¹Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

¹Тешко теби, који пустошиш а тебе не пустоше, и који чиниш неверу а теби се не чини невера; кад престанеш пустошити, бићеш опустошен, кад престанеш чинити неверу, чиниће ти се невера.

²Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.

²Господе, смилуј се на нас, Тебе чекамо; буди им мишица свако јутро, и спасење наше у невољи.

³От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.

³Народи побегоше од јаке вике, расејаше се народи што се ти подиже.

⁴И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея както скача скакалец.

⁴И покупиће се плен ваш као што се купе гусенице, скочиће на њ као што скачу скакавци.

⁵Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

⁵Узвишен је Господ, јер настава на висини; напуниће Сион суда и правде.

⁶А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.

⁶И тврђа времена твог, сила спасења твог биће мудрост и знање; страх Господњи биће благо твоје.

⁷Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво.

⁷Ето, јунаци њихови вичу на пољу, и посланици мирни плачу горко:

⁸Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.

⁸Путеви опустеше, путници не путују; поквари уговор, одбаци градове, не мари за човека.

⁹Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.

⁹Земља тужи и чезне, Ливан се стиди и вене, Сарон је као пустиња, Васан и Кармил оголеше.

¹⁰Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

¹⁰Сада ћу устати, вели Господ, сада ћу се узвисити, сада ћу се подигнути.

¹¹Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви [като] огън ще ви пояде.

¹¹Затруднећете сламом, родићете стрњику; гнев ваш прождреће вас као огањ.

¹²И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

¹²И народи ће бити као пећи кречне, изгореће огњем као трње посечено.

¹³Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

¹³Слушајте који сте далеко шта сам учинио, и који сте близу познајте моћ моју.

¹⁴Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; [и казват:] Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?

¹⁴Грешници у Сиону уплашиће се, дрхат ће спопасти лицемере, и рећи ће: Ко ће од нас остати код огња који прождире? Ко ће од нас остати код вечне жеге?

¹⁵Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -

¹⁵Ко ходи у правди и говори шта је право; ко мрзи на добитак од насиља; ко отреса руке своје да не прими поклон; ко затискује уши своје да не чује за крв, и зажима очи своје да не види зло;

¹⁶Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

¹⁶Он ће наставати на високим местима; градови на стенама биће му уточиште, хлеб ће му се давати, вода му неће недостајати.

¹⁷Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.

¹⁷Очи ће ти видети цара у красоти његовој, гледаће земљу далеку.

¹⁸Сърцето ти ще си спомня за [миналия] ужас, [казвайки:] Где е [този], който броеше? Где е [този], който мереше? Где е [този], който броеше кулите?

¹⁸Срце ће твоје мислити о страху говорећи: Где је писар? Где бројач? Где је онај што прегледа куле?

¹⁹Няма [вече] да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

¹⁹Нећеш видети жесток народ, народ који говори из дубина да се не разбира, у кога је језик мутав да се не разуме.

²⁰Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Шатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

²⁰Погледај на Сион, град празника наших; очи твоје нека виде Јерусалим, мирни стан, шатор, који се неће однети, коме се коље неће никада померити, и ниједно му се уже неће откинути.

²¹Но там Господ ще бъде с нас във величието [Си], [Като] място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

²¹Него ће нам онде Господ велики бити место река и потока широких, по којима неће ићи лађа с веслима, нити ће велика лађа пролазити онуда.

²²Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

²²Јер је Господ наш судија, Господ је који нам поставља законе, Господ је цар наш, Он ће нас спасти.

²³Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

²³Ослабише твоја ужа, не могу тврдо држати катарке своје ни разапети једра; тада ће се разделити велик плен, хроми ће разграбити плен.

²⁴И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.

²⁴И нико од становника неће рећи: Болестан сам. Народу који живи у њему опростиће се безакоње.