¹Така каза Господ: Слез в къщата на Юдовия цар, та изговори там това слово, като кажеш:

¹Овако говори Господ: Сиђи у дом цара Јудиног, и реци онде ову реч,

²Слушай словото Господно, царю Юдов, Който седиш на Давидовия престол, Ти, слугите ти и людете ти, Които влизате през тия порти -

²И кажи: Слушај реч Господњу, царе Јудин, који седиш на престолу Давидовом, ти и слуге твоје и народ твој, који улазите на ова врата.

³Така казва Господ: Извършвайте правосъдие и правда, И отървавайте обрания от ръката на насилника; Не онеправдавайте нито насилвайте Чужденеца, сирачето и вдовицата, И невинна кръв не проливайте на това място.

³Овако вели Господ: Чините суд и правду, и коме се отима избављајте га из руку насилникових, и не чините криво иностранцу ни сироти ни удовици, и не чините им силу, и крв праву не проливајте на овом месту.

⁴Защото, ако наистина вършите това, Тогава през портите на тоя дом ще влизат Царе, седящи на Давидовия престол, Возени на колесници и [яздещи] коне, Те, слугите им и людете им.

⁴Јер ако доиста узрадите ово, улазиће на врата овог дома цареви, који седе место Давида на престолу његовом, на колима и на коњима, они и слуге њихове и народ њихов.

⁵Но ако не послушате тия думи, Заклевам ви в Себе Си, казва Господ, Че тоя дом ще запустее.

⁵Ако ли не послушате ове речи, заклињем се собом, вели Господ, да ћу опустети тај дом.

⁶Защото така казва Господ за дома на Юдовия цар: Ти Ми си Галаад и ливански връх; Но ще те обърна в пустиня, В градове ненаселени.

⁶Јер овако вели Господ за дом цара Јудиног: Ти си ми Галад и врх ливански, али ћу те обратити у пустињу, у градове у којима се не живи.

⁷Ще приготвя против тебе изтребители, Всеки с оръжията му; Та ще изсекат отбраните ти кедри И ще ги хвърлят в огъня.

⁷И спремићу на тебе затираче, сваког с оружјем, и посећи ће твоје красне кедре и побацати их у огањ.

⁸И много народи, като минат край тоя град, Ще рекат, всеки на ближния си: Защо постъпи така Господ с тоя голям град?

⁸И многи ће народи пролазити мимо тај град, и говориће један другом: Зашто учини ово Господ од тог града великог?

⁹И ще отговорят: Защото оставиха завета на Господа своя Бог Та се поклониха на други богове И им служиха.

⁹И рећи ће: Јер оставише завет Господа Бога свог, и клањаше се другим боговима и служише им.

¹⁰Не плачете за умрелия, Нито ридайте за него; Но плачете горчиво за онзи, който отива, Защото няма да се върне вече, Нито ще види пак родната си земя.

¹⁰Не плачите за мртвим нити га жалите; него плачите за оним који одлази, јер се неће више вратити нити ће видети своје постојбине.

¹¹Защото така казва Господ За Селума, син на Юдовия цар Иосия, Който царуваше вместо баща си Иосия, Който [и] излезе от това място: Той няма да се върне вече;

¹¹Јер овако говори Господ о Салуму сину Јосије, цара Јудиног, који цароваше место Јосије оца свог, који отиде из овог места: неће се више вратити.

¹²Но на мястото гдето го закараха пленник, там ще умре, И няма да види вече тая земя.

¹²Него ће умрети у месту куда га одведоше у ропство, и неће више видети ове земље.

¹³Горко на онзи, който строи къщата си с неправда, И стаите си с кривда; Който кара ближния си да му работи без заплата, И не му дава надницата му;

¹³Тешко оном који гради своју кућу не по правди, и клети своје не по правици, који се служи ближњим својим низашта и плату за труд његов не даје му;

¹⁴Който си казва: Ще си построя голяма къща и широки стаи; В които си отваря прозорци, И я покрива с кедър и я боядисва с алено.

¹⁴Који говори: Саградићу себи велику кућу и простране клети; и разваљује себи прозоре, и облаже кедром и маже црвенилом.

¹⁵Понеже гледаш да си натрупаш кедрове, ще царуваш ли? Баща ти не ядеше и не пиеше ли? [Да!] но той извършваше правосъдие и правда, Тогава благоденствуваше.

¹⁵Хоћеш ли царовати кад се мешаш с кедром? Отац твој није ли јео и пио? Кад чињаше суд и правду, тада му беше добро.

¹⁶Отсъждаше делото на сиромаха и на немотния; Тогава благоденствуваше. Не значеше ли това да Ме познава? казва Бог.

¹⁶Даваше правицу сиромаху и убогоме, и беше му добро; није ли то познавати ме? Говори Господ.

¹⁷А твоите очи и твоето сърце не са в друго, Освен в нечестната си печалба, и в проливане невинна кръв, И в извършване насилство и угнетение.

¹⁷Али очи твоје и срце твоје иду само за твојим добитком и да проливаш крв праву и да чиниш насиље и кривду.

¹⁸Затова, така казва Господ За Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син: Няма да го оплакват, [казвайки]: Горко, брате мой! или: Горко сестро! Няма да го оплачат, [казвайки]: Горко, господарю! или: Горко, негово величество!

¹⁸Зато овако вели Господ за Јоакима сина Јосије цара Јудиног: Неће нарицати за њим: Јаох брате мој! Или: Јаох сестро! Неће нарицати за њим: Јаох господару! Или: Јаох славо његова!

¹⁹Той ще бъде погребан с оселско погребение, Извлечен и хвърлен оттатък ерусалимските порти.

¹⁹Погребом магарећим погрепшће се, извући ће се и бациће се иза врата јерусалимских.

²⁰Възлез на Ливан та извикай, С висок глас извикай от Аварим към Васан Защото загинаха всичките ти любовници.

²⁰Изиђи на Ливан и вичи, и на Васану пусти глас свој, и вичи преко бродова, јер се сатрше сви који те љубе.

²¹Говорих ти в благоденствието ти; Но ти рече: Не ща да слушам. Такава е била обходата ти от младостта ти, Че ти не слушаше гласа Ми.

²¹Говорих ти у срећи твојој, а ти рече: Нећу да слушам; то је пут твој од детињства твог да не слушаш глас мој.

²²Вятърът ще се храни с всичките ти овчари, И любовниците ти ще отидат в плен; Навярно тогава ще се смутиш и посрамиш Поради всичката си злина.

²²Све ће пастире твоје однети ветар, и који те љуби отићи ће у ропство; тада ћеш се посрамити и постидети за сву злоћу своју.

²³Ти, която населяваш Ливан, Която правиш гнездото си в кедрите, Колко ще бъдеш за жалене, Когато те нападнат мъки, Болки като на жена, която ражда!

²³Ти седиш на Ливану, гнездо вијеш на кедрима, како ћеш бити љупка, кад ти дођу муке и болови као породиљи!

²⁴[Заклевам се в] живота Си, казва Господ, Че даже ако Иехония, син на Юдовия цар Иоаким, Би бил печат на дясната Ми ръка, И от там бих се откъснал;

²⁴Како сам ја жив, вели Господ, да би Хонија син Јоакима цара Јудиног био прстен печатни на десној руци мојој, и оданде ћу те отргнути.

²⁵И ще те предам в ръката на ония, които искат живота ти, И в ръката на ония, от които се боиш, Да! в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, И в ръката на халдейците.

²⁵И даћу те у руке онима који траже душу твоју, и у руке онима којих се бојиш, у руке Навуходоносору цару вавилонском и у руке Халдејцима.

²⁶Ще отхвърля тебе И майка ти, която те е родила, В друга земя, гдето не сте се родили, И там ще умрете.

²⁶И бацићу тебе и матер твоју која те је родила у земљу туђу, где се нисте родили, и онде ћете помрети.

²⁷А в земята, гдето душата им желае да се върне, Там няма да се върнат.

²⁷А у земљу у коју ћете желети да се вратите, нећете се вратити у њу.

²⁸Нима тоя човек Иехония е строшено и презряно грънчарско изделие, Или непотребен съд? [Тогава] защо бяха отметнати, той и потомството му, И бяха хвърлени в страна, която не познават?

²⁸Је ли тај човек Хонија ништав идол изломљен? Је ли суд у коме нема милине? Зашто бише истерани, он и семе његово, и бачени у земљу, које не познају?

²⁹О земьо, земьо, земьо, чуй словото Господно;

²⁹О земљо, земљо, земљо! Чуј реч Господњу.

³⁰Така казва Господ. Запишете тоя човек за бездетен, Човек, който няма да успее в дните си; Защото ни един човек от потомството му Не ще успее да седи на Давидовия престол И да властвува вече над Юда.

³⁰Овако вели Господ: Запишите да ће тај човек бити без деце и да неће бити срећан до свог века; и нико неће бити срећан од семена његовог, који би седео на престолу Давидовом и још владао Јудом.