¹Вениаминци, бягайте отсред Ерусалим, Затръбете в Текуе, и издигнете знак във Вет-акерем; Защото зло предстои от север, И голяма погибел.

¹Скупите се из Јерусалима, синови Венијаминови, и у Текуји затрубите у трубу, и подигните знак огњен над Вет-Акеремом, јер се види зло од севера и велика погибао.

²Красивата и изнежена жена Сионовата дъщеря ще изтребя.

²Учиних кћер сионску да је као лепа и нежна девојка.

³Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, Ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, Ще пасат всеки на мястото си;

³К њој ће доћи пастири са стадима својим, разапеће око ње шаторе, сваки ће опасти своје место.

⁴[Ще извикат]: Пригответе война против нея, Станете, и нека възлезем на пладне; Горко ни! защото преваля денят, Защото се простират вечерните сенки;

⁴Спремите рат на њу, устаните да ударимо у подне. Тешко нама, јер дан наже, и сенке вечерње одуљаше.

⁵Станете, и да възлезем през нощта, И да съборим палатите й;

⁵Устаните да ударимо обноћ и развалимо дворове њене.

⁶Защото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата й, И издигнете могила против Ерусалим; Тоя е градът, който трябва да се накаже, Само насилие има в него.

⁶Јер овако говори Господ над војскама: Сеците дрва, и начините опкопе према Јерусалиму; то је град који треба походити; колики је год, насиље је у њему.

⁷Както блика вода от извора, Така блика злото от него; Насилие и грабеж се чува в него, Пред Мене непрестанно има болест и рани.

⁷Као што извор точи воду своју, тако он точи злоћу своју; насиље и отимање чује се у њему, преда мном су једнако болови и ране.

⁸Приеми поука, Ерусалиме, Да не би да се отвръща душата Ми от тебе, Да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.

⁸Поправи се, Јерусалиме, да се не отргне душа моја од тебе, да те не обратим у пустињу, у земљу где се не живи.

⁹Така казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израиля като лозе; Пак простри ръката си като гроздоберач към пръчките.

⁹Овако говори Господ над војскама: Остатак ће се Израиљев пабирчити као винова лоза. Турај руку своју као берач у котарице.

¹⁰Кому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, Те не благоволят в него.

¹⁰Коме ћу говорити и сведочити да чују? Гле, ухо им је необрезано, те не могу чути; гле, реч је Господња њима подсмех, није им мила.

¹¹Затова съм пълен с яростта на Господа, Уморих се да се въздържам; Ще я изливам върху децата по улиците; И върху целия сбор на младежите, Защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, Старец заедно с престарял.

¹¹За то сам пун гнева Господњег; изнемогох устежући га; просућу га на децу по улицама и на сабране младиће, и човек и жена ухватиће се, и стари и временити.

¹²Къщите им ще преминат на други, Също и полетата и жените им; Защото ще простра ръката Си Върху жителите на [тая] страна, казва Господ;

¹²И куће ће њихове припасти другима, и њиве и жене, кад махнем руком својом на становнике ове земље, вели Господ.

¹³Защото от малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, И от пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.

¹³Јер од малог до великог сви се дадоше на лакомство, и пророк и свештеник, сви су варалице.

¹⁴Повърхностно са лекували те раната на людете Ми, Като са казвали: Мир, мир! а пък няма мир.

¹⁴И лече ране кћери народа мог овлаш, говорећи: Мир, мир; а мира нема.

¹⁵Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова ще паднат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.

¹⁵Еда ли се постидеше што чинише гад? Нити се постидеше нити знају за стид; за то ће попадати међу онима који падају; кад их походим, попадаће, вели Господ.

¹⁶Така казва Господ: Застанете на пътищата та вижте, И попитайте за древните пътеки, Где е добрият път, и ходете по него, И ще намерите покой за душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим [в него].

¹⁶Господ рече овако: Станите на путевима и погледајте, и питајте за старе стазе, који је пут добар, па идите по њему, и наћи ћете мир души својој. А они рекоше: Нећемо да идемо.

¹⁷Поставих и пазачи над вас [Та казах]: Слушайте гласа на тръбата; Но те рекоха: Не щем да слушаме.

¹⁷И поставих вам стражаре говорећи: Пазите на глас трубни. А они рекоше: Нећемо да пазимо.

¹⁸Затова, слушайте народи, И ти, съборе, узнай що има между тях.

¹⁸Зато чујте, народи, и познај, зборе, шта је међу њима.

¹⁹Слушай земьо; Ето, Аз ще докарам зло върху тия люде, Дори плода на помислите им; Защото не послушаха словата Ми, А колкото за закона Ми, те го отхвърлиха,

¹⁹Чуј, земљо! Ево ја ћу пустити зло на овај народ, плод мисли њихових, јер не пазе на моје речи, и одбацише закон мој.

²⁰Защо Ми е ливанът що донасят от Сава, И благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не Ми са приятни, Нито жертвите ви угодни.

²⁰Шта ће ми тамјан, што долази из Саве, и добри цимет из далеке земље? Жртве ваше паљенице нису ми угодне, нити су ми приноси ваши мили.

²¹Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред тия люде препънки, О които ще се спъват бащите и синовете заедно; И съседът и приятелят му ще загинат [заедно].

²¹Зато овако говори Господ: Ево ја ћу метнути овом народу сметње, о које ће се спотаћи и очеви и синови, сусед и пријатељ му, и погинуће.

²²Така казва Господ: Ето, люде идат от северната страна, И велик народ ще се подигне от краищата на земята.

²²Овако говори Господ: Ево народ ће доћи из земље северне, и велик ће народ устати од крајева земаљских.

²³Лък и копие държат, Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като море, Възседнали са на коне, Всеки опълчен, както мъж за бой, Против тебе, дъщерьо сионова.

²³Лук и копље носиће, жестоки ће бити и немилостиви, глас ће им бучати као море, и јахаће на коњима, спремни као јунаци да се бију с тобом, кћери сионска.

²⁴[Откакто] сме чули вест за тях Ръцете ни ослабнаха, Мъки ни обзеха и болки Като на жена, която ражда.

²⁴Кад чујемо глас о њему, клонуће нам руке, туга ће нас спопасти и болови као породиљу.

²⁵Не излизайте на полето и на път не ходете, Защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.

²⁵Не излазите у поље, и путем не идите, јер је мач непријатељев и страх унаоколо.

²⁶Дъщерьо на людете Ми, препаши се с вретище И валяй се в пепел; Жалей като за единороден син, заплачи горчиво, Защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.

²⁶Кћери народа мог, припаши кострет и ваљај се у пепелу, жали као за сином јединцем и ридај горко, јер ће брзо доћи на нас затирач.

²⁷Поставих те изпитател и крепост между людете Си, За да узнаеш и да изпиташ пътя им.

²⁷Поставих те да си стражара и град народу мом да дознајеш и извиђаш пут њихов.

²⁸Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.

²⁸Сви су одметници над одметницима, иду те опадају, бронза су и гвожђе, сви су покварени.

²⁹Духалото изгоря; оловото се изпояде от огъня: Разтопителят напразно разтопява, Защото злите не се отделиха.

²⁹Изгореше мехови, огањ сажеже олово, узалуд се претапа, јер се зла не могу одлучити.

³⁰Сребро за смет ще ги нарекат, Защото Господ ги е отхвърлил.

³⁰Они ће се звати сребро лажно, јер их Господ одбаци.