¹В онова време, каза Господ, ще извадят от гробовете им Костите на Юдовите царе и костите на техните първенци, Костите на свещениците и костите на пророците, И костите на ерусалимските жители;

¹У то време, говори Господ, извадиће се из гробова кости царева Јудиних и кости кнезова његових и кости свештеничке и кости пророчке, и кости становника јерусалимских;

²И ще ги пръснат пред слънцето и луната И пред цялото небесно войнство, които те обичаха, На които служиха и които последваха, Които потърсиха и на които се поклониха; [Тия кости] не ще бъдат събрани нито погребани, Но ще служат за тор по лицето на земята.

²И разметнуће се према сунцу и месецу и свој војсци небеској, које љубише и којима служише и за којима идоше и које тражише и којима се клањаше; неће се покупити ни погрепсти, него ће бити гној по земљи.

³И смъртта ще бъде по-желателна от живота За всичките останали, оцелели от тоя лош род, Които би останали във всичките места, гдето бих ги изгонил, Казва Господ на Силите.

³И волеће смрт него живот, сав остатак што их остане од овог рода злог, што их остане по свим местима куда их раселим, говори Господ над војскама.

⁴При това рече им: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?

⁴Још им реци: Овако вели Господ: Ко падне, не устаје ли? Ко зађе, не враћа ли се?

⁵Защо прочее, се отбиха тия ерусалимски люде С неизменимо отбиване, Като се прилепват за измамата И не искат да се върнат?

⁵Зашто је зашао тај народ јерусалимски за свагда? Држе се преваре, неће да се обрате.

⁶Слушах и чух, но те не говореха право; Няма кой да се кае поради злото си И да рече: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще Както кон, който стремително тича в боя.

⁶Пазио сам и слушао, не говоре право, нема никога да се каје за зло своје, да рече: Шта учиних? Сваки је окренуо својим трком, као коњ кад нагне у бој.

⁷Даже щъркелът по небето знае определените си времена, И гургулицата, и лястовицата, и жеравът Пазят времето на дохождането си; А Моите люде не знаят закона Господен.

⁷И рода под небом зна своје време, грлица и ждрал и ласта пазе на време кад долазе; а народ мој не зна суд Господњи.

⁸Как казвате: Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина и него Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.

⁸Како говорите: Мудри смо, и закон је Господњи у нас? Доиста, гле, лаж учини лажљива писаљка књижевничка.

⁹Мъдрите се посрамиха, Уплашиха се, и хванати бидоха; Ето, отхвърлиха словото Господно; И каква мъдрост има в тях?

⁹Мудраци се осрамотише, уплашише се и ухватише се; ето, одбацише реч Господњу, па каква им је мудрост?

¹⁰Затова ще дам жените им на други, И нивите им на ония, които ще ги завладеят; Защото всеки от малък до голям, Се е предал на сребролюбие; От пророк до свещеник, Всеки постъпва лъжливо.

¹⁰Зато ћу дати жене њихове другима, њиве њихове онима који ће их наследити, јер од малог до великог сви се дадоше на лакомство, и пророци и свештеници, сви су варалице.

¹¹И повърхностно лекува раната на дъщерята на людете Ми, Като казваха: Мир, мир! а пък няма мир.

¹¹Јер лече ране кћери народа мог овлаш говорећи: Мир, мир; а мира нема.

¹²Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова ще падат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ;

¹²Еда ли се постидеше што чинише гад? Нити се постидеше нити знају за стид; за то ће попадати међу онима који падају; кад их походим, попадаће, вели Господ.

¹³Съвършено ще ги изтребя, казва Господ; Не ще има гроздове на лозата Нито смокини на смоковницата, И листът ще повехне, И [даже] това, което им съм дал, ще избяга от тях.

¹³Сасвим ћу их истребити, говори Господ, нема грозда на лози, ни смокве на дрвету, и лишће је опало; и шта сам им дао узеће им се.

¹⁴Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове, И нека загинем там; Защото Господ нашият Бог не ни е предал на погибел, И напоил ни е с горчива вода, Понеже съгрешихме на Господа.

¹⁴Што стојимо? Скупите се и уђимо у тврде градове, и онде ћутимо; јер нас је Господ Бог наш ућуткао напојивши нас жучи, јер згрешисмо Господу.

¹⁵Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, - Време на изцеление, но, ето, смущение.

¹⁵Чекасмо мир, али нема добра; и време да оздравимо, а гле, страх.

¹⁶Пръхането на конете му се чу от Дан; Цялата страна се потресе от гласа на цвиленията на яките му коне; Защото дойдоха та изпоядоха страната и всичко, що има по нея, Града и ония, които живеят в него.

¹⁶Од Дана чу се фркање коња његових, од рзања пастуха његових сва се земља затресе, дођоше и поједоше земљу и све што беше у њој, градове и који живљаху у њима.

¹⁷Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, Които не се омайват, Но ще ви хапят, казва Господ.

¹⁷Јер, ево, ја ћу пустити на вас змије, аспиде, од којих нема бајања, те ће вас уједати, говори Господ.

¹⁸Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дън изнемощяло.

¹⁸Окрепио бих се у жалости, али је срце у мени изнемогло.

¹⁹Ето, гласът на дъщерята на людете Ми, Която вика от далечна земя, [като казва]: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, С чуждите суети?

¹⁹Ето вике кћери народа мог из далеке земље: Зар Господ није у Сиону? Цар његов зар није у њему? Зашто ме разгневише својим ликовима резаним, туђим таштинама?

²⁰Премина жетвата, мина се лятото, И ние не се избавихме.

²⁰Жетва је прошла, лето минуло, а ми се не избависмо.

²¹Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на людете Ми; Помрачен съм; ужас ме обзе.

²¹Сатрвен сам што је кћи народа мог сатрвена, у жалости сам, чудо освоји ме.

²²Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? Защо, прочее, изцеляването на дъщерята на людете Ми не се усъвършенствува?

²²Нема ли балсама у Галаду? Нема ли онде лекара? Зашто се дакле не исцели кћи народа мог?