¹Горко на Ариил {Т.е., Огнище Божие.}, Ариил, Града гдето Давид се засели! Притурете година на година, Празниците нека се изреждат в кръга си,

¹Тешко Арилу, Арилу, граду где је стајао Давид. Додајте годину на годину, нека кољу жртве празничне.

²Тогава Аз ще притесня Ариил, И ще има в него тъга и скръб, И той ще Ми бъде [наистина] като огнище Божие.

²Али ћу притеснити Арила, и биће жалост и туга, јер ће ми бити као Арил.

³И ще поставя стан околовръст против тебе, Ще те обсадя с могили. И ще издигна кули против тебе.

³Јер ћу те опколити војском, и стегнућу те опкопима и подигнућу супрот теби куле.

⁴И ти ще бъдеш повален, ще говориш из земята; Говоренето ти ще бъде ниско из пръстта. И гласът ти из земята ще бъде както на запитвач на зли духове, И говоренето ти ще бъде шепот из пръстта.

⁴Те ћеш оборен говорити са земље и из праха ћеш муцати, и глас ће ти бити са земље као у бајача и из праха ћеш шапћући говорити.

⁵А множеството на неприятелите ти ще бъде като ситен прах, И множеството на насилниците ти като дребна плява, която се отвява; Да! това ще стане внезапно в един миг.

⁵А мноштво непријатеља твојих биће као ситан прах и мноштво насилника као плева кад се размеће; и то ће бити зачас, изненада.

⁶Ще има посещение от Господа на Силите С гръм, с трус и с голям шум, С буря и вихрушка и с поглъщащ огнен пламък.

⁶Господ над војскама походиће га громом и трусом и хуком великом, вихором и буром и пламеном огњеним који прождире.

⁷И множеството на всичките народи, Които воюват против Ариил, Да! всички, които воюват против него и против крепостите му, И ония, които го притесняват, Ще бъдат като сън, като нощно видение.

⁷И мноштво свих народа који војују на Арил и сви који ударају на њ и на зидове његове и који га притешњују, биће као утвара ноћна у сну.

⁸И както гладният сънува ясно, че яде, Но, като се събуди, душата му е празна, Или както жадният сънува ясно, че пие, Но, като се събуди, ето той е примрял, и душата му има охота, Така ще бъдат множествата на всичките народи, Които воюват против сионския хълм.

⁸Биће као кад гладан сни да једе, па кад се пробуди а душа му празна; или кад сни жедан да пије, па кад се пробуди, а он изнемогао и душа му жедна; тако ће бити мноштво свих народа што војују на гору сионску.

⁹Стойте смаяни и почудете се, Заслепете себе си и ослепейте; Те са пияни, но не от вино, Политат, но не от спиртно питие.

⁹Станите и чудите се; вапијте и вичите: Пијани су, али не од вина; посрћу, али не од силовитог пића.

¹⁰Защото Господ изля на вас дух на дълбок сън, И затвори очите ви: пророците, И помрачи първенците ви: гледачите.

¹⁰Јер је Господ излио на вас дух тврдог сна и затворио вам очи, ослепио пророке и видеоце, главаре ваше.

¹¹И всяко [пророческо] видение стана за вас Като думите на запечатано писмо, Което дават на някого, който е грамотен, И казват: Я прочети това; А той казва: Не мога, защото е запечатано;

¹¹И свака утвара биће вам као речи у запечаћеној књизи, коју дају човеку који зна читати говорећи: Читај то; а он рече: Не могу, јер је запечаћено.

¹²Тогава дават писмото на някого, който не е грамотен. И казват: Я прочети това; А той казва: Не съм грамотен.

¹²Или да дају књигу оном који не зна читати говорећи: Читај то; а он рече: Не знам читати.

¹³Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават [при Мене] с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са отстранили сърцето си далеч от Мене, И благоволението им към Мене е По човешки поучения изучени папагалски,

¹³Зато рече Господ: Што се овај народ приближује устима својим и уснама својим поштује ме, а срце им далеко стоји од мене, и страх којим ме се боје заповест је људска којој су научени,

¹⁴Затова, ето, ще пристъпя да направя чудно дело между тия люде, Да! чудно и странно дело; И мъдростта на мъдрите им ще изчезне, И разумът на разумните ще се скрие.

¹⁴Зато ћу ево још радити чудесно с тим народом, чудесно и дивно, и мудрост мудрих његових погинуће и разум разумних нестаће.

¹⁵Горко на ония, които дълбоко търсят Да скрият намеренията си от Господа, - Чиито дела са в тъмнината, И които казват: Кой ни види? кой ни знае?

¹⁵Тешко онима који дубоко сакривају од Господа намеру, који раде у мраку и говоре: Ко нас види? И ко нас зна?

¹⁶Ах! тая ваша опърничавост! Грънчарят ще се счете ли като кал? Направеното ще рече ли за този, който го е направил: Той не ме е направил? Или изработеното ще рече ли за този, който го е изработил: Той няма разум?

¹⁶Наопаке мисли ваше нису ли као као лончарски? Говори ли дело за оног који га је начинио: Није ме начинио? И лонац говори ли за оног који га је начинио: Не разуме?

¹⁷Не ли след твърде малко време още Ливан ще се обърне в плодородно поле, И плодородното поле ще се счита като лес?

¹⁷Неће ли се доскора и Ливан претворити у поље, и поље се узимати за шуму?

¹⁸И в оня ден глухите ще чуят думи [като се четат] из книга, И очите на слепите ще прогледат из мрака и тъмнината.

¹⁸И у тај ће дан глуви чути речи у књизи, и из таме и мрака видеће очи слепих.

¹⁹Кротките тоже ще умножат радостта си в Господа, И сиромасите между човеците ще се развеселят в Светия Израилев.

¹⁹И кротки ће се веома радовати у Господу, и ништи између људи веселиће се са Свеца Израиљевог.

²⁰Защото страшният изчезна, присмивачът се изгуби, И всички, които дебнеха [случай да вършат] беззаконие, се изтребиха, -

²⁰Јер насилника неће бити, и нестаће подсмевача, и истребиће се сви који гледају да чине безакоње,

²¹Които изкарват човека виновен в съдебното дело, И поставят примка за онзи, който изобличава в портата, И с лъжа изкарват крив праведния.

²¹Који окривљују човека за реч, и мећу замку оном који кара на вратима, и обарају праведног лажју.

²²Затова Господ, Който е изкупил Авраама, така казва за Якововия дом; Яков няма вече да се посрами, Нито лицето му вече ще побледнее;

²²Зато Господ, који је откупио Аврама, овако говори за дом Јаковљев: Неће се више Јаков постидети, нити ће му лице побледети.

²³Но когато той - [ще каже], чадата му - видят делото на ръцете Ми всред себе си, Те ще осветят името Ми; Да! ще осветят Светия Яковов, И ще се боят от Бога Израилев.

²³Јер кад види усред себе децу своју, дело руку мојих, тада ће они светити име моје, светиће Свеца Јаковљевог и бојаће се Бога Израиљевог.

²⁴Също и ония, които са заблудили духом, ще се вразумят, И които са роптаели, ще приемат поука,

²⁴И који лутају духом оразумиће се, и викачи ће примити науку.