¹В същото време, казва Господ, Ще бъда Бог на всичките Израилеви родове, И те ще Ми бъдат люде.

¹У то време, говори Господ, ја ћу бити Бог свим породицама Израиљевим, и они ће ми бити народ.

²Така казва Господ: Людете, които оцеляха от ножа, Ще намерят благоволение в пустинята; Ще отида да го направя, да! Израиля, да почива.

²Овако вели Господ: Народ што оста од мача нађе милост у пустињи, кад иђах да дам одмор Израиљу.

³Господ ми се яви отдавна [и рече]:[ ]Наистина те възлюбих с вечна любов; Затова продължих да ти показвам милост.

³Одавна ми се јављаше Господ. Љубим те љубављу вечном, зато ти једнако чиним милост.

⁴Пак ще те съградя, И ще бъдеш съградена, девице Израилева; Пак ще се украсиш с тъпанчетата си. И ще излизаш в хората на ония, които се веселят.

⁴Опет ћу те сазидати, и бићеш сазидана, девојко Израиљева, опет ћеш се веселити бубњевима својим, и излазићеш са збором играчким.

⁵Пак ще насадиш лозя на самарийските планини; Ония, които ги насадят, [те] ще ядат [плода им].

⁵Опет ћеш садити винограде на брдима самаријским, садиће виноградари и јешће род.

⁶Защото ще дойде ден, Когато стражарите по Ефремовите планини ще викат: Станете и нека възлезем в Сион При Господа нашия Бог.

⁶Јер ће доћи дан кад ће викати чувари на гори Јефремовој: Устаните, да идемо на Сион, ка Господу Богу свом.

⁷Защото така казва Господ: Пейте с радост за Якова, И възкликнете за главния от народите; Прогласете, похвалете и кажете: Спаси, Господи, людете Си, останалите от Израиля.

⁷Јер овако вели Господ: Певајте весело ради Јакова, и подвикујте ради главе народима; јављајте, хвалите и говорите: Спаси, Господе, народ свој, остатак Израиљев.

⁸Ето, Аз ще ги доведа от северната земя, И ще ги събера от краищата на света, И заедно с тях слепият и куцият, Непразната заедно с раждащата, Ще се върнат тука с голямо множество.

⁸Ево, ја ћу их довести из земље северне, и сабраћу их с крајева земаљских, и слепог и хромог, и трудну и породиљу, све заједно, збор велики вратиће се овамо.

⁹С плач ще дойдат, И като се молят ще ги доведа; Ще ги доведа до водни реки през прав път, В който няма да се спънат; Защото съм Отец на Израиля, И Ефрем е първородният Мой.

⁹Ићи ће плачући, и с молитвама ћу их довести натраг; водићу их покрај потока правим путем, на коме се неће спотицати; јер сам Отац Израиљу, и Јефрем је првенац мој.

¹⁰Слушайте, народи, словото Господно, И известете в далечните острови, казвайки: Който разпръсна Израиля, Той ще го събере, И ще го опази както овчарят стадото си.

¹⁰Чујте, народи, реч Господњу, и јављајте по далеким острвима и реците: Који расеја Израиља, скупиће га, и чуваће га као пастир стадо своје.

¹¹Защото Господ е изкупил Якова, Изкупил го е от ръката на по-силния от него.

¹¹Јер искупи Господ Јакова, и избави га из руку јачег од њега.

¹²И те ще дойдат, и ще пеят върху височината на Сион И ще се стекат към благата Господни, Към житото, виното и дървеното масло, И към рожбите на овцете и на говедата; И душата им ще бъде като напоявана градина, И те няма да изнемощеят вече.

¹²И доћи ће и певаће на висини сионској, и стећи ће се к добру Господњем, к житу, к вину и к уљу, к јагањцима и теоцима; и душа ће им бити као врт заливен, и неће више тужити.

¹³Тогава ще се зарадва девицата в хорото, И юношите и старите заедно; Защото Аз ще обърна жалеенето им в радост, И ще ги утеша, и ще ги развеселя подир скръбта им.

¹³Тада ће се веселити девојка у колу, и момци и старци заједно, и променићу жалост њихову на радост, и утешићу их, и развеселићу их по жалости њиховој.

¹⁴Още ще наситя душата на свещениците с тлъсто; И людете Ми ще се наситят с Моите блага, казва Господ.

¹⁴И напитаћу свештеницима душу претилином, и народ ће се мој наситити добра мог, говори Господ.

¹⁵Така казва Господ: Глас се чува в Рама, Ридание и горчиво плакане; Рахил оплаква чадата си, И не иска да се утеши за чадата си, защото ги няма.

¹⁵Овако вели Господ: Глас у Рами чу се, нарицање и плач велики; Рахиља плаче за децом својом, неће да се утеши за децом својом, јер их нема.

¹⁶Така казва Господ: Въздържай гласа си от плач И очите си от сълзи, Защото делото ти ще се възнагради, казва Господ, И те ще се върнат от земята на неприятеля.

¹⁶Овако вели Господ: Устави глас свој од плача и очи своје од суза, јер има плата делу твом, говори Господ, и они ће се вратити из земље непријатељске.

¹⁷Има надежда за сетнините ти, казва Господ, И чадата [ти] ще се върнат в своите предели.

¹⁷И имаш наду за последак, говори Господ, да ће се вратити синови твоји на међе своје.

¹⁸Наистина чух Ефрема да си оплаква [участта, казвайки]: Наказал си ме, И бидох наказан като теле неучено [на хомот]; Върни ме, и ще бъда върнат, Защото Ти си Господ мой Бог.

¹⁸Чујем доиста Јефрема где тужи: Покарао си ме, те сам покаран као јуне неуко; обрати ме да се обратим, јер си Ти Господ Бог мој.

¹⁹Наистина откак бидох върнат, разкаях се, И откак бях научен, ударих се по бедрото; Засрамих се, да! дори се смутих, Понеже носих укора на младостта си.

¹⁹Јер пошто се обратих, покајах се; и пошто се научих, ударих се по бедру; јер се посрамих и стидим се што носим срамоту младости своје.

²⁰Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него Все още го помня; Затова се смущава сърцето Ми за него, И Аз наистина ще му покажа милост, казва Господ.

²⁰Није ли ми Јефрем мио син? Није ли дете предраго? Од кад говорих против њега, једнако га се опомињем; зато је срце моје устрептало њега ради, доиста ћу се смиловати на њ, говори Господ.

²¹Изправи си пътни показалци, Направи си колове за упътване, Насочи сърцето си към друма, Към пътя, през който си ходила; Върни се девице Израилева, Върни се към тия твои градове.

²¹Подигни знаке, нанеси гомиле камења, запамти пут којим си ишла; врати се, девојко Израиљева, врати се у градове своје.

²²До кога ще се скиташ насам натам, дъщерьо отстъпнице? Защото Господ направи ново нещо на земята, - Жена ще окръжи мъж.

²²Докле ћеш лутати, кћери одметнице! Јер је Господ учинио нешто ново на земљи: жена ће опколити човека.

²³Така казва Господ на Силите Израилевият Бог: Изново ще употребяват тоя говор в Юдовата земя, И в градовете й, когато ги върна от плен, - Господ да те благослови, жилище на правда, свети хълм!

²³Овако вели Господ над војскама, Бог Израиљев: Још ћу ову реч говорити у земљи Јудиној и у градовима његовим кад натраг доведем робље њихово: Господ да те благослови, стане правде, света горо!

²⁴И там ще обитава Юда заедно с всичките му градове, Земеделците и чергаските със стада.

²⁴Јер ће се населити у њој Јуда, и сви градови његови, и ратари и који иду за стадом.

²⁵Защото наситих изнурената душа, И напълних всяка изнемощяла душа.

²⁵Јер ћу напојити уморну душу, и наситити сваку клонулу душу.

²⁶По това се събудих и размислих {Еврейски: Разгледах.}; И [от видението] сънят ми стана сладък.

²⁶У том се пробудих и погледах, и сан ми беше сладак.

²⁷Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще насея Израилевия дом и Юдовия дом С човешко семе и с животинско семе;

²⁷Ево иду дани, говори Господ, кад ћу засејати дом Израиљев и дом Јудин семеном човечијим и семеном од стоке.

²⁸И както бдях над тях, за да изкоренявам, Да събарям, да съсипвам, Да погубвам и да наскърбявам, Така ще бдя над тях, За да градя и да насаждам, казва Господ.

²⁸И као што сам пазио на њих да их истребљујем и разваљујем, и кварим и затирем и мучим, тако ћу пазити на њих да их сазидам и посадим, говори Господ.

²⁹В ония дни няма вече да казват: Бащите ядоха кисело грозде, И зъбите на децата оскоминяха;

²⁹У те дане неће се више говорити: Оци једоше кисело грожђе, а синовима трну зуби.

³⁰Но всеки ще умира за своето си беззаконие; Всеки човек, който би изял кисело грозде, Неговите зъби ще оскоминеят.

³⁰Него ће сваки за своје грехе погинути; ко год једе кисело грожђе, томе ће зуби трнути.

³¹Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет;

³¹Ево, иду дани, говори Господ, кад ћу учинити с домом Израиљевим и с домом Јудиним нов завет,

³²Не такъв завет, какъвто направих с бащите им, В деня, когато ги хванах за ръка, За да ги изведа из Египетската земя; Защото те престъпиха Моя завет, Поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ.

³²Не као онај завет, који учиних с оцима њиховим, кад их узех за руку да их изведем из земље мисирске, јер онај завет мој они покварише, а ја им бејах муж, говори Господ.

³³Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде;

³³Него ово је завет што ћу учинити с домом Израиљевим после ових дана, говори Господ: метнућу завет свој у њих, и на срцу њиховом написаћу га, и бићу им Бог и они ће ми бити народ.

³⁴И няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си, И да казват: Познайте Господа; Защото те всички ще Ме познават, От най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; Защото ще простя беззаконието им, И греха им няма да помня вече.

³⁴И неће више учити пријатељ пријатеља ни брат брата говорећи: Познајте Господа; јер ће ме знати сви од малог до великог, говори Господ; јер ћу им опростити безакоња њихова, и грехе њихове нећу више помињати.

³⁵Така казва Господ, Който дава слънцето за светлина денем, И нарежда луната и звездите за светлина нощем, Който повдига морето тъй щото вълните му бучат, Господ на Силите е името Му;

³⁵Овако вели Господ, који даје сунце да светли дању, и уредбе месецу и звездама да светле ноћу, који раскида море и буче вали његови, коме је име Господ над војскама:

³⁶Ако изчезнат тия наредби отпред Мене, казва Господ, Тогава и Израилевото потомство ще престане Да бъде до века народ пред Мене.

³⁶Ако тих уредби нестане испред мене, говори Господ, и семе ће Израиљево престати бити народ преда мном на век.

³⁷Така казва Господ: Ако може да се измери небето горе, И да се изследят основите на земята долу, Тогава и Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство, За всичко, що са сторили, казва Господ.

³⁷Овако вели Господ: Ако се може измерити небо горе и извидети темељи земаљски доле, тада ћу и ја одбацити све семе Израиљево за све што су учинили, вели Господ.

³⁸Ето, идат дни, казва Господ, Когато градът ще се съгради Господу От кулата Ананеил до портата на ъгъла;

³⁸Ево иду дани, говори Господ, у које ће се сазидати Господу овај град од куле Ананеилове до врата на углу.

³⁹И връв за измерване още ще се тегли По-нататък право до хълма Гарив. И ще завие към Гоат;

³⁹И још ће даље отићи уже мерачко до хума Гарива и обрнуће се на Гоат.

⁴⁰И цялата долина на труповете и на пепелта, И всичките ниви до потока Кедрон, До ъгъла на конската порта към изток, Ще бъдат свети Господу; [Градът] няма вече да се изкорени Нито да се съсипе до века.

⁴⁰И сва долина од мртвих телеса и пепела, и сва поља све до потока Кедрона, до угла коњских врата к истоку, биће светиња Господу; неће се развалити ни потрти довека.