¹Обходете улиците на Ерусалим И вижте сега, научете се и потърсете по площадите му, Дали можете намери човек - Дали има някой - който да постъпва справедливо, да търси честност; И Аз ще простя на тоя [град].

¹Прођите по улицама јерусалимским, и видите сада и разберите и потражите по улицама његовим, хоћете ли наћи човека, има ли ко да чини што је право и да тражи истину, па ћу опростити.

²Защото, ако и да казват: [заклевам се в] живота на Господа! Те наистина лъжливо се кълнат.

²Ако и говоре: Тако да је жив Господ! Опет се криво куну.

³Господи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; Изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление; Втвърдиха лицата си повече от камък; Не искаха да се върнат.

³Господе! Не гледају ли очи Твоје на истину! Бијеш их, али их не боли; сатиреш их, али неће да приме науке, тврђе им је лице од камена, неће да се обрате.

⁴Тогава аз рекох: Навярно това са сиромасите, те са безумни, Защото не знаят пътя Господен, Нито закона {Еврейски: Съдбата.} на своя Бог.

⁴И ја рекох: Сиромаси су, лудо раде, јер не знају пут Господњи, закон Бога свог.

⁵Ще се обърна към големците Та ще говоря с тях, Защото те знаят пътя Господен, Закона на своя Бог, Но и те всички са строшили хомота, Разкъсали връзките.

⁵Идем к властељима, и њима ћу говорити, јер они знају пут Господњи, закон Бога свог; али и они изломише јарам, покидаше свезе.

⁶Затова лъв от гората ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги ограби, Рис ще причаква край градовете им; Всеки, който излезе от там, ще бъде разкъсан, Защото престъпленията им са много, Отстъпничествата им се умножиха.

⁶За то ће их побити лав из шуме, вук ће их вечерњи потрти, рис ће вребати код градова њихових, ко год изиђе из њих биће растргнут, јер је много греха њихових и силни су одмети њихови.

⁷Как ще ти простя това? Чадата ти Ме оставиха И кълняха се в ония, които не са богове; След като ги наситих, те прелюбодействуваха, И на тълпи отиваха в къщите на блудниците.

⁷Како ћу ти опростити то? Синови твоји оставише мене, и куну се онима који нису богови. Како их наситих, стадоше чинити прељубу, и у кућу курвину стичу се гомилом.

⁸Заран те са като нахранени коне; Всеки цвили подир жената на ближния си.

⁸Јутром су кад устају као товни коњи, сваки рже за женом ближњег свог.

⁹Няма ли да накажа за това? казва Господ; И душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

⁹За то ли нећу походити? Вели Господ, и душа моја неће ли се осветити таквом народу?

¹⁰Качете се на стените му и събаряйте; Но не нанасяйте съвършено изтребление; Махнете клоновете му, Защото не са Господни.

¹⁰Изађите му на зидове и развалите, али немојте сасвим затрти, скините му преворнице, јер нису Господње.

¹¹Защото Израилевият дом и Юдовият дом Се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.

¹¹Јер ме сасвим изневери дом Израиљев и дом Јудин, вели Господ.

¹²Отрекоха се от Господа, Казвайки: Не Той [ни заплашва с това]; И няма да ни постигне зло, Нито ще видим нож или глад;

¹²Ударише у бах Господу и рекоше: Није тако, неће нас зло задесити, и нећемо видети мача ни глади.

¹³Пророците са вятър, И слово Господно няма в тях. На сами тях ще се сбъдне това.

¹³А ти пророци отићи ће у ветар, и речи нема у њима, њима ће бити тако.

¹⁴Затова, така казва Господ Бог на Силите: Понеже изговарят тия думи, Ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън, И тия люде дърва, и ще ги пояде.

¹⁴Зато овако вели Господ Господ над војскама: Кад тако говорите, ево ја ћу учинити да речи моје у устима твојим буду као огањ, а овај народ дрва, те ће их спалити.

¹⁵Ето, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас Народ от далеч, казва Господ; Народ траен е той, народ старовременен, Народ чийто език не знаеш, Нито разбираш що говорят,

¹⁵Гле, ја ћу довести на вас народ из далека, доме Израиљев, вели Господ, народ јак, народ стар, народ коме језика нећеш знати нити ћеш разумети шта говори;

¹⁶Тулът им е като отворен гроб; Те всички са юнаци.

¹⁶Коме је тул као гроб отворен, сви су јаки.

¹⁷Ще изпояждат жетвата ти и хляба ти, [Които] синовете ти и дъщерите ти трябваше да ядат; Ще изпояждат стадата ти и чердите ти, Ще изпояждат лозята ти и смоковниците ти, Ще разбият с меч укрепените ти градове, На които ти уповаваш.

¹⁷И појешће летину твоју и хлеб твој, што синови твоји и кћери твоје хтеше јести, појешће овце твоје и говеда твоја, појешће винову лозу твоју и смокве твоје, и мачем ће затрти тврде градове твоје у које се уздаш.

¹⁸Но и в ония дни, казва Господ, Не ща да ви нанеса съвършено изтребление.

¹⁸Али ни тада, вели Господ, нећу вас сасвим затрти.

¹⁹И когато речете: Защо Господ Бог наш Ни направи всичко това? Тогава да им речеш: Както Ме оставихте Та служихте на чужди богове във вашата земя, Така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.

¹⁹Јер кад кажете: Зашто нам чини Господ Бог наш све ово? Тада им реци: Како остависте мене и служисте туђим боговима у земљи својој, тако ћете служити туђинцима у земљи која није ваша.

²⁰Известете това на Якововия дом, И прогласете го в Юда, като кажете:

²⁰Јавите ово у дому Јаковљевом, и огласите у Јуди, говорећи:

²¹Чуйте сега това, глупави и неразумни люде, Които имате очи, но не виждате, Които имате уши, но не чувате.

²¹Чујте ово, луди и безумни народе, који имате очи, а не видите, који имате уши, а не чујете.

²²Не се ли боите от Мене? казва Господ, Не ще ли треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, Която не може да премине; Тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да преодолеят, При все, че бучат, пак няма да я преминат?

²²Мене ли се нећете бојати? Вели Господ; од мене ли нећете дрхтати? Који поставих песак мору за међу вечном наредбом, и неће прећи преко ње; ако му и устају вали, неће надјачати, ако и буче, неће је прећи.

²³Но тия люде имат бунтовно и непокорно сърце; Възбунтуваха се и отидоха.

²³Али је у народа овог срце упорно и непокорно; одступише и отидоше.

²⁴Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жетвата.

²⁴Нити рекоше у срцу свом: Бојмо се Господа Бога свог, који нам даје дажд рани и позни на време, и чува нам недеље одређене за жетву.

²⁵Вашите беззакония отвърнаха тия неща, И вашите грехове ви лишиха от доброто.

²⁵Безакоња ваша одвраћају то, и греси ваши одбијају добро од вас.

²⁶Защото се намират между людете Ми нечестивци, Които, наблюдавайки както причакващ ловец, Полагат примки, ловят човеци.

²⁶Јер се налазе у народу мом безбожници, који вребају као птичари кад се притаје, мећу замке да хватају људе.

²⁷Както клетката е пълна с птици, Така къщите им са пълни с [плод на] измама, Чрез която те се възвеличиха и обогатиха.

²⁷Као крлетка пуна птица тако су куће њихове пуне преваре; зато посташе велики и обогатише.

²⁸Отлъстяха, лъщят, Дори преляха със своите нечестиви дела; Не защищават делото - делото на сирачето, за да благоденствуват, И правото на бедните не отсъждат.

²⁸Угојише се, сјају се, мимоилазе зло, не чине правде ни сирочету, и опет им је добро, и не дају правице убогима.

²⁹Няма ли да накажа за това? казва Господ, Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

²⁹Зато ли нећу походити? Вели Господ, и душа моја неће ли се осветити таквом народу?

³⁰Удивително и ужасно нещо стана в [тая] страна:

³⁰Чудо и страхота бива у земљи.

³¹Пророците пророкуват лъжливо, И свещениците господствуват чрез тях; И людете Ми така обичат; А какво ще правите в окончателното [следствие] на това?

³¹Пророци пророкују лажно, и свештеници господују преко њих, и народу је мом то мило. А шта ћете радити на последак?