1Ето, един цар ще царува с правда, И началници ще управляват с правосъдие;
1Ево, цар ће царовати право и кнезови ће владати по правди.
2И всеки човек [от тях] ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.
2И човек ће бити као заклон од ветра, и као уточиште од поплаве, као потоци на сувом месту, као сен од велике стене у земљи сасушеној.
3Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.
3И очи оних који виде неће бити заслепљене, и уши оних који чују слушаће.
4Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.
4И срце неразумних разумеће мудрост, и језик мутавих говориће брзо и разговетно.
5Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;
5Неваљалац се неће више звати кнез, нити ће се тврдица називати подашним.
6Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.
6Јер неваљалац о неваљалству говори, и срце његово гради безакоње, радећи лицемерно и говорећи на Бога лаж, да испразни душу гладном и напој жедном да узме.
7А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.
7И справе тврдичине зле су; смишља лукавштине да затре ниште речима лажним и кад сиромах говори право.
8Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.
8Али кнез смишља кнежевски, и устаје да ради кнежевски.
9Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуйте думата ми, вие безгрижни дъщери;
9Устаните, жене мирне, слушајте глас мој; кћери безбрижне, чујте речи моје.
10За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.
10За много година бићете у сметњи, ви безбрижне; јер неће бити бербе, и сабирање неће доћи.
11Треперете, вие охолни; смутете се, вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си [с вретище].
11Страшите се, ви мирне; дрхтите, ви безбрижне, свуците се, будите голе, и припашите око себе кострет,
12Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.
12Бијући се у прса за лепим њивама, за родним чокотима.
13Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;
13Трње и чкаљ никнуће на земљи народа мог, и по свим кућама веселим, у граду веселом.
14Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
14Јер ће се дворови оставити, врева градска нестаће; куле и стражаре постаће пећине довека, радост дивљим магарцима и паша стадима,
15Докато Духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.
15Докле се не излије на нас Дух с висине и пустиња постане њива а њива се стане узимати за шуму.
16Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.
16Тада ће суд становати у пустињи, и правда ће стајати на њиви.
17Правдата ще издействува мир; И сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века.
17И мир ће бити дело правде, шта ће правда учинити биће покој и безбрижност довека.
18И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.
18И мој ће народ седети у мирном стану и у шаторима поузданим, на почивалиштима тихим.
19Но ще пада градушка върху падащия лес {Т.е., Асирийците.}; И градът съвсем ще се сниши.
19Али ће град пасти на шуму, и град ће се врло снизити.
20Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат [навред] нозете на вола и на осела!
20Благо вама који сејете покрај сваке воде, и пуштате волове и магарце.