¹Горко на пастирите, Които погубват и разпръсват овцете на паството Ми! казва Господ.

¹Тешко пастирима који потиру и размећу стадо паше моје! Говори Господ.

²Затова, така говори Господ Израилевият Бог Против пастирите, които пасат людете Ми: Вие разпръснахте овцете Ми, и ги разпъдихте, И не ги посетихте; Ето, Аз ще ви накажа За злите ви дела, казва Господ.

²Зато овако вели Господ Бог Израиљев за пастире који пасу народ мој: Ви разметнусте овце моје и разагнасте их, и не обилазисте их; ево, ја ћу вас обићи за злоћу дела ваших, говори Господ.

³И ще събера останалите Си овце От всичките страни, гдето ги изпъдих, И ще ги върна пак в кошарите им, Гдето ще се наплодят и умножат.

³И остатак оваца својих ја ћу скупити из свих земаља у које их разагнах, и вратићу их у торове њихове, где ће се наплодити и умножити.

⁴И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат; И те няма да се плашат вече, нито ще треперят, Нито ще загине някоя, казва Господ.

⁴И поставићу им пастире, који ће их пасти, да се не боје више и не плаше и да не погине ни једна, говори Господ.

⁵Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще въздигна на Давида праведен отрасъл, Който като цар ще царува, ще благоденствува, И ще върши правосъдие и правда по земята.

⁵Гле, иду дани, говори Господ, у које ћу подигнути Давиду Клицу праведну, која ће царовати и бити срећна и чинити суд и правду на земљи.

⁶В неговите дни Юда ще бъде спасен, И Израил ще обитава в безопасност; И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда.

⁶У Његове дане спашће се Јуда, и Израиљ ће становати у миру, и ово му је име којим ће се звати: Господ правда наша.

⁷Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато не ще рекат вече: [Заклеваме се в] живота на Господа, Който възведе израилтяните из Египетската земя!

⁷Зато, ево, иду дани, говори Господ, у које се неће више говорити: Тако да је жив Господ, који је извео синове Израиљеве из земље мисирске;

⁸Но: [Заклеваме се в] живота на Господа, Който възведе и който доведе потомството на Израилевия дом От северната земя, и от всичките страни, гдето ги бях изгонил! И ще се заселят в своята земя.

⁸Него: Тако да је жив Господ, који је извео и довео семе дома Израиљевог из северне земље и из свих земаља у које их бејах разагнао. И они ће седети у својој земљи.

⁹За пророците. Сърцето ми дълбоко се съкрушава Всичките ми кости треперят, Като пиян съм, И като човек обладан от вино, Поради Господа, И поради светите Негови думи.

⁹Ради пророка пуца срце у мени, трепећу све кости моје, као пијан сам и као човек кога је освојило вино, Господа ради и Његових ради светих речи.

¹⁰Защото земята е пълна с прелюбодейци; Защото поради проклятията земята плаче, Изсъхнаха пасбищата на степите; И стремежът им стана лош, И силата им неправедна.

¹⁰Јер је земља пуна прељубочинаца, и с клетава тужи земља, посушише се паше у пустињи; трк је њихов зао и моћ њихова неправа.

¹¹Защото и пророкът и свещеникът се оскверниха; Дори в дома Си намерих нечестието им, казва Господ.

¹¹Јер и пророк и свештеник скврне је, налазим и у дому свом злоћу њихову, говори Господ.

¹²Затова пътят им ще им бъде Като плъзгави места в тъмнина, По който, като бъдат тласкани, ще паднат; Защото ще докарам зло върху тях В годината на наказанието им, казва Господ.

¹²За то ће пут њихов бити као клизавица по тами, где ће попузнути и пасти; јер ћу пустити на њих зло, године похођења њиховог, говори Господ.

¹³Тоже в самарийските пророци видях безумие; Те пророкуваха чрез Ваала, и заблудиха людете Ми Израиля.

¹³У пророка самаријских видео сам безумље, пророковаху Валом, прелашћиваху народ мој Израиља;

¹⁴Още и в ерусалимските пророци видях ужасно нещо; Прелюбодействуват и ходят в лъжа, И подкрепват ръцете на злодейците Тъй щото никой не се връща от злото си; Те всички станаха за Мене като Содом, И жителите му като Гомор.

¹⁴Али у пророка јерусалимских видим страхоту: чине прељубу и ходе у лажи, укрепљују руке зликовцима да се нико не врати од своје злоће; сви су ми као Содом, и становници његови као Гомор.

¹⁵Затова, така казва Господ на Силите за пророците: Ето, Аз ще ги нахраня с пелин, И ще ги напоя с горчива вода; Защото от ерусалимските пророци Се е разпространило нечестие по цялата страна.

¹⁵Зато овако вели Господ над војскама о тим пророцима: Ево, ја ћу их нахранити пеленом и напојићу их жучи; јер од пророка јерусалимских изиђе оскврњење по свој земљи.

¹⁶Така казва Господ на Силите: Не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват; Те ви учат суета, Изговарят видения от собственото си сърце, А не от устата Господни.

¹⁶Овако вели Господ над војскама: Не слушајте шта говоре пророци који вам пророкују; варају вас, говоре утваре свог срца, не из уста Господњих.

¹⁷На ония, които Ме презират, винаги казват: Господ рече: Ще имате мир; И на всекиго, който ходи по своето упорито сърце, казват: Няма да ви постигне зло.

¹⁷Једнако говоре онима који не маре за ме: Господ је рекао: Имаћете мир; и свакоме који иде по мисли срца свог говоре: Неће доћи на вас зло.

¹⁸Защото, кой [от тях] е стоял в съвета на Господа Та е видял и чул Неговото слово? Кой [от тях] е внимавал в словото Му и е чул?

¹⁸Јер ко је стајао у већу Господњем, и видео или чуо реч Његову? Ко је пазио на реч Његову и чуо?

¹⁹Ето, ураган от Господа, Неговата ярост, излезе, Дори ураган вихрушка; Ще избухне върху главата на нечестивите.

¹⁹Ево, вихор Господњи, гнев, изићи ће вихор, који не престаје, пашће на главу безбожницима.

²⁰Гневът на Господа няма да се върне Догдето Той не извърши и догдето не изпълни Намеренията на сърцето Си; В послешните дни ще разберете това напълно.

²⁰Неће се одвратити гнев Господњи докле не учини и изврши шта је у срцу наумио; најпосле ћете разумети то сасвим.

²¹Аз не съм изпратил тия пророци, а при все това те се завтекоха; Не съм им говорил, а при все това те пророкуваха.

²¹Не слах тих пророка, а они трчаше; не говорих им, а они пророковаше.

²²Но ако бяха стояли в съвета Ми, Тогава те щяха да правят людете Ми да чуят думите Ми, И щяха да ги връщат от лошия им път И от злите им дела.

²²Да су стајали у мом већу, тада би казивали моје речи народу мом, и одвраћали би их с пута њиховог злог и од злоће дела њихових.

²³Аз [само] отблизо ли съм Бог, казва Господ, А не Бог [и] отдалеч?

²³Јесам ли ја Бог из близа, говори Господ, а нисам Бог и из далека?

²⁴Може ли някой да се скрие в тайни места, Та Аз да го не видя? казва Господ. Не Аз ли изпълням небесата и земята? казва Господ.

²⁴Може ли се ко сакрити на тајно место да га ја не видим? Говори Господ; не испуњам ли ја небо и земљу? Говори Господ.

²⁵Чух що говорят пророците, Които в Мое име пророкуват лъжа, Като казват: Видях сън, видях сън!

²⁵Чујем шта говоре ти пророци који у име моје пророкују лаж говорећи: Снио сам, снио сам.

²⁶До кога ще бъде това в сърцето на пророците, Които пророкуват лъжа, - На ония, които пророкуват измамата на своето сърце?

²⁶Докле ће то бити у срцу пророцима који пророкују лаж, и превару срца свог пророкују?

²⁷Които мислят да направят людете Ми да забравят Моето име Чрез сънищата си, които разказват всеки на ближния си, Както забравиха бащите им името Ми заради Ваала.

²⁷Који мисле да ће учинити да народ мој заборави име моје уза сне њихове, које приповедају један другом, као што заборавише оци њихови име моје уз Вала.

²⁸Пророк, който има [истински] сън, нека разказва съня, И оня, който има послание от Мене, нека говори Моето послание вярно. Що има плявата с житото? казва Господ.

²⁸Пророк који сни, нека приповеда сан; а у кога је реч моја, нека говори реч моју истинито; шта ће плева са пшеницом? Говори Господ.

²⁹Не е ли словото Ми като огън? казва Господ, И като чук, който строшава скалата?

²⁹Није ли реч моја као огањ, говори Господ, и као маљ који разбија камен?

³⁰Затова, ето, Аз съм против пророците, казва Господ, Които крадат думите Ми всеки от ближния си.

³⁰За то, ево ме на те пророке, говори Господ, који краду моје речи један од другог.

³¹Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, Които клатят езиците си и казват: Той говори.

³¹Ево ме на те пророке, вели Господ, који дижу језик свој и говоре: Он вели.

³²Ето, Аз съм против ония, които пророкуват лъжливи сънища, казва Господ, И, като ги разказват, с лъжите си и с надменността си Правят людете Ми да се заблуждават, Тогаз, когато Аз не съм ги изпратил, нито съм им заповядал; Прочее, те никак няма да ползуват тия люде, казва Господ.

³²Ево ме на оне који пророкују лажне сне, вели Господ, и приповедајући их заводе народ мој лажима својим и хитрином својом; а ја их нисам послао нити сам им заповедио; и неће ништа помоћи томе народу, говори Господ.

³³И когато тия люде, Или някой пророк или свещеник, те попитат като рекат: Какво е наложеното [върху тебе] от Господа [слово]? Тогава да им кажеш що е наложеното, - Че Господ дума: Аз ще ви отхвърля.

³³Ако те запита овај народ или који пророк или свештеник говорећи: Како је бреме Господње? Тада им реци: Како бреме? Оставићу вас, говори Господ.

³⁴А колкото за пророка, свещеника и [оня от] людете, Който би рекъл: Наложеното от Господа [слово]! Аз ще накажа оня човек и дома му.

³⁴А пророка и свештеника и народ који рече: Бреме Господње, ја ћу покарати тог човека и дом његов.

³⁵Така да речете всеки на ближния си И всеки на брата си: Какво е отговорил Господ? Или: Що е рекъл Господ?

³⁵Него овако говорите сваки ближњему свом и сваки брату свом: Шта одговори Господ? И: Шта рече Господ?

³⁶А да не споменете вече: Наложеното от Господа [слово]; Понеже товар ще бъде на всекиго Неговото слово; Защото извратихте думите на живия Бог, На Господа на Силите, нашия Бог.

³⁶А бремена Господњег не помињите више, јер ће свакоме бити бреме реч његова, јер изврћете речи Бога Живога, Господа над војскама, Бога нашег.

³⁷Така да кажеш на пророка: Какво ти е отговорил Господ? Или: Що е рекъл Господ?

³⁷Овако реци пророку: Шта ти одговори Господ? И шта ти рече Господ?

³⁸Но понеже казвате: Наложеното от Господа [слово], Затова, така казва Господ: Понеже употребяват това изречение - Наложеното от Господа [слово], При все, че Аз пратих до вас да ви кажат Да не казвате - Наложеното от Господа [слово],

³⁸Али кад кажете: Бреме Господње, зато овако вели Господ: Шта говорите ту реч: Бреме Господње, а ја слах к вама да вам кажу: Не говорите: Бреме Господње,

³⁹Затова, ето, Аз ще ви забравя съвсем, И ще отхвърля от присъствието Си вас И града, който дадох вам и на бащите ви:

³⁹Зато ево ме, ја ћу вас заборавити сасвим и одбацићу од себе вас и град који сам дао вама и оцима вашим.

⁴⁰И ще докарам върху вас вечен укор, И вечно посрамление, което няма да се забрави.

⁴⁰И навалићу на вас поругу вечну и срамоту вечну која се неће заборавити.