¹Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза:

¹Реч која дође Јеремији од Господа говорећи:

²Слушайте думите на тоя завет, и говорете на Юдовите мъже и ерусалимските жители; и ти да им речеш:

²Слушајте речи овог завета, и казујте људима Јудиним и становницима јерусалимским.

³Така казва Господ Израилевият Бог: Проклет оня човек, който не слуша думите на тоя завет,

³И реци им: Овако вели Господ Бог Израиљев: Проклет да је ко не послуша речи овог завета,

⁴който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох из Египетската земя, из железарската пещ и рекох: Слушайте гласа Ми, и изпълнявайте тия [думи] според всичко що ви съм заповядал; и така вие ще бъдете Мои люде, и Аз ще бъда ваш Бог,

⁴Који заповедих оцима вашим кад их изведох из земље мисирске, из пећи гвоздене, говорећи: Слушајте глас мој и творите ово све како вам заповедам, па ћете ми бити народ и ја ћу вам бити Бог,

⁵за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилва с мляко и мед, както [я изпълнявам] днес. Тогава отговорих, като рекох: Амин, Господи!

⁵Да бих испунио заклетву којом се заклех оцима вашим да ћу им дати земљу у којој тече млеко и мед, како се види данас. А ја одговорих и рекох: Амин, Господе.

⁶И Господ ми рече: Възгласи всички тия думи в Юдовите градове и в ерусалимските улици, като кажеш: Слушайте думите на тоя завет и изпълнявайте ги.

⁶По том рече ми Господ: Казуј све ове речи по градовима Јудиним и по улицама јерусалимским говорећи: Слушајте речи овог завета, и извршујте их.

⁷Защото изрично заявявах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, дори до днес, като ставах рано и заявявах казвайки: Слушайте гласа Ми.

⁷Јер тврдо засведочавах оцима вашим од кад их изведох из земље мисирске до данас, зарана једнако говорећи: Слушајте глас мој.

⁸Но те не послушаха нито приклониха ухото си, а ходиха всеки по упоритостта на нечестивото си сърце; затова докарах върху тях всичко казано в тоя завет, който им заповядах да изпълняват, но който не изпълниха.

⁸Али не послушаше и не пригнуше уха свог, него ходише сваки за мислима злог срца свог; за то пустих на њих све речи овог завета, који заповедих да врше, а они не вршише.

⁹И Господ ми рече: Заговор се намери между Юдовите мъже и ерусалимските жители.

⁹Тада ми рече Господ: Буна је међу људима Јудиним и становницима јерусалимским.

¹⁰Те са се върнали в беззаконията на праотците си, които отказаха да слушат Моите думи, и са последвали други богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който направих с бащите им.

¹⁰Вратили су се на безакоња старих својих, који не хтеше слушати моје речи, и иду за другим боговима, те им служе; дом Израиљев и дом Јудин покварише завет мој, који учиних с оцима њиховим.

¹¹Затова, така казва Господ: Ето, ще докарам зло върху тях, От което не ще могат да избягнат; И ще извикат към Мене, - Но няма да ги послушам.

¹¹Зато овако вели Господ: Ево, ја ћу пустити на њих зло, из ког неће моћи изаћи, и вапиће к мени, али их нећу услишити.

¹²Тогава Юдовите градове и ерусалимските жители ще отидат И ще извикат към боговете, на които кадят: Но те няма никак да ги спасят Във време на бедствието им.

¹²Тада ће градови Јудини и становници јерусалимски ићи и вапити к боговима којима каде, али им неће помоћи у невољи њиховој.

¹³Защото, колкото е числото на градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо; И колкото е числото на ерусалимските улици, Толкова олтари издигнахте на онова срамотно нещо, - Олтари, за да кадите на Ваала.

¹³Јер имаш богова, Јуда, колико градова, и колико има улица у Јерусалиму, толико подигосте олтара срамотних, олтара да кадите Валу.

¹⁴Затова ти недей се моли за тия люде, Нито възнасяй вик или молба за тях; Защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене, Поради своето бедствие.

¹⁴Ти се дакле не моли за тај народ, и не подижи вике ни молбе за њих, јер их нећу услишити кад завапе к мени у невољи својој.

¹⁵Какво [право] има любезната Ми в Моя дом, Като е блудствувала с мнозина, И е престанало да се принася от тебе светото месо? Когато струваш зло, тогава се веселиш.

¹⁵Шта ће мили мој у дому мом, кад чини грдило с многима, и свето месо отиде од тебе, и веселиш се кад зло чиниш?

¹⁶Господ те нарече Маслина вечнозелена, красива доброплодна; Но с шум на силно вълнение запали огън върху нея, И клоните й се строшиха.

¹⁶Господ те назва маслином зеленом, лепом ради доброг рода; али с хуком великог ветра распали огањ око ње, и гране јој се поломише.

¹⁷Защото Господ на Силите, Който те е насадил, Изрече зло против тебе Поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом Си избраха да извършат Като Ме разгневиха с каденето си на Ваала.

¹⁷Јер Господ над војскама, који те је посадио, изрече зло по те, за злоћу дома Израиљевог и дома Јудиног, коју чинише међу собом да би ме разгневили кадећи Валу.

¹⁸Но Господ ми откри това, та го познах; И тогава Ти ми показа делата им.

¹⁸Господ ми објави, те знам; Ти ми показа дела њихова.

¹⁹Но аз бях като питомно агне, водено на клане, И не знаех, че бяха скроили замисли против мене, [казвайки]: Нека свалим дървото с плода му, И нека го отсечем от земята на живите, За да се не помни вече името му.

¹⁹А ја бејах као јагње и теле које се води на клање, јер не знах да се договарају на ме: Оборимо дрво с родом његовим, и истребимо га из земље живих, да му се име не спомиње више.

²⁰Но, о, Господи на Силите, Който съдиш праведно, Който изпитваш вътрешностите и сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях! Защото на Тебе поверих делото си.

²⁰Али, Господе над војскама, Судијо праведни, који испитујеш бубреге и срце, дај да видим освету Твоју на њима, јер Теби казах парбу своју.

²¹Затова, така казва Господ за анатотските мъже, Които искат [да отнемат] живота ти, и казват: Да не пророкуваш в името Господно, Да не би да умреш от ръцете ни, -

²¹Зато овако вели Господ за Анатоћане, који траже душу твоју говорећи: Не пророкуј у име Господње, да не погинеш од наших руку;

²²Прочее, така казва Господ на Силите: Ето, Аз ще ги накажа; Юношите ще измрат чрез нож, Синовете им и дъщерите им ще измрат от глад,

²²Зато овако вели Господ над војскама: Ево, ја ћу их походити; младићи ће њихови изгинути од мача, синови њихови и кћери њихове изгинуће од глади.

²³И няма да останат от тях; Защото ще докарам зло върху анатотските мъже В годината, когато ги накажа.

²³И неће бити од њих остатка; јер ћу пустити зло на Анатоћане кад их походим.