¹Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев!

¹Слушајте реч коју вам говори Господ, доме Израиљев.

²Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения По причина, че народите се плашат от тях.

²Овако вели Господ: Не учите се путу којим иду народи, и од знака небеских не плашите се, јер се од њих плаше народи.

³Защото обичаите на племената са суетни; Понеже [само] дърво [е] това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;

³Јер су уредбе у народа таштина, јер секу дрво у шуми, дело руку уметничких секиром;

⁴Украшават го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;

⁴Сребром и златом украшују га, клинима и чекићима утврђују га да се не помиче;

⁵Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат [някакво] зло, Нито им е [възможно] да докарат [някакво] добро.

⁵Стоје право као палме, не говоре; треба их носити, јер не могу ићи; не бој их се, јер не могу зла учинити, а не могу ни добра учинити.

⁶Няма подобен на Тебе Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.

⁶Нико није као Ти, Господе; велик си и велико је име Твоје у сили.

⁷Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко що [мъдростта] им владее, няма подобен на Тебе.

⁷Ко се не би Тебе бојао, царе над народима! Јер Теби то припада; јер међу свим мудрацима у народа и у свим царствима њиховим нема таквог какав си Ти.

⁸Но всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението [им]; то е само дърво.

⁸Него су сви луди и безумни, дрво је наука о таштини.

⁹Сребро изковано в плочи се донася от Тарсис, И злато от Офир {Еврейски: Уфаз.}, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.

⁹Сребро ковано доноси се из Тарсиса и злато из Уфаза, дело уметничко и руку златарских, одело им је од порфире и скерлета, све је дело уметничко.

¹⁰Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

¹⁰А Господ је прави Бог, Бог живи и цар вечни, од Његове срдње тресе се земља, и гнев Његов не могу поднети народи.

¹¹(Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе).

¹¹Овако им реците: Богови, који нису начинили небо ни земљу, нестаће са земље и испод неба.

¹²Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

¹²Он је начинио земљу силом својом, утврдио васиљену мудрошћу својом, и разумом својим разастро небеса;

¹³Когато издава гласа Си водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.

¹³Он кад пусти глас свој, буче воде на небесима, подиже пару с крајева земаљских, пушта муње с даждем, и изводи ветар из стаја његових.

¹⁴Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

¹⁴Сваки човек поста безуман од знања, сваки се златар осрамоти ликом резаним, јер су лаж ливени ликови његови, и нема духа у њима.

¹⁵Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,

¹⁵Таштина су, дело преварно; кад их походим, погинуће.

¹⁶[Оня, който е] делът на Якова, не е като тях, Защото Той е създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

¹⁶Није такав део Јаковљев, јер је Творац свему, и Израиљ Му је наследство, име Му је Господ над војскама.

¹⁷Събери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.

¹⁷Покупи из земље трг свој ти, која седиш у граду.

¹⁸Защото, така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват [злото].

¹⁸Јер овако вели Господ: Гле, ја ћу избацити као праћом становнике ове земље, и притеснићу их да осете.

¹⁹Горко ми поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.

¹⁹Тешко мени од муке моје, рећи ће; љута је рана моја; а ја рекох: То је бол, треба да га подносим.

²⁰Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.

²⁰Мој је шатор опустошен и сва ужа моја покидана, синови моји отидоше од мене и нема их, нема више никога да разапне шатор мој и дигне завесе моје.

²¹Понеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.

²¹Јер пастири посташе безумни и Господа не тражише; зато не бише срећни, и све се стадо њихово распрша.

²²Слушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.

²²Гле, иде глас и врева велика из северне земље да обрати градове Јудине у пустош, у стан змајевски.

²³Господи, познавам, че пътят на човека не [зависи] от него; Не е [дадено] на човека, който ходи, да управя стъпките си.

²³Знам, Господе, да пут човечји није у његовој власти нити је човеку који ходи у власти да управља корацима својим.

²⁴Господи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

²⁴Карај ме, Господе, али с мером, не у гневу свом, да ме не би затро.

²⁵Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.

²⁵Излиј гнев свој на народе који Те не познају, и на племена која не призивају име Твоје, јер прождреше Јакова, прождреше га да га нема, и насеље његово опустеше.