шта посадиш, и јутром гледај да ти семе никне; али кад дође до брања разграбиће се, и остаће ти љута жалост.

¹²Ах! шуменето на многото племена, Които бучат като бученето на моретата, - И смутът на народите, Които напират като напора на големи води!

¹²Тешко мноштву великих народа, што буче као што буче мора, и узаврелим народима, којих стоји врева као силних вода;

¹³Народите ще напират като напора на големите води; Но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, И ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра, И като въртящ се прах пред вихрушката.

¹³Врева стоји народа као великих вода; али ће повикати на њих, и они ће побећи далеко, и биће гоњени као плева по брдима од ветра и као прах од вихора.

¹⁴Привечер, ето смущение, [И] преди да съмне ги няма! Това е делът на тия, които ни обират, И съдбата на ония, които ни разграбват.

¹⁴Увече ето страха, и пре него сване нема никога. То је део оних који нас газе, и наследство оних који отимају од нас.