¹Ако се върнеш, Израилю, Казва Господ, ако се върнеш към Мене, И ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, И не бъдеш непостоянен,

¹Ако ћеш се вратити, Израиљу, вели Господ, к мени се врати, и ако уклониш гадове своје испред мене, нећеш се скитати.

²И [ако] в истина, в справедливост, и в правда Се закълнеш, [казвайки: Заклевам се в] живота на Господа! Тогава народите ще се благославят в Него, И в Него ще се прославят.

²И клећеш се истинито, верно и право: Тако да је жив Господ. И народи ће се благосиљати Њим, и Њим ће се хвалити.

³Защото така казва Господ На Юдовите и ерусалимските мъже: Разорете целините си, И не сейте между тръни.

³Јер овако вели Господ Јудејцима и Јерусалимљанима: орите себи крчевину, и не сејте у трње.

⁴Обрежете се на Господа. И отнемете краекожието на сърцата си, Мъже Юдови и жители ерусалимски, За да не излезе яростта Ми като огън, И да не пламне така щото да няма кой да я угаси, Поради злото на делата ви.

⁴Обрежите се Господу, и скините окрајак са срца свог, Јудејци и Јерусалимљани, да не изиђе јарост моја као огањ и разгори се да не буде никога ко би угасио за зла дела ваша.

⁵Възвестете на Юда, И прогласете на Ерусалим, казвайки: Затръбете по земята; Извикайте високо та речете: Съберете се, и нека влезем в укрепените градове.

⁵Објавите у Јудеји и огласите у Јерусалиму и реците: трубите у трубу по земљи; вичите, сазовите народ и реците: Скупите се, и уђимо у тврде градове.

⁶Издигнете знаме към Сион; Бягайте, не се спирайте; Защото Аз ще докарам зло от север, И голяма погибел.

⁶Подигните заставу према Сиону, бежите и не стајте, јер ћу довести зло од севера и погибао велику.

⁷Лъвът възлезе от гъсталака си, И изтребителят на народите тръгна, Излезе от мястото си, за да запусти земята ти, И за да бъдат съсипани градовете ти [та да останат] без жители.

⁷Излази лав из честе своје и који затире народе кренувши се иде с места свог да обрати земљу твоју у пустош, градови твоји да се раскопају да не буде никога у њима.

⁸Затова препашете се с вретища, плачете и лелекайте; Защото пламенната ярост Господна не се отвърна от нас.

⁸За то припашите кострет, плачите и ридајте, јер се жестоки гнев Господњи није одвратио од нас.

⁹В оня ден, казва Господ, Разумът {Еврейски: Сърцето.} на царя ще се изгуби, И разумът на първенците, Свещениците ще се смутят, И пророците ще се ужасят.

⁹И тада ће, вели Господ, нестати срца цару и срца кнезовима, и свештеници ће се удивити и пророци ће се зачудити.

¹⁰Тогава рекох: О, Господи Иеова! Ти наистина съвсем си излъгал тия люде и Ерусалим Като си казал: Мир ще имате; Когато напротив ножът е стигнал до душата [им].

¹⁰И рекох: Ах Господе Господе! Баш си преварио овај народ и Јерусалим говорећи: Имаћете мир, а мач дође до душе.

¹¹В онова време ще рекат на тия люде и на Ерусалим: От голите височини на пустинята [духа] горещ вятър Към дъщерята на людете Ми, - Не за да отвее нито да очисти;

¹¹У то ће се време казати овом народу и Јерусалиму: Ветар врућ с високих места у пустињи дува ка кћери народа мог, не да провеје ни прочисти.

¹²Да! силен вятър ще дойде от тях за Мене; И Аз сега ще произнеса съдби против тях.

¹²Ветар јачи од тих доћи ће ми; и ја ћу им сада изрећи суд.

¹³Ето, като облак ще се издигне, И колесниците му като вихрушка; Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.

¹³Гле, као облак подиже се, и кола су му као вихор, коњи су му бржи од орлова. Тешко нама! Пропадосмо.

¹⁴Ерусалиме, измий сърцето си от зло, За да се избавиш; До кога ще стоят в тебе лошите ти помисли?

¹⁴Умиј срце своје од зла, Јерусалиме, да би се избавио; докле ће стајати у теби мисли твоје ништаве?

¹⁵Защото глас известява от Дан И прогласява скръб от Ефремовата планина, [казвайки]:

¹⁵Јер глас јавља од Дана, и оглашује зло од горе Јефремове.

¹⁶Обявете на народите, Ето, прогласете относно Ерусалим, Че идат обсадители от далечна страна, И издават вика си против Юдовите градове.

¹⁶Казујте народима; ево оглашујте за Јерусалим да иду стражари из далеке земље, и пуштају глас свој на градове Јудине.

¹⁷Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

¹⁷Као чувари пољски стаће око њега, јер се одметну од мене, вели Господ.

¹⁸Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; Това е [плодът на] твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.

¹⁸Пут твој и дела твоја то ти учинише; то је од зла твог да је горко и да ти допире до срца.

¹⁹Чреслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.

¹⁹Јаох утроба, јаох утроба! Боли ме у срцу; срце ми бије; не могу ћутати; јер глас трубни чујеш, душо моја, вику убојну.

²⁰Погибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава; Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг.

²⁰Погибао на погибао оглашује се; јер се пустоши сва земља, наједанпут ће се опустошити моји шатори, завеси моји за час.

²¹До кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас?

²¹Докле ћу гледати заставу? Слушати глас трубни?

²²Защото Моите люде са безумни, Не Ме познават; Глупави чада са, и нямат разум; Мъдри са да вършат зло, Но да вършат добро не умеят.

²²Јер је народ мој безуман, не познаје ме, луди су синови и без разума, мудри су да зло чине, а добро чинити не умију.

²³Погледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и празна, - На небето, и нямаше светлината му.

²³Погледах на земљу, а гле, без обличја је и пуста; и на небо, а светлости његове нема.

²⁴Погледнах на планините, и, ето, трепереха, И всичките хълмове се тресяха.

²⁴Погледах на горе, а гле, тресу се и сви хумови дрмају се.

²⁵Погледнах, и, ето, нямаше човек, И всичките небесни птици бяха избягали,

²⁵Погледах, а гле, нема човека, и све птице небеске одлетеле.

²⁶Погледнах, и, ето, плодородната страна бе пуста, И всичките й градове бяха съсипани От присъствието на Господа И от Неговия пламенен гняв.

²⁶Погледах, а гле, Кармил је пустиња и сви градови његови оборени од Господа, од жестоког гнева Његовог.

²⁷Защото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; Но съвършено изтребление няма да нанеса.

²⁷Јер овако говори Господ: Сва ће земља опустети; али нећу сасвим затрти.

²⁸Затова земята ще жалее, И небето горе ще се помрачи; Защото Аз изговорих това, Аз го намислих, Не съм се разкаял [за него], нито ще се отвърна от него.

²⁸Зато ће тужити земља, и небо ће горе потамнети, јер рекох, намислих, и нећу се раскајати, нити ћу ударити натраг.

²⁹От шума на конниците и на стрелците Всеки град ще побегне; Ще отидат в гъсталаците И ще се изкачат по скалите; Всеки град ще бъде изоставен, И не ще има човек да живее в тях.

²⁹Од вике коњика и стрелаца побећи ће сви градови, отићи ће у густе шуме и на стене ће се попети; сви ће градови бити остављени и нико неће у њима живети.

³⁰А ти запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, Ако и със златни накити да се украсиш, Ако и с много боя да боядисаш очите си, Напразно ще се украсиш; Любовниците [ти] ще те презрат, ще търсят [да отнемат] живота ти.

³⁰А ти, опустошена, шта ћеш чинити? Ако се и облачиш у скерлет, ако се и китиш накитом златним, и мажеш лице своје, залуду се красиш, презиру те милосници, траже душу твоју.

³¹Защото чух глас като на жена кога ражда, Болките като на оная, която ражда първородното си, Гласа на сионовата дъщеря, Която се задъхва, простира ръцете си, [И казва]: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

³¹Јер чујем глас као породиљин, цвиљење као жене која се први пут порађа, глас кћери сионске, која рида, пружа руке своје говорећи: Тешко мени! Јер ми нестаје душа од убилаца.