¹Горко на горделивия венец на Ефремовите пияници, И на повехналия цвят на славната му красота, Който е на върха на тлъстите долини на ония, които се обладават от вино!

¹Тешко гиздавом венцу пијаница Јефремових, увелом цвету красног накита њиховог, који су уврх родног дола, пијани од вина!

²Ето, от Господа идва един мощен и силен, Който, като буря с град и опустошителна вихрушка, Като буря от силни прелели води, Ще [ги] хвърли с ръката си на земята.

²Гле, у Господа има неко јак и силан као пљусак од града, као олуја која све ломи, као поплава силне воде, кад навали, обориће све на земљу руком.

³Горделивият венец на Ефремовите пияници Ще се тъпче под нозе;

³Ногама ће се изгазити гиздави венац, пијанице Јефремове.

⁴И повехналият цвят на славната им красота, Който е на върха на тлъстата долина, Ще стане като първозряла смокиня преди лятото, Която, щом я вземе в ръка оня, който я види, поглъща я.

⁴И увели цвет красног накита њиховог, што је уврх родног дола, биће као воће узрело пре лета, које чим ко види, узме у руку и поједе.

⁵В оня ден Господ на Силите ще бъде славен венец И красива корона за останалите от людете Си,

⁵У оно ће време Господ над војскама бити славна круна и дичан венац остатку народа свог,

⁶И правосъден дух за оня, който седи да съди И сила за тия, които отблъсват неприятеля до портата [му],

⁶И дух суда ономе који седи да суди, и сила онима који узбијају бој до врата.

⁷Но и тия се побъркаха от виното И се заблудиха от спиртното питие; Свещеник и пророк се побъркаха от спиртно питие, Обладаха се от вино, заблудиха се от спиртно питие, Побъркаха се във видението, спъват се в съденето,

⁷Али се и они заносе од вина, и посрћу од силовитог пића: свештеник и пророк заносе се од силовитог пића, освојило их је вино, посрћу од силовитог пића, заносе се у пророковању, спотичу се у суђењу.

⁸Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и нечистота, [Така щото] няма [чисто] място.

⁸Јер су сви столови пуни бљувотине и нечистоће, нема места чистог.

⁹Кого, [казваш ти], ще научи той на знание? И кого ще направи да разбере каквото чуе? Отбитите от мляко ли? Отлъчените от гърди ли?

⁹Кога ће учити мудрости, и кога ће упутити да разуме науку? Децу, којој се не даје више млеко, која су одбијена од сисе?

¹⁰Защото [дава] заповед след заповед, Заповед, след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко.

¹⁰Јер заповест по заповест, заповест по заповест, правило по правило, правило по правило, овде мало, онде мало даваше се.

¹¹Наистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тия люде

¹¹Зато ће неразумљивом беседом и туђим језиком говорити том народу;

¹²Оня, който бе им рекъл: Тая е почивката [ви]; и успокойте уморения; И това е освежението [ви]; Но те не искаха да слушат.

¹²Јер им рече: Ово је починак, оставите уморног да почине; ово је одмор; али не хтеше послушати.

¹³Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, Да се впримчат и да се хванат.

¹³И биће им реч Господња, заповест по заповест, заповест по заповест, правило по правило, правило по правило, мало овде, мало онде, да иду и падају наузнако и разбију се, и да се заплету у замке и ухвате.

¹⁴Затова слушайте словото Господно, вие присмивачи, Които господарувате над тия люде, които са в Ерусалим.

¹⁴Зато слушајте реч Господњу, људи подсмевачи, који владате народом што је у Јерусалиму.

¹⁵Понеже сте казали: Ние направихме договор със смъртта, И се съгласихме с преизподнята, [Щото], когато заливащата беда минава, да не дойде до нас, Защото си направихме лъжата прибежище, И под измама се скрихме, -

¹⁵Што рекосте: Ухватисмо веру са смрћу, и уговорисмо с гробом; кад зађе бич као поводањ, неће нас дохватити, јер од лажи начинисмо себи уточиште, и за превару заклонисмо се;

¹⁶Затова, така казва Господ Иеова: Ето, полагам в Сион камък за основа, Камък отбран, скъпоценен, краеъгълен, [за] твърда основа; Който вярва в него не ще прибърза да бяга.

¹⁶Зато овако вели Господ Господ: Ево, ја мећем у Сиону камен, камен изабран, камен од угла, скупоцен, темељ тврд; ко верује неће се плашити.

¹⁷Ще направя правосъдието връвта, И правдата отвеса; И градушка ще помете прибежището при лъжи, И водата ще наводни скривалището.

¹⁷И извршићу суд по правилу и правду по мерилима; и град ће потрти лажно уточиште и вода ће потопити заклон.

¹⁸Договорът ви със смъртта ще се унищожи, И съглашението ви с преизподнята не ще устои; Когато заливащата беда минава Тогава ще се стъпчете от нея.

¹⁸И вера ваша са смрћу уништиће се, и уговор ваш с гробом неће остати, а кад зађе бич као поводањ, потлачиће вас.

¹⁹Колкото пъти минава ще ви хваща; Защото всяка заран ще минава, Денем и нощем; И само слуха [за нея] да чуе някой, ще се изплаши.

¹⁹Чим зађе, однеће вас, јер ће залазити свако јутро, дању и ноћу, и кад се чује вика, биће сам страх.

²⁰Защото леглото е твърде късо, за да може някой да се простре по него. И завивката твърде тясна, за да може някой да се завие с нея.

²⁰Јер ће одар бити кратак да се човек не може пружити, и покривач узак да се не може умотати.

²¹Защото Господ ще стане както на хълма Ферасим, Ще се разгневи както в долината Гаваон, За да извърши работата Си, пречудната Си работа, И да изпълни делото Си, удивителното Си дело,

²¹Јер ће Господ устати као на гори Ферасиму, разгневиће се као у долу гаваонском, да учини дело своје, необично дело своје, да сврши посао свој, необичан посао свој.

²²Сега, прочее, не ставайте присмивачи, Да не би да се стегнат оковите ви по-яко; Защото аз чух от Господа Иеова на Силите, [Че ще се извърши] погубление, и то предрешено, по цялата страна.

²²Немојте се дакле више подсмевати да не постану јачи окови ваши, јер чух од Господа Господа над војскама погибао одређену свој земљи.

²³Дайте ухо и слушайте гласа ми. Внимавайте и слушайте думите ми,

²³Слушајте, и чујте глас мој, пазите и чујте беседу моју.

²⁴Орачът всеки ден ли оре за да посее? [Всеки ден ли] разтваря [бразди] и разбива буците на нивата си?

²⁴Оре ли орач сваки дан да посеје? Или бразди и повлачи њиву своју?

²⁵Като изравни лицето й, Не пръска ли къклица, и посява кимион, И сади жито в редове, И ечемика на определеното му място, И лимеца наоколо?

²⁵Кад поравни одозго, не сеје ли грахор и ким? И не меће ли пшеницу на најбоље место, и јечам на згодно место, и крупник на његово место?

²⁶Защото учи го Бог му на разсъдък, И го поучава.

²⁶И Бог га његов учи и упућује како ће радити.

²⁷Защото не се вършее къклица с диканя, Нито колело от кола се завърта върху кимиона; Но с тояга се очуква къклицата, И с прът кимионът.

²⁷Јер се грахор не врше браном, нити се точак колски обрће по киму, него се цепом млати грахор и ким прутом.

²⁸А [житото] за хляб ще се сдроби ли? Не; човек не го вършее за винаги, Нито го стрива с колелото на колата си, Нито го разтрошава с копитата на конете си.

²⁸Пшеница се врше, али неће једнако врећи нити ће је сатрти точком колским на зупцима раздробити.

²⁹Също и това произлиза от Господа на Силите, Който е чудесен в съвет, превъзходен в мъдрост.

²⁹И то долази од Господа над војскама, који је диван у савету, велик у мудрости.