¹Мълчете пред Мене, вие острови; И племената нека подновят силата си; Нека приближат, и тогава нека говорят; Нека застанем заедно на съд.

¹Умукните преда мном, острва; и народи нека се поткрепе, нека приступе, и тада нека кажу: Хајдемо да се судимо.

²Кой е въздигнал едного от изток, Когото повиква с правда при нозете Си? Предава му народи, и поставя го господар над царе, И тях предава на ножа му като прах. На лъка му като отвята плява.

²Ко је подигао правду с истока? Ко је дозвао да иде за њим устопце? Ко јој је покорио народе и дао јој власт над царевима и учинио те су као прах мачу њеном и као развејана плева луку њеном?

³Погонва ги, и безопасно минава Пътя, по който не беше ходил с нозете си.

³Погна их, прође мирно путем, којим не беше ходао ногама својим.

⁴Кой издействува и извърши това, Като повика [още] в началото [бъдещите] родове? Аз Господ, първият и с последният, Аз съм.

⁴Ко је урадио и учинио то? И зове нараштаје од искона? Ја, Господ, први и последњи, ја исти.

⁵Островите видяха и се уплашиха, Земните краища се разтрепераха, Приближиха се и дойдоха.

⁵Видеше острва и уплашише се, крајеви земаљски задрхташе, приближише се и дођоше.

⁶Всеки помогна на другаря си, И рече на брата си: Дерзай!

⁶Један другом помагаше, и брату свом говораше: Буди храбар.

⁷И тъй, дърводелецът насърчаваше златаря, И тоя, който кове с чука, онзи, който удря на наковалнята, Като казваше: Добре е споено, И го закрепяваше с гвоздей, за да се не клати.

⁷Дрводеља храбраше златара: који клепље храбраше оног који кује на наковњу, говорећи: Добро је за спајање. И притврђиваше клинцима да се не помиче.

⁸Но ти, Израилю, служителю Мой, Якове, когото Аз избрах, Потомството на приятеля Мой Авраама,

⁸Али ти, Израиљу, слуго мој; Јакове, кога изабрах, семе Аврама пријатеља мог;

⁹Ти, когото взех от краищата на земята, И повиках от най-далечните й страни, И ти рекох: Ти си Мой служител, Аз те избрах, и не те отхвърлих,

⁹Ти, кога узех с крајева земаљских, и између изабраних њених дозвах те, и рекох ти: Ти си мој слуга, ја те изабрах, и не одбацих тебе;

¹⁰Не бой се, защото Аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница,

¹⁰Не бој се, јер сам ја с тобом; не плаши се, јер сам ја Бог твој; укрепићу те и помоћи ћу ти, и подупрећу те десницом правде своје.

¹¹Ето, всички, които са разгневени на тебе, Ще се засрамят и смутят; Съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат.

¹¹Гле, постидеће се и посрамиће сви који се љуте на тебе; биће као ништа и изгинуће противници твоји.

¹²Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе, И няма да ги намериш; Ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо, И като че не са били.

¹²Потражићеш супарнике своје, али их нећеш наћи, биће као ништа, и који војују на те, нестаће их.

¹³Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, И ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.

¹³Јер ја Господ Бог твој држим те за десницу, и кажем ти: Не бој се, ја ћу ти помагати.

¹⁴Не бой се червею Якове, и вие, малцината Израилеви; Аз ще ти помагам, казва Господ, Твоят изкупител, Светият Израилев.

¹⁴Не бој се, црвићу Јаковљев, народићу Израиљев, ја ћу ти помагати, говори Господ и Избавитељ твој, Светац Израиљев.

¹⁵Ето, Аз ще те направя на нова остра назъбена диканя; Ще вършееш планините и ще ги стриеш, И ще обърнеш хълмовете на дребна плява;

¹⁵Гле, учинићу те да будеш као справа за вршење нова са зупцима: врећи ћеш горе и сатрћеш их, и брда ћеш обратити у плеву.

¹⁶Ще ги отвееш, и вятърът ще ги отнесе, И вихрушката ще ги разпръсне; А ти ще се зарадваш в Господа, Ще се похвалиш в Светия Израилев.

¹⁶Вијаћеш их, и ветар ће их однети и вихор ће их расути, а ти ћеш се веселити у Господу и хвалићеш се Свецем Израиљевим.

¹⁷[Когато] сиромасите и немотните потърсят вода, А няма, и езикът им съхне от жажда, Аз Господ ще ги послушам, Аз Израилевият Бог няма да ги оставя.

¹⁷Сиромахе и убоге, који траже воде а ње нема, којима се језик осушио од жеђи, њих ћу услишити ја Господ, ја Бог Израиљев нећу их оставити.

¹⁸Ще отворя реки на голите височини, И извори всред долините; Ще обърна пустинята на водни езера, И сухата земя на водни извори.

¹⁸Отворићу реке на висовима, и изворе усред долина, пустињу ћу обратити у језеро водено, и суву земљу у изворе водене.

¹⁹В пустинята ще насадя кедър, ситим, Митра и маслено дърво; В ненаселената земя ще поставя наедно елха, Явор и кипарис,

¹⁹Посадићу у пустињи кедар, ситим, мирту и маслину; посадићу у пустој земљи јелу, брест и шимшир,

²⁰За да видят и да знаят, Да разсъдят и да разберат всички, Че ръката Господна е направила това, И Светият Израилев го е създал.

²⁰Да виде и познају и да промисле и разумеју да је то урадила рука Господња, и Светац Израиљев да је то створио.

²¹Представете делото си, казва Господ; Приведете силните си доказателства казва Якововият Цар.

²¹Изнесите парбу своју, вели Господ, покажите разлоге своје, вели цар Јаковљев.

²²Нека ги приведат, и нека ни явят какво има да стане; Обяснете предишното, [кажете] какво е било, Та да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му; Или известете ни бъдещето,

²²Нека дођу и нека нам објаве шта ће бити; објавите нам шта је прво било, да промислимо и познамо шта ће бити иза тога; или кажите нам шта ће бити унапредак.

²³Известете какво има да стане изпосле, За да познаем, че сте богове; Дори докарвайте [някакво] добро или [някакво] зло докарвайте, За да се ужасим като го видим всички.

²³Кажите шта ће бити после, и познаћемо да сте богови; или учините шта добро или зло, и дивићемо се и гледати сви.

²⁴Ето, вие сте по-малко от нищо; И това, което вършите, по-малко от нищо; Мерзост е оня, който ви избира.

²⁴Гле, ви нисте ништа, и дело ваше није ништа; који вас избира, гад је.

²⁵Издигнах едного от север, и той е дошъл, - От изгрева на слънцето едного, който призовава Моето име; И ще нагази първенците като кал, Както грънчарят тъпче глината.

²⁵Подигох једног са севера, и доћи ће; од истока сунчаног призваће име моје, ступаће по главарима као по калу и као што лончар гази блато.

²⁶Кой е изявил това от начало, за да знаем, И от преди време та да речем: [Той има право?] Напротив, няма някой да го е изявил, няма някой да го е казал, Няма някой да е чул думите ви.

²⁶Ко је објавио од искона, да бисмо знали, или од старина, да бисмо рекли: Истина је? Али нема никога да би објавио, нити има кога да је напред казао, нити има кога да би чуо речи ваше.

²⁷Пръв [Аз рекох] на Сиона: Ето [ги]! ето ги! И дадох на Ерусалим благовестител.

²⁷Ја први Сиону кажем: Ето, ето тога. У Јерусалиму ћу дати ко ће јављати добре гласове.

²⁸Защото, когато прегледах, нямаше никой; Да! между тях нямаше съветник, Който да може да отговори дума, когато ги попитах.

²⁸Јер погледам, али нема никога, нема међу њима ниједнога ко би саветовао; питам их, али не одговарају ни речи.

²⁹Ето, те всички са суета, Делата им са нищо, Излеяните им идоли са вятър и посрамление.

²⁹Гле, сви су таштина, ништа су дела њихова; ливени су ликови њихови ветар и ништавило.