¹Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите.

¹Ево слуге мог, кога подупирем, изабраника мог, који је мио души мојој; метнућу Дух свој на Њега, суд народима јављаће.

²Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, Нито ще го направи да се чуе навън.

²Неће викати ни подизати, нити ће се чути глас Његов по улицама.

³Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси; Ще постави правосъдие според истината.

³Трску стучену неће преломити, и свештило које се пуши неће угасити; јављаће суд по истини.

⁴Няма да ослабне нито да се съкруши Догдето установи правосъдие на земята; И островите ще очакват неговата поука.

⁴Неће Му досадити, нити ће се уморити, докле не постави суд на земљи, и острва ће чекати науку Његову.

⁵Така казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разстлал земята с произведенията й, Който дава дишане на людете, които са на нея, И дух на тия, които ходят по нея:

⁵Овако говори Бог Господ, који је створио небеса и разапео их, који је распростро земљу и шта она рађа, који даје дисање народу што је на њој и дух онима што ходе по њој:

⁶Аз Господ те призовах в правда, И като хвана ръката ти ще те пазя, И ще те поставя за завет на людете, За светлина на народите,

⁶Ја Господ дозвах Те у правди, и држаћу Те за руку, и чуваћу Те, и учинићу Те да будеш завет народу, видело народима;

⁷За да отвориш очите на слепите, Да извадиш запрените от затвор, И седящите в мрак из тъмницата.

⁷Да отвориш очи слепима, да изведеш сужње из затвора и из тамнице који седе у тами.

⁸Аз съм Господ; това е Моето име; И не ща да дам славата Си на друг, Нито хвалата Си на изваяните идоли.

⁸Ја сам Господ, то је име моје, и славу своју нећу дати другом ни хвалу своју ликовима резаним.

⁹Ето, нещата [предсказани] от начало се сбъднаха, И Аз ви известявам нови, Преди да се появят, казвам ви ги.

⁹Ево, пређашње дође, и ја јављам ново, пре него настане казујем вам.

¹⁰Пейте на Господа нова песен, Хвалата Му от краищата на земята, Вие, които слизате на морето и всичко що е в него, Острови, и вие, които живеете на тях.

¹⁰Певајте Господу песму нову, хвалу Његову од краја земље, који се плавите по мору и све што је у њему, острва и који живите на њима.

¹¹Пустинята и градовете й нека извикат с висок [глас], Селата, гдето живее Кидар; Нека пеят жителите на Села {Т.е. Скалата.}, Нека възклицават от върховете на планините,

¹¹Пустиња и градови њени, села где станује Кидар, нека подигну глас, нека певају који живе по стенама, нека кликују саврх гора.

¹²Нека отдадат слава на Господа, И нека възвестят хвалата Му в островите.

¹²Нека дају славу Господу, и хвалу Његову нека јављају по острвима.

¹³Господ ще излезе като силен мъж, Ще възбуди ревнивостта Си като ратник, Ще извика, да! ще изреве. Ще надделее над враговете Си;

¹³Господ ће изаћи као јунак, подигнуће ревност своју као војник, викаће и кликовати, надвладаће непријатеље своје.

¹⁴За дълго време мълчах, [казва Той]. Останах тих, въздържах Себе Си; [Но сега] ще извикам като жена, която ражда, Ще погубя и същевременно ще погълна.

¹⁴Ћутах дуго, чињах се глув, устезах се; али ћу сада викати као жена кад се порађа, и све ћу потрти и истребити.

¹⁵Ще запустя планини и хълмове, И ще изсуша всичката им трева; Ще обърна реките в острови, И ще пресуша езерата.

¹⁵Опустећу горе и брегове, и сваку траву на њима осушићу, и од река ћу начинити острва, и језера ћу исушити.

¹⁶Ще доведа слепите през път, който не са знаели, Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати; Ще обърна тъмнината в светлина пред тях, И неравните места [ще направя] равни. Това ще сторя, и няма да ги оставя.

¹⁶И водићу слепе путем који нису знали; водићу их стазама које нису знали; обратићу пред њима мрак у светлост и шта је неравно у равно. То ћу им учинити, и нећу их оставити.

¹⁷Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят Ония, които уповават на ваяните идоли, Които казват на леяните: Вие сте наши богове.

¹⁷Тада ће се вратити натраг и посрамити се који се уздају у лик резани, који говоре ликовима ливеним: Ви сте наши богови.

¹⁸Чуйте, глухи, И гледайте, слепи, за да видите.

¹⁸Чујте, глуви; прогледајте, слепи, да видите.

¹⁹Кой е сляп, ако не е служителят Ми, Или глух, както посланика, [когото] изпращам? Кой е сляп както предания [Богу], И сляп както служителя Господен?

¹⁹Ко је слеп осим слуге мог? И ко је глув као посланик мој кога шаљем? Ко је слеп као Савршени? Ко је слеп као слуга Господњи?

²⁰Ти гледаш много неща но не наблюдаваш; Ушите му са отворени, но той не чува.

²⁰Гледаш много, али не видиш; отворене су ти уши, али не чујеш.

²¹Господ благоволи заради правдата Си Да възвеличи учението и да го направи почитаемо.

²¹Господу беше мио ради правде Његове, учини закон великим и славним.

²²Но те са ограбени и оголени люде; Всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници; Плячка са, и няма избавител, Обир са, и никой не казва: Върни го.

²²А народ је оплењен и потлачен, сви су колики повезани у пећинама и сакривени у тамницама; посташе плен, а нема никога да би избавио; посташе грабеж, а нема никога да би рекао: Врати.

²³Кой от вас ще даде ухо на това? Кой ще внимава и слуша за бъдещето?

²³Ко између вас чује ово и пази и слуша за после?

²⁴Кой предаде Якова на обир, И Израиля на грабители? Не Господ ли, на Когото съгрешихме? Защото не искаха да ходят в пътищата Му, Нито послушаха учението Му.

²⁴Ко је дао Јакова да се потлачи и Израиља отимачима? Није ли Господ, коме згрешисмо? Јер не хтеше ходити путевима Његовим нити слушаше закон Његов.

²⁵Затова изля на него лютостта на гнева Си И свирепостта на боя; И това го запали изоколо, но той не се сети, Изгори го, но той не го вложи в сърцето си.

²⁵Зато изли на њих жестоку јарост своју и силан рат, и запали га унаоколо, али он не разуме; запали га, али он не мари.