¹Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

¹Тешите, тешите народ мој, говори Бог ваш.

²Говорете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно [наказание] за всичките си грехове.

²Говорите Јерусалиму љубазно, и јављајте му да се навршио рок његов, да му се безакоње опростило, јер је примио из руке Господње двојином за све грехе своје.

³Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

³Глас је некога који виче: Приправите у пустињи пут Господњи, поравните у пустоши стазу Богу нашем.

⁴Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите [места] ще станат прави, И неравните места поле;

⁴Све долине нека се повисе, и све горе и брегови нека се слегну, и што је криво нека буде право, и неравна места нека буду равна.

⁵И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

⁵И јавиће се слава Господња, и свако ће тело видети; јер уста Господња говорише.

⁶Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се {Или: И рекох.}: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

⁶Глас говори: Вичи. И рече: Шта да вичем? Да је свако тело трава и све добро његово као цвет пољски.

⁷Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

⁷Суши се трава, цвет опада кад дух Господњи дуне на њ; доиста је народ трава.

⁸Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

⁸Суши се трава, цвет опада; али реч Бога нашег остаје довека.

⁹Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

⁹Изађи на високу гору, Сионе, који јављаш добре гласове; подигни силно глас свој, Јерусалиме, који јављаш добре гласове; подигни, не бој се. Кажи градовима Јудиним: Ево Бога вашег.

¹⁰Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

¹⁰Ево, Господ Бог иде на јаког, и мишица ће Његова овладати њим; ево плата је његова код Њега и дело његово пред Њим.

¹¹Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще ги носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

¹¹Као пастир пашће стадо своје; у наручје своје сабраће јагањце, и у недрима ће их носити, а дојилице ће водити полако.

¹²Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

¹²Ко је измерио воду грстима својим и небеса премерио пеђу? Ко је мером измерио прах земаљски, и горе измерио на мерила и брегове на потег?

¹³Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

¹³Ко је управљао Духом Господњим? Или Му био саветник и научио Га?

¹⁴С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

¹⁴С ким се договарао и ко Га је уразумио и научио путу суда, и научио Га знању и показао Му пут разума?

¹⁵Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

¹⁵Гле, народи су као кап из ведра, и као прашка на мерилима броје се; гле, премешта острва као прашак.

¹⁶Ливан не е достатъчен за гориво, Нито стигат животните му за всеизгаряне.

¹⁶Ни Ливан не би био доста за огањ, и животиње његове не би биле доста за жртву паљеницу.

¹⁷Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

¹⁷Сви су народи као ништа пред Њим, мање неголи ништа и таштина вреде Му.

¹⁸И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

¹⁸С ким ћете дакле изједначити Бога? И какву ћете Му прилику наћи?

¹⁹Кумирът ли? - Художникът [го е излял, ]И златарят го обковава със злато И лее [за него] сребърни верижки;

¹⁹Уметник лије лик, и златар га позлаћује, и верижице сребрне лије.

²⁰Който е твърде сиромах та [да принесе] принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

²⁰А ко је сиромах, те нема шта принети, бира дрво које не труне, и тражи вештог уметника да начини резан лик, који се не помиче.

²¹Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали

²¹Не знате ли? Не чујете ли? Не казује ли вам се од искона? Не разумете ли од темеља земаљских?

²²Онзи, Който седи над кръга на земята, [Пред Когото] жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

²²Он седи над кругом земаљским, и њени су Му становници као скакавци; Он је разастро небеса као платно и разапео их као шатор за стан.

²³Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

²³Он обраћа кнезове у ништа, судије земаљске чини да су као таштина.

²⁴Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

²⁴Као да нису посађени ни посејани, и као да им се стабло није укоренило у земљи, чим дуне на њих, посахну, и вихор као плеву разнесе их.

²⁵И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

²⁵С ким ћете ме дакле изједначити да бих био као он? вели Свети.

²⁶Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия [светила], И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно [от тях] не липсва.

²⁶Подигните горе очи своје и видите; ко је то створио? Ко изводи војску свега тога на број и зове свако по имену, и велике ради силе Његове и јаке моћи не изостаје ниједно?

²⁷Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

²⁷Зашто говориш, Јакове, и кажеш, Израиљу: Сакривен је пут мој од Господа, и ствар моја не излази пред Бога мог?

²⁸Не знаеш ли? не си ли чул, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

²⁸Не знаш ли? Ниси ли чуо да Бог вечни Господ, који је створио крајеве земаљске, не сустаје нити се утруђује? Разуму Његовом нема мере.

²⁹Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

²⁹Он даје снагу уморном, и нејаком умножава крепост.

³⁰Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

³⁰Деца се море и сустају, и младићи падају;

³¹Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

³¹Али који се надају Господу, добијају нову снагу, подижу се на крилима као орлови, трче и не сустају, ходе и не море се.