¹Словото, което дойде към Еремия от Господа в десетата година на Юдовия цар Седекия, която година бе осемнадесетата на Навуходоносора.

¹Реч која дође Јеремији од Господа десете године Седекије цара Јудиног, које је осамнаеста година Навуходоносорова;

²А в това време войската на вавилонския цар обсаждаше Ерусалим; а пророк Еремия бе затворен в двора на стражата, която бе в двореца на Юдовия цар.

²А тада војска цара вавилонског беше опколила Јерусалим, и пророк Јеремија беше затворен у трему од тамнице, која беше у двору цара Јудиног.

³Защото Юдовият цар Седекия беше го затворил и казал [му] бе: Защо пророкуваш, думайки: Така казва Господ: Ето, Аз ще предам тоя град в ръката на вавилонския цар и той ще го завладее;

³Јер га затвори Седекија, цар Јудин, говорећи: Зашто да пророкујеш говорећи: Овако вели Господ: Ево, ја ћу предати тај град у руке цару вавилонском и узеће га?

⁴и Юдовият цар Седекия няма да избегне от ръката на халдейците, но непременно ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар, и ще говори с него уста с уста, и ще се погледнат очи в очи;

⁴И Седекија цар Јудин неће утећи из руку халдејских, него ће зацело бити предан у руке цару вавилонском, и уста ће овог говорити с устима оног, очи ће се овог видети с очима оног.

⁵И той ще заведе Седекия във Вавилон; и ще бъде там докле го посетя, казва Господ; [и], ако воювате против халдейците, няма да успеете?

⁵И одвешће Седекију у Вавилон, те ће остати онде докле га не походим, говори Господ; ако се бијете с Халдејцима, нећете бити срећни.

⁶И рече Еремия: Господното слово дойде към мене и каза:

⁶Рече, дакле, Јеремија: Дође ми реч Господња говорећи:

⁷Ето, Анамеил, син на стрика ти Селум, ще дойде при тебе и ще рече: Купи си нивата ми, която е в Анатот; защото на тебе принадлежи правото на ближен сродник да я откупиш,

⁷Ево, Анамеило, син Салума стрица твог, иде к теби да ти каже: Купи њиву моју што је у Анатоту, јер ти имаш по сродству право да је купиш.

⁸И тъй, стриковият ми син Анамеил дойде при мене в двора на стражата, според Господното слово, та ми рече: Купи, моля, нивата ми, която е в Анатот във Вениаминовата земя; защото на тебе принадлежи правото да я наследиш, и на тебе [правото] да я откупиш; купи я за себе си. Тогава познах, че това [предложение] бе Господно слово.

⁸И дође к мени Анамеило, син стрица мог, по речи Господњој у трем од тамнице, и рече ми: Хајде купи моју њиву што је у Анатоту у земљи Венијаминовој, јер теби припада по наследству и ти имаш право откупити је; купи. И разумех да је реч Господња.

⁹И купих нивата, която е в Анатот, от стриковия ми син Анамеил, и претеглих му парите, седемнадесет сикли сребро.

⁹И купих од Анамеила, сина стрица свог ту њиву која је у Анатоту, и измерих му новце, седамнаест сикала сребра.

¹⁰И като написах записа и ударих печат, повиках свидетели и претеглих среброто във везните.

¹⁰И написах књигу, и запечатих, и узех сведоке измеривши новце на меру.

¹¹Тогава взех записа за покупката, както запечатания, [съдържащ] споразуменията и условията, така и отворения;

¹¹И узех књигу о куповини запечаћену по закону и уредбама, и отворену,

¹²и предадох записа за покупката на Варуха, син на Нирия, Маасиевия син, пред стриковия ми син Анамеил, и пред свидетелите, които подписаха записа за покупката, пред всичките юдеи, които седяха в двора на стражата.

¹²И дадох књигу о куповини Варуху, сину Нирије сина Масијиног, пред Анамеилом братучедом својим и пред сведоцима који се потписаше на књизи о куповини и пред свим Јудејцима који сеђаху у трему од тамнице.

¹³И заръчах на Варуха, пред тях, като казах:

¹³И заповедих Варуху пред њима говорећи:

¹⁴Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Вземи тия записи - тоя запечатан запис за покупката, и тоя отворен запис - и тури ги в пръстен съд, за да стоят за дълго време.

¹⁴Овако вели Господ над војскама Бог Израиљев: Узми ову књигу, књигу о куповини, запечаћену и ову књигу отворену, и метни их у земљан суд да остану дуго времена.

¹⁵Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Пак, ще се купуват в тая земя къщи, ниви и лозя.

¹⁵Јер овако вели Господ над војскама Бог Израиљев: Још ће се куповати куће и њиве и виногради у овој земљи.

¹⁶А след като предадох записа за покупката на Варуха, Нириевия син, помолих се Господу, казвайки:

¹⁶И давши књигу о куповини Варуху, сину Ниријином, помолих се Господу говорећи:

¹⁷О Господи Иеова; ето, Ти си направил небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо мъчно за Тебе,

¹⁷Ах, Господе Господе! Ето, Ти си створио небо и земљу силом својом великом и мишицом својом подигнутом; ништа није Теби тешко.

¹⁸Който показваш милост към хиляди [родове], а въздаваш беззаконието на бащите в пазухата на чадата им подир тях; великият, могъщественият Бог, Господ на Силите е името Му,

¹⁸Чиниш милост на хиљадама, и враћаш за безакоње отачко у недра синовима њиховим након њих; Боже велики, силни, коме је име Господ над војскама;

¹⁹велик в намерения и силен в дела, Чиито очи са отворени над всичките пътища на човешките чада, за да въздадеш всекиму според пътищата му и според плода на делата му;

¹⁹Велики у намерама и силни у делима; јер су очи Твоје отворене на све путеве људске да даш свакоме према путевима његовим и према плоду дела његових;

²⁰Ти, който си извършил знамения и чудеса в Египетската земя, [известни] дори до днес и в Израиля и между [другите] човеци, и си придоби име, каквото е днес;

²⁰Који си чинио знаке и чудеса до данас у земљи мисирској и у Израиљу и међу свим људима, и стекао си себи име како је данас;

²¹и си извел людете Си Израиля из Египетската земя със знамения и чудеса, с мощна ръка, с издигната мишца и с голям ужас;

²¹Јер си извео народ свој Израиља из земље мисирске знацима и чудесима и руком крепком и мишицом подигнутом и страхотом великом;

²²и си им дал тая земя, за която си се заклел на бащите им да я дадеш на тях, земя, гдето тече мляко и мед;

²²И дао си им ову земљу, за коју се закле оцима њиховим да ћеш им је дати, земљу где тече млеко и мед.

²³и те влязоха и я завладяха; но понеже не послушаха гласа Ти, нито ходиха по закона Ти, и не направиха ни едно нещо от всичко що си им заповядал да правят, затова си докарал върху тях всичкото това зло.

²³Али ушавши у њу и наследивши је не послушаше глас Твој, и по Твом закону не ходише, и шта си им год заповедио да чине, не чинише, зато си учинио те их снађе све ово зло.

²⁴Ето могилите! [Неприятелите] стигнаха до града, за да го завладеят; и градът е предаден в ръката на халдейците, които воюват против него, поради ножа, и глада, и мора и това, което си говорил, стана; ето, Ти виждаш!

²⁴Ево, опкопи дођоше до града да га узму; и од мача и глади и помора град ће се дати у руке Халдејцима који га бију; и шта си год рекао, збива се, ето видиш.

²⁵А въпреки това, Господи Боже, Ти ми рече: Купи си нивата с пари, и повикай свидетели; при все че градът е предаден в ръката на халдейците.

²⁵А Ти ми велиш, Господе, Господе: Купи ту њиву за новце и узми сведоке, а град се предаје у руке Халдејцима.

²⁶Тогава дойде Господното слово към Еремия и рече:

²⁶Тада дође реч Господња Јеремији говорећи:

²⁷Ето, Аз съм Господ, Бог на всяка твар; има ли нещо мъчно за Мене?

²⁷Гле, ја сам Господ Бог сваког тела, еда ли је мени шта тешко?

²⁸Затова така казва Господ: Ето, ще предам тоя град в ръката на халдейците, и в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, и той ще го превземе.

²⁸За то овако вели Господ: Ево ја дајем тај град у руке Халдејцима и у руке Навуходоносору цару вавилонском да га узме.

²⁹И халдейците, които воюват против тоя град, ще дойдат и, като запалят тоя град, ще го изгорят, заедно с къщите, върху чиито покриви кадяха на Ваала и правеха възлияния на други богове, та Ме разгневяваха.

²⁹И Халдејци који бију тај град ући ће у њ, и упалиће огњем тај град и спалиће га и куће где на крововима кадише Валу и ливаше наливе боговима другим да би ме разгневили.

³⁰Защото израилтяните и юдейците са извършвали само това, което бе зло пред Мене, от младостта си; защото израилтяните не струваха друго, освен да Ме разгневяват с делата на ръцете си, казва Господ.

³⁰Јер синови Израиљеви и синови Јудини чинише од детињства свог само шта је зло преда мном, и синови Израиљеви само ме гневише делима руку својих, говори Господ.

³¹Защото от деня, когато съградиха тоя град дори до днес, той е раздразнял гнева Ми и яростта Ми, та да го отхвърля от лицето Си,

³¹Јер тај град беше ми на гнев и на срдњу откад га сазидаше до данас да бих га одбацио испред себе,

³²поради всичкото зло, което израилтяните и юдейците извършиха та Ме раздразняха, те, царете им, първенците им, свещениците им, пророците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители.

³²За све зло синова Израиљевих и синова Јудиних што чинише гневећи ме, они, цареви њихови, кнезови њихови, свештеници њихови и пророци њихови, Јудејци и Јерусалимљани.

³³Те обърнаха гръб към Мене, а не лице; и при все, че Аз ги учех, като ставах рано и ги поучавах, пак те не послушаха и не приеха поука;

³³И окренуше ми леђа, а не лице, и кад их учах за рана једнако, не послушаше да би примили науку.

³⁴но поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, та го оскверниха;

³⁴Него метнуше своје гадове у дом који се зове мојим именом и оскврнише га.

³⁵и съградиха високите места на Ваала, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през [огъня] на Молоха, - нещо, което не съм им заповядал, нито е идвало на сърцето Ми [мисълта], че ще сторят тая мерзост та да направят Юда да съгрешава.

³⁵И саградише висине Валу што су у долини сина Еномовог да воде синове своје и кћери своје Молоху, што им ја не заповедих нити ми дође на ум, да би чинили тај гад, и тако Јуду наводили на грех.

³⁶Сега, прочее, така казва Господ, Израилевият Бог, за тоя град, за който вие казвате: Ще се предаде в ръката на вавилонския цар с нож, с глад и с мор:

³⁶Али зато опет овако вели Господ Бог Израиљев за тај град за који велите да ће се дати у руке цару вавилонском од мача и глади и помора:

³⁷Ето, ще ги събера от всички страни гдето бях ги изпъдил в гнева Си, в яростта Си и в голямото Си негодувание; и, като ги върна в това място, ще ги населя в безопасност;

³⁷Ево, ја ћу их сабрати из свих земаља у које их разагнах у гневу свом и у јарости својој и у великој љутини, и довешћу их опет на ово место и учинити да наставају без страха.

³⁸и те ще Ми бъдат люде, и Аз ще им бъда Бог;

³⁸И биће ми народ и ја ћу им бити Бог.

³⁹и ще им дам едно сърце [да ходят в] един път, за да се боят [от Мене] винаги, за тяхно добро и [за доброто] на чадата им подир тях;

³⁹И даћу им једно срце и један пут да би ме се бојали увек на добро своје и синова својих након њих.

⁴⁰и ще направя с тях вечен завет, че няма да се отвърна от да ги диря, за да им правя добро; и ще туря в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпят от Мене;

⁴⁰И учинићу с њима завет вечан, да се нећу одвратити од њих чинећи им добро, и даћу им страх свој у срце да не одступе од мене.

⁴¹дори ще се радвам над тях да им правя добро, и ще ги насадя с вярност в тая земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа.

⁴¹И радоваћу им се чинећи им добро и засадићу их у овој земљи тврдо свим срцем својим и свом душом својом.

⁴²Защото така казва Господ: Както докарах върху тия люде всичкото това голямо зло, така ще докарам върху тях и всичкото добро, което им съм обещал.

⁴²Јер овако вели Господ: Као што сам довео на тај народ све ово зло велико, тако ћу довести на њих све добро које им обричем.

⁴³Ще се купуват ниви в тая земя, за която казвате: Пуста е без човек или животно; предадена е в ръката на халдейците.

⁴³Тада ће се куповати њиве у овој земљи, за коју ви кажете да је пуста и да нема у њој ни живинчета и да је дана у руке Халдејцима.

⁴⁴Ще купуват ниви с пари, и като подписват записи и ги запечатват ще повикват свидетели във Вениаминовата земя и в ерусалимските околности, в Юдовите градове и в планинските градове, в полските градове и в южните градове; защото ще ги върна от пленението им, казва Господ.

⁴⁴Куповаће њиве за новце, и писаће књиге и печатити и узимати сведоке у земљи Венијаминовој и по околини јерусалимској и у градовима Јудиним и у градовима по горама и у градовима по равници и у градовима јужним, јер ћу повратити робље њихово, говори Господ.