¹Словото, което дойде към Еремия от Господа, казвайки:

¹Реч која дође Јеремији од Господа говорећи:

²Застани в портата на дома Господен Та възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото Господно, всички юдейци, Които влизате през тези порти за да се преклоните Господу.

²Стани на вратима дома Господњег, и огласи онде ову реч, и реци: Чујте реч Господњу, сви Јудејци, који улазите на ова врата да се поклоните Господу.

³Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си, И Аз ще ви утвърдя на това място.

³Овако говори Господ над војскама, Бог Израиљев: Поправите своје путеве и дела своја, па ћу учинити да станујете на овом месту.

⁴Не уповавайте на лъжливи думи та да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, Храмът Господен е това.

⁴Не уздајте се у лажне речи говорећи: Црква Господња, црква Господња, црква Господња ово је.

⁵Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си; Ако съдите съвършено право между човека и ближния му;

⁵Него доиста поправите своје путеве и дела своја, и судите право између човека и ближњег његова.

⁶Ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата, И не проливате невинна кръв на това място, Нито следвате чужди богове за ваша повреда;

⁶Иностранцу, сироти и удовици не чините криво, и крв праву не проливајте на овом месту, и не идите за другим боговима на своје зло.

⁷Тогава ще ви направя да живеете на това място, В земята, която дадох на бащите ви от века и до века.

⁷Тада ћу учинити да станујете од века до века на овом месту, у земљи коју сам дао оцима вашим.

⁸Ето, вие уповавате на лъжливи думи, От които няма да се ползувате.

⁸Ето, ви се уздате у речи лажне, које не помажу.

⁹Като крадете, убивате, прелюбодействувате, И се кълнете лъжливо и кадите на Ваала, И следвате други богове, които не сте познавали.

⁹Крадете, убијате и чините прељубу, кунете се криво, и кадите Валима, и идете за другим боговима, којих не знате;

¹⁰Дохождате ли [после] да стоите пред Мене в тоя дом, Който се нарича с Моето име, И да казвате: Отървахме се, - за да вършите всички тия мерзости?

¹⁰Па онда доходите и стајете преда мном у овом дому, који се зове мојим именом, и говорите: Избависмо се, да чините све ове гадове.

¹¹Тоя дом, който се нарича с Моето име, Вертеп ли за разбойници стана във вашите очи? Ето, сам Аз видях това, казва Господ.

¹¹Је ли овај дом, који се зове мојим именом, у вашим очима пећина хајдучка? Гле, и ја видим, вели Господ.

¹²Но идете сега на мястото Ми, което бе в Сило, Гдето в начало настаних името Си, Та вижте що му сторих Поради злодеянието на людете Си Израиля.

¹²Него идите сада на моје место, које је било у Силому, где наместих име своје испочетка, и видите шта сам му учинио за злоћу народа свог Израиља.

¹³И сега понеже извършихте всички тия дела, казва Господ, И Аз ви говорих, като ставах рано и говорех, а вие не послушахте, И ви виках, но не отговорихте;

¹³Зато сада, што чините сва она дела, вели Господ, и што вам говорим зарана једнако, а ви не слушате, и кад вас зовем, а ви се не одазивате,

¹⁴Затова ще направя на дома, който се нарича с Моето име, На който вие уповавате, И на мястото, което дадох вам и на бащите ви, Както направих на Сило.

¹⁴Зато ћу учинити том дому, који се зове мојим именом, у који се ви уздате, и овом месту, које дадох вама и оцима вашим, као што сам учинио Силому.

¹⁵И ще ви отхвърля от лицето Си Както отхвърлих всичките ви братя, Цялото Ефремово потомство.

¹⁵И одбацићу вас од лица свог, као што сам одбацио сву браћу вашу, све семе Јефремово.

¹⁶Затова ти недей се моли за тия люде, И не възнасяй вик или молба за тях, Нито ходатайствувай пред Мене; Защото няма да те послушам.

¹⁶Ти се дакле не моли за тај народ, и не подижи вике ни молбе за њих, и не говори ми за њих; јер те нећу услишити.

¹⁷Не видиш ли що вършат те в Юдовите градове И по ерусалимските улици;

¹⁷Зар не видиш шта чине по градовима Јудиним и по улицама јерусалимским?

¹⁸Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня, А жените месят тестото, За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, Та да Ме разгневят.

¹⁸Синови купе дрва, а очеви ложе огањ, и жене месе тесто, да пеку колаче царици небеској, и да лију наливе другим боговима, да би мене дражили.

¹⁹[Но] Мене ли разгневяват? казва Господ, - [Дали] не себе си [разгневяват] за посрамяване на своите лица?

¹⁹Мене ли драже? Говори Господ; еда ли не себе, на срамоту лицу свом?

²⁰Затова, така казва Господ Иеова: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, На човек и на животно. На полските дървета и на земния плод; И ще пламне, и няма да угасне.

²⁰Зато овако говори Господ Господ: Гле, гнев мој и јарост моја излиће се на ово место, на људе и на стоку и на дрвета пољска и на род земаљски, и распалиће се, и неће се угасити.

²¹Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Притурете всеизгарянията си на жертвите си, И яжте месото [и от тях].

²¹Овако вели Господ над војскама Бог Израиљев: Жртве своје паљенице саставите са приносима својим, и једите месо.

²²Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди, За всеизгаряния и жертви В деня, когато ги изведох из Египетската земя;

²²Јер не говорих оцима вашим, нити им заповедих, кад их изведох из земље мисирске, за жртве паљенице ни за приносе.

²³Но това им заповядах като рекох: Слушайте гласа Ми, И Аз ще ви бъда Бог, И вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядам, За да благоденствувате.

²³Него им ово заповедих говорећи: Слушајте глас мој и бићу вам Бог и ви ћете ми бити народ, и идите свим путевима које вам заповедих, да би вам добро било.

²⁴Те, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си, Но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце, И отидоха назад, а не напред.

²⁴Али не послушаше, нити уха свог пригнуше, него идоше по саветима и мислима злог срца свог, и отидоше натраг, а не напред.

²⁵От деня, когато излязоха бащите ви из Египетската земя, до днес Пращах всичките Си слуги пророците при вас, Като ставах рано всеки ден и ги пращах;

²⁵Откад изиђоше оци ваши из земље мисирске до данас, слах к вама све слуге своје пророке сваки дан зарана и без престанка.

²⁶Те, обаче, не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, Но закоравиха врата си; Постъпиха по-зле от бащите си.

²⁶Али не послушаше ме, нити уха свог пригнуше, него беху тврдоврати и чинише горе него оци њихови.

²⁷Затова говори им всички тия думи, Но те няма да те послушат; Тоже извикай към тях, Но те не ще ти отговорят.

²⁷Говорићеш им све ове речи, али те неће послушати; и зваћеш их, али ти се неће одазвати.

²⁸Тогава им кажи: Тоя е народът, който не слуша гласа на Господа своя Бог, Нито приема наставления; Честността изчезна и се изгуби от устата им.

²⁸Зато им реци: Ово је народ који не слуша глас Господа Бога свог, нити прима науке; пропаде вера и неста је из уста њихових.

²⁹Острижи косата си, [дъщерьо ерусалимска], и хвърли я, И плачи със силен глас по голите височини; Защото Господ отхвърли и остави поколението, на което се разгневи.

²⁹Острижи косу своју и баци је, и заридај гласно на високим местима, јер одбаци Господ и остави род, на који се разгневи.

³⁰Защото юдейците сториха това, което бе зло пред Мене, казва Господ; Поставиха мерзостите си в дома, Който се нарича с Моето име та го оскверниха.

³⁰Јер синови Јудини учинише шта је зло преда мном, говори Господ, метнуше гадове своје у дом који се зове мојим именом, да би га оскврнили.

³¹И издигнаха високите места на Тофет, Който е в долината на Еномовия син, За да горят синовете си и дъщерите си в огън, - Нещо, което не съм заповядал, нито Ми е дохождало на ум {Еврейски: Сърце.}.

³¹И саградише висине Тофету, који је у долини сина Еномовог, да сажижу синове своје и кћери своје огњем, што нисам заповедио нити ми је дошло на ум.

³²Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато няма да се нарича вече Тофет, Нито долина на Еномовия син, Но долина на клането; Защото ще погребват в Тофет понеже не ще остане място [другаде];

³²Зато ево, иду дани, вели Господ, кад се више неће звати Тофет ни долина сина Еномовог, него долина крвна, и погребаваће се у Тофету, јер неће бити места.

³³И труповете на тия люде ще бъдат Храна на небесните птици и на земните зверове И не ще има кой да ги плаши.

³³И мртва ће телеса народа овог бити храна птицама небеским и зверју земаљском, и неће бити никога да их плаши.

³⁴Тогава ще направя да престане в Юдовите градове И по ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невестата; Защото земята ще запустее.

³⁴И учинићу, те ће из градова Јудиних и с улица јерусалимских нестати глас радостан и глас весео, глас жеников и глас невестин; јер ће земља опустети.