¹Казват: Ако напусне някой жена си, И тя като си отиде от него, се омъжи за друг мъж, Ще се върне ли той пак при нея? Не би ли се осквернила съвсем такава земя? А [при все, че] ти си блудствувала с много любовници, Пак върни се към Мене, казва Господ.

¹Говоре: Ако ко пусти жену своју, и она отишавши од њега уда се за другог, хоће ли се онај вратити к њој? Не би ли се сасвим оскврнила она земља? А ти си се курвала с многим милосницима; али опет врати се к мени, вели Господ.

²Подигни очите си към голите височини, Та виж где не са блудствували с тебе. По пътищата си седяла за тях Както арабин в пустинята, И осквернила си земята С блудството си и със злодеянията си.

²Подигни очи своје к висинама, и погледај где се ниси курвала; на путевима си седела чекајући их као Арапин у пустињи, и оскврнила си земљу курварством својим и злоћом својом.

³По тая причина дъждовете бяха задържани Та не валя пролетен дъжд; Но все пак ти имаше чело на блудница Та си отказала да се срамуваш.

³Зато се уставише дажди, и не би позног дажда; али у тебе беше чело жене курве, и не хте се стидети.

⁴Не щеш ли да викаш от сега към Мене: Отче мой, Ти си наставник на младостта ми?

⁴Хоћеш ли одселе викати к мени: Оче мој, Ти си вођ младости моје?

⁵Ще държи ли Той [гнева Си] за винаги? Ще го пази ли до край? Ето, [така] си говорила, но си вършила злодеяния, колкото си могла.

⁵Хоће ли се срдити једнако? Хоће ли се гневити до века? Ето, говориш, а чиниш зло колико год можеш.

⁶Пак в дните на цар Иосия Господ ми рече: Видя ли ти що стори отстъпницата Израил? Тя отиде на всяка висока планина и под всяко зелено дърво та блудствува там.

⁶Још ми рече Господ за времена цара Јосије: Јеси ли видео шта учини одметница, Израиљ? Како одлази на свако високо брдо и под свако зелено дрво, и курва се онде.

⁷И рекох: Като направи всичко това тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра й невярната Юда видя [това].

⁷И, пошто учини све то, рекох: Врати се к мени; али се не врати; и то виде неверница, сестра њена, Јуда.

⁸И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодействува, и Аз по тая именно причина я напуснах и дадох й разводно писмо, че сестра й невярната Юда пак не се уплаши, но отиде и тя да блудствува.

⁸И свиде ми се за све то што учини прељубу одметница Израиљ да је пустим и дам јој књигу распусну; али се не побоја неверница сестра јој Јуда, него отиде, те се и она прокурва.

⁹И с невъздържания си блуд тя оскверни земята, и прелюбодействува с камъните и дърветата.

⁹И срамотније курвањем својим оскврни земљу, јер чињаше прељубу с каменом и с дрветом.

¹⁰А при всичко това сестра й невярната Юда не се върна при Мене с цялото си сърце, но с притворство, казва Господ.

¹⁰И код свега тога не врати се к мени неверница сестра јој Јуда свим срцем својим, него лажно, говори Господ.

¹¹И Господ ми рече: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда.

¹¹За то ми рече Господ: Одметница Израиљ оправда се више него неверница Јуда.

¹²Иди та прогласи тия думи към север, като речеш: Върни се, отстъпнице Израил, казва Господ; Аз няма да направя да ви нападне гневът Ми; Защото съм милостив, казва Господ, И не ще пазя [гняв] за винаги.

¹²Иди и вичи ове речи к северу, и реци: Врати се, одметнице Израиљу, вели Господ, и нећу пустити да падне гнев мој на вас, јер сам милостив, вели Господ, нећу се гневити до века.

¹³Само признай беззаконието си, Че си станала престъпница против Господа своя Бог, И безогледно си отивала при чужденците Под всяко зелено дърво, И че не сте послушали гласа Ми, казва Господ.

¹³Само познај безакоње своје, да си се одметнула Господу Богу свом, те си тумарала к туђима под свако дрво зелено, и нисте слушали глас мој, вели Господ.

¹⁴Върнете се, чада отстъпници, казва Господ. Защото Аз съм ви съпруг; И ще ви взема - един от град, а двама от род - И ще ви въведа в Сион!

¹⁴Обратите се, синови одметници, вели Господ, јер сам ја муж ваш, и узећу вас, једног из града и два из породице, и одвешћу вас у Сион.

¹⁵И ще ви дам пастири по Моето сърце, Които ще ви пасат със знание и разум.

¹⁵И даћу вам пастире по срцу свом, који ће вас пасти знањем и разумом.

¹⁶И в ония дни, казва Господ, Когато се умножите и нарастете на земята, Няма вече да се изразяват: Ковчега на завета Господен! Нито ще [им] дойде той на ум, Нито ще си спомнят за него, нито ще го посетят, Нито ще се направи вече [това].

¹⁶И кад се умножите и народите у земљи, онда се, вели Господ, неће више говорити: Ковчег завета Господњег; нити ће им долазити на ум нити ће га помињати, нити ће ходити к њему, нити ће га више оправљати.

¹⁷В онова време ще нарекат Ерусалим престол Господен; И всичките народи ще се съберат при него в името Господно, в Ерусалим. Нито ще ходят вече според упоритостта на злото си сърце.

¹⁷У то ће се време Јерусалим звати престо Господњи, и сви ће се народи сабрати у њ, к имену Господњем у Јерусалиму, и неће више ићи по мисли срца свог злог.

¹⁸В ония дни Юдовият дом ще ходи с Израилевия дом, И те ще дойдат заедно от северната страна В земята, която дадох за наследство на бащите ви;

¹⁸У то ће време дом Јудин ићи с домом Израиљевим, и доћи ће заједно из земље северне у земљу коју дадох у наследство оцима вашим.

¹⁹И Аз си рекох как щях да те поставя между чадата, И щях да ти дам желана земя, Преславно наследство от народите. Още рекох: Ти ще Ме назовеш: - Отец мой, И няма да се отвърнеш от да Ме следваш.

¹⁹Али ја рекох: Како бих те поставио међу синове и дао ти земљу жељену, красно наследство мноштва народа? И рекох: Ти ћеш ме звати: Оче мој; и нећеш се одвратити од мене.

²⁰Наистина, както жена изневерява на мъжа си, Така и вие изневерихте на Мене, Доме Израилев, казва Господ.

²⁰Доиста као што жена изневери друга свог, тако изневеристе мене, доме Израиљев, вели Господ.

²¹По голите височини се чува глас, Плачът и молбите на израилтяните; Защото извратиха пътя си, Забравиха Господа своя Бог.

²¹Глас по високим местима нека се чује, плач, молбе синова Израиљевих, јер превратише пут свој, заборавише Господа Бога свог.

²²Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще [ви] изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог.

²²Вратите се, синови одметници, и исцелићу одмете ваше. Ево, ми идемо к Теби, јер си Ти Господ Бог наш.

²³Наистина празна е [очакваната] от хълмовете [помощ], От шумната тълпа по планините; Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.

²³Доиста, залуду су хумови, мноштво гора; доиста, у Господу је Богу нашем спасење Израиљево.

²⁴Но онова срамотно нещо е поглъщало труда на бащите ни още от младостта ни, - Стадата им и чердите им, Синовете им и дъщерите им.

²⁴Јер та срамота прождре труд отаца наших од детињства нашег, овце њихове и говеда њихова, синове њихове и кћери њихове.

²⁵Да легнем в срама си, И да ни покрие нашето посрамление; Защото сме съгрешавали на Господа нашия Бог, Ние и бащите ни, От младостта си дори до днес, И не сме слушали гласа на Господа нашия Бог.

²⁵Лежимо у срамоти својој, и покрива нас руг наш; јер Господу Богу свом грешисмо ми и оци наши од детињства свог до данас, и не слушасмо глас Господа Бога свог.