¹Праведен си, Господи, когато се съдя с Тебе; Но пак не разисквам с Тебе за съдбите Ти, - Защо успява пътят на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно?

¹Праведан си, Господе, ако бих се правдао с Тобом; али ћу проговорити о судовима Твојим. Зашто је пут безбожнички срећан? Зашто живе у миру сви који чине неверу?

²Насадил си ги, и те даже се закорениха; Растат, даже и принасят плод; Ти си близо в устата им, А далеч от сърцата {Еврейски: Вътрешностите.} им.

²Ти их посади, и они се укоренише, расту и род рађају; Ти си им близу уста али далеко од бубрега.

³Но Ти, Господи, ме познаваш; Виждаш ме и изпитваш [какво е] сърцето ми спрямо Тебе; Отдели ги като овце за клане, И приготви ги за деня, когато ще бъдат заклани.

³Али Господе, Ти ме познајеш, разгледаш ме и окушао си срце моје како је према Теби; одвуци их као овце на клање, и приправи их за дан кад ће се убити.

⁴До кога ще жалее страната, И ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците Поради нечестието на жителите й, Защото рекоха: Той няма да види сетнината ни.

⁴Докле ће тужити земља, и трава свега поља сахнути са злоће оних који живе у њој? Неста све стоке и птица, јер говоре: Не види краја нашег.

⁵Ако тичаш с пешаците, и те те изморят, Тогава как ще се надваряш с конете? И макар, че в мирна страна си в безопасност, Но какво би направил в прииждането на Иордан?

⁵Кад си трчао с пешацима па те уморише, како ћеш се утркивати с коњима? И кад ти је тако у земљи мирној, у коју се уздаш, шта ћеш чинити кад устане Јордан?

⁶Защото братята ти и бащиният ти дом, - Даже и те се обходиха коварно към тебе, Да! и те извикаха подир тебе велегласно; [Но] не ги вярвай, даже ако ти говорят добро.

⁶Јер и браћа твоја и дом оца твог, и они те изневерише и они вичу за тобом гласно. Не веруј им, ако би ти и пријатељски говорили.

⁷Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, Предадох възлюблената на душата Ми в ръката на неприятелите й.

⁷Оставих дом свој, напустих наследство своје; што беше мило души мојој, дадох га у руке непријатељима његовим.

⁸Наследството Ми стана за Мене като лъв в гора; То издаде гласа си против Мене; Затова го намразих.

⁸Наследство моје поста ми као лав у шуми, пушта глас свој на мене, зато ми омрзну.

⁹Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; Хищните птици от всяка страна са против него, Идете, съберете всичките полски зверове, Докарайте ги да го изпоядат.

⁹Наследство моје поста ми птица грабљива; птице, слетите се на њу, скупите се сви зверови пољски, ходите да једете.

¹⁰Много овчари развалиха лозето Ми, Потъпкаха Моя дял, Обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня.

¹⁰Пастири многи поквариће мој виноград, потлачиће део мој, мили део мој обратиће у голу пустош.

¹¹Обърнаха го в пустота; Той, като запустен, жалее пред Мене; Цялата страна е опустошена, Защото няма кой да вземе това присърце,

¹¹Обратиће га у пустош, опустошен плакаће преда мном; сва ће та земља опустети, јер нико не узима на ум.

¹²По всичките голи височини на пустинята дойдоха разорители; Защото ножът Господен пояжда От единия край на страната до другия; Никоя твар няма мир.

¹²На сва висока места по пустињи доћи ће затирачи; јер ће мач Господњи прождирати од једног краја земље до другог, неће бити мира ни једном телу.

¹³Сеяха жито, но са пожънали тръни; Трудиха се, но никак не се ползуват; Посрамете се, прочее, от [тия] си произведения, Поради пламенния гняв на Господа.

¹³Сејаће пшеницу, а трње ће жети; мучиће се, а користи неће имати, и стидеће се летине своје, са жестоког гнева Господњег.

¹⁴Така говори Господ Против всичките ми зли съседи, Които посягат на наследството, което дадох на людете Си Израиля, [като казва]: Ето, ще ги изтръгна от земята им, И ще изтръгна Юдовия дом отсред тях;

¹⁴Овако говори Господ за све зле суседе моје, који дирају наследство што дадох народу свом Израиљу: ево, ја ћу их почупати из земље њихове, и дом Јудин ишчупаћу исред њих.

¹⁵И след като ги изтръгна, Пак ще им покажа милост, И ще ги върна всеки човек в наследството му, И всеки човек в земята му.

¹⁵А кад их ишчупам, опет ћу се смиловати на њих, и довешћу опет сваког њих на наследство његово и сваког у земљу његову.

¹⁶И ако научат добре обходата на Моите люде, Да се кълнат в Моето име, [казвайки: Заклевам се в] живота на Господа! (Както те научиха Моите люде да се кълнат във Ваала), Тогава и те ще бъдат утвърдени всред людете Ми.

¹⁶И ако добро науче путеве народа мог, да се заклињу мојим именом: Тако да је жив Господ! Као што су они учили мој народ да се куне Валом, тада ће се сазидати усред народа мог.

¹⁷Но ако не послушат, Съвсем ще изтръгна и ще изтребя оня народ, Казва Господ.

¹⁷Ако ли не послушају, тада ћу ишчупати сасвим такав народ и затрти, говори Господ.