¹Наложеното за пустинята на морето {Т.е., голямата река, Ефрат.} [пророчество:] Както южните вихрушки, които стремително летят, [Така] иде [разрушение] от пустинята, от страшната земя.

¹Бреме пустињи на мору. Као вихори који пролазе на југ, тако ће доћи из пустиње, из земље страшне.

²Тежко видение ми се откри: Коварният коварствува, и грабителят граби. Възлез, Еламе; обсади, Мидийо; Спрях всичките й въздишания.

²Љута утвара јави ми се. Неверник неверу чини, пустошник пустоши; ходи, Еламе; опколи, Мидијо! Свему уздисању учинићу крај.

³Затова хълбоците ми са пълни с болеж; Болки ме обзеха както болките на жена, когато ражда; Сгърбен съм та не мога да чуя, Смутен съм та не мога да видя.

³Зато су бедра моја пуна бола; муке ме обузеше као кад се мучи породиља; згурих се чујући, препадох се видећи.

⁴Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; Дрезгавината, която пожелах, се обърна на страшилище за мене.

⁴Срце ми се смете, гроза ме подузе; ноћ милина мојих претвори ми се у страх.

⁵Приготвят трапезата, поставят стражата, ядат, пият! Станете, военачалници! излъсквайте щитове!

⁵Постави сто, стражар нека стражи; једи, пиј; устајте кнезови, мажите штитове.

⁶Защото Господ ми рече така: Иди постави страж, Та нека възвестява каквото види.

⁶Јер овако ми рече Господ: Иди, постави стражара да ти јави шта види.

⁷И видя полк конници по двама, Полк осли, и полк камили; Тогава вникна добре с голямо внимание.

⁷И виде кола, и два реда коњика; кола с магарцима и кола с камилама; и пажаше добро великом пажњом.

⁸После, извика [като] лъв: Господи, аз стоя непрекъснато в стражарницата през деня, И оставам в стражата си целите нощи. -

⁸И повика као лав: Господару, ја стојим једнако на стражи дању, и стојим на стражи по сву ноћ.

⁹Но, ето! иде тук полк мъже, конници по двама! И той проговаряйки рече: Падна, падна Вавилон, И всичките изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!

⁹И ево дођоше на колима људи, у два реда коњици. Тада повика и рече: Паде, паде Вавилон, и сви резани ликови богова његових разбише се о земљу.

¹⁰Врахо мой, и ти произведение {Еврейски: Сине.} на гумното ми, Явих ви онова, което чух от Господа на Силите, Израилевия Бог.

¹⁰Вршају мој, и пшенице гумна мог! Шта чух од Господа над војскама, Бога Израиљевог, јавих вам.

¹¹Наложеното за Едом {Еврейски: Дума, т.е. мълчание.} [пророчество]: Към мене вика един от Сиир: Стражо, колко [е часът] на нощта? Стражо, колко [е часът] на нощта?

¹¹Бреме Думи. Виче к мени неко са Сира: Стражару! Шта би ноћас? Стражару! Шта би ноћас?

¹²Стражът рече: Утрото иде, още и нощта; Ако искате да питате, питайте; дойдете пак, дойдете.

¹²Стражар рече: Доћи ће јутро, али и ноћ; ако ћете тражити, тражите, вратите се, дођите.

¹³Наложеното за Арабия [пророчество]: Привечер ще [слезете] в гората [да] пренощувате. О дедански кервани.

¹³Бреме арапској. По шумама у арапској ноћиваћете, путници дедански!

¹⁴Жителите на теманската земя Донесоха вода за жадния, Посрещнаха бежанците с хляба си.

¹⁴Изнесите воде пред жедне, који живите у земљи Теми, сретните с хлебом бегунца.

¹⁵Защото побягнаха от сабите, От оголената сабя, от запънатия лък, И от лютостта на войната.

¹⁵Јер ће бежати од мача, од мача голог, од лука запетог и од жестоког боја.

¹⁶Защото Господ ми рече така: Вътре в една година, каквито са годините на наемник, Ще изчезне всичката слава на Кидар;

¹⁶Јер овако ми рече Господ: За годину, као што је година најамничка, нестаће све славе кидарске.

¹⁷И останалото число на стрелците, Силните мъже на кидарците, ще бъде малко; Защото Господ Израилевият Бог е изговорил това.

¹⁷И што остане храбрих стрелаца синова кидарских, биће мало; јер Господ Бог Израиљев рече.