¹За Моава. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! защото се опустоши; Кириатаим се посрами, [защото] биде превзет; Мисгав се посрами, [защото] биде разтрошен.

¹За Моава овако говори Господ над војскама, Бог Израиљев: Тешко Невону! Јер ће се опустошити; Киријатајим ће се посрамити и узети; Мизгав ће се посрамити и препасти.

²Моав няма вече да се хвали; В Есевон измислиха зло против него, [като казаха]: Елате! да го изтребим, та да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; Ножът ще те преследва.

²Неће се више хвалити Моав Есевоном; јер му зло мисле: Ходите да га истребимо да није више народ. И ти, Мадмане, опустећеш; мач ће те гонити.

³Глас на писък от Оронаим, Ограбване и страшно разрушение!

³Чује се вика из Оронајима, пустошење и сатирање велико.

⁴Моав биде разрушен; Малките му деца изпищяха.

⁴Моав се сатре; стоји вика деце његове.

⁵Защото в нагорнината на Луит Ще се издига плач върху плач, Понеже в нанадолнината на Оронаим Чуха плачевния писък на [жертвите на] разрушение.

⁵Јер ће се путем луитским дизати плач без престанка; и како се силази у Оронајим, непријатељи ће чути страшну вику;

⁶Бягайте, отървете живота си, И бъдете като изтравничето в пустинята.

⁶Бежите, избавите душе своје, и будите као врес у пустињи.

⁷Защото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си, Сам ти също ще бъдеш хванат; И Хамос ще отиде в плен Заедно със свещениците си и първенците си.

⁷Јер што се уздаш у своја дела и у благо своје, зато ћеш се и ти узети, и Хемос ће отићи у ропство, свештеници његови и кнезови његови скупа.

⁸И разорителят ще дойде във всеки град; Ни един град не ще се избави; Още и долината ще бъде опустошена, И полето ще се разори, Както рече Господ.

⁸И доћи ће затирач у сваки град, неће се сачувати ни један град; долина ће пропасти и равница ће се опустошити, јер Господ рече.

⁹Дайте крила на Моава, За да литне и да избяга; Защото градовете му ще запустеят, И не ще има кой да живее в тях.

⁹Подајте крила Моаву, нека брзо одлети; јер ће градови његови опустети да неће нико живети у њима.

¹⁰Проклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; И проклет оня, който въздържа ножа си от кръв.

¹⁰Проклет био ко немарно ради дело Господње, и проклет ко устеже мач свој од крви!

¹¹Моав е бил на спокойствие от младините си, И е почивал [като вино] на дрождията си; Не е бил претакан от съд в съд, Нито е ходил в плен; Затова вкусът му си е останал в него, И духът му не се е променил.

¹¹Моав је био у миру од детињства свог и почивао на дрождини својој, нити се претакао из суда у суд, нити је у ропство ишао; зато му оста кус његов, и мирис се његов није променио.

¹²Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; И ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.

¹²Зато, ево, иду дани, говори Господ, да му пошаљем преметаче, који ће га преметнути, и судове његове испразнити и мехове његове покидати.

¹³И Моав ще се посрами за Хамоса Както се посрами Израилевият дом За Ветил, на който уповаваха.

¹³И Моав ће се осрамотити с Хемоса, као што се осрамотио дом Израиљев с Ветиља, гада свог.

¹⁴Как казвате: Ние сме силни мъже, Мъже храбри за война?

¹⁴Како говорите: Јаки смо и јунаци у боју?

¹⁵Моав биде разорен, градовете му изгоряха, И отбраните му младежи слязоха [да бъдат] заклани, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

¹⁵Моав ће се опустошити и градови ће његови пропасти, и најбољи младићи његови сићи ће на заклање, говори цар, коме је име Господ над војскама.

¹⁶Погибелта на Моава скоро ще дойде, И злото му иде много бързо.

¹⁶Близу је погибао Моавова, и зло његово врло хити.

¹⁷Всички, които сте около него, оплаквайте го; И всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, Славната тояга!

¹⁷Жалите га сви који сте око њега, и који год знате за име његово, реците: Како се сломи јаки штап, славна палица?

¹⁸Дъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си та седни в безводно [място]; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе крепостите ти.

¹⁸Сиђи са славе своје, и седи на место засушено, кћери, која живиш у Девону; јер ће затирач Моавов доћи на тебе и раскопаће градове твоје.

¹⁹Жителко в Ароир Застани при пътя та съгледай; Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?

¹⁹Стани на путу, и погледај, која живиш у Ароиру, упитај оног који бежи и ону која гледа да се избави, реци: Шта би?

²⁰Моав се посрами, защото е разрушен Излелекай и викни; Известете в Арнон, че Моав биде запустен.

²⁰Посрами се Моав; јер се разби; ридајте и вичите; јавите у Арнон да се Моава опустоши.

²¹Съдба сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат,

²¹Јер суд дође на земљу равну, на Олон и на Јасу и Мифат,

²²Девон, Нево и Вет-девлатаим,

²²И на Девон и на Невон и на Вет-Девлатајим,

²³Кириатаим, Вет-гамул и Вет-меон,

²³И на Киријатајим и на Вет-Гамул и на Вет-Меон,

²⁴Кариот, Восора И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки.

²⁴И на Кериот и на Восору, и на све градове земље моавске, који су далеко и који су близу.

²⁵Рогът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ.

²⁵Одбијен је рог Моаву, и мишица се његова сломи, говори Господ.

²⁶Опийте го, Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, Тоже и той ще бъде за присмех.

²⁶Опојте га, јер се подигао на Господа; нека се ваља Моав у бљувотини својој, и буде и он подсмех.

²⁷Защото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш рамената си презрително?

²⁷Јер, није ли теби Израиљ био подсмех? Је ли се затекао међу лупежима, те кад год говориш о њему поскакујеш?

²⁸Моавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.

²⁸Оставите градове и населите се у стени, становници моавски, и будите као голубица која се гнезди у крају и раселини.

²⁹Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му, надутостта му И надменността на сърцето му.

²⁹Чусмо понос Моавов да је веома поносит, охолост његову и понос, разметање његово и обест његову.

³⁰Аз зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не са извършили нищо.

³⁰Знам ја, говори Господ, обест његову; али неће бити тако; лажи његове неће учинити ништа.

³¹Затова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.

³¹Зато ћу ридати за Моавом, викати за свим Моавом, уздисаће се за онима у Кир-ересу.

³²О, лозо на Севма, Ще плача за тебе повече отколкото плака Язир; Твоите клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

³²Више него за Јазиром плакаћу за тобом, лозо сивамска; одводе твоје пређоше море, допреше до мора јазирског; затирач нападе на летину твоју и на бербу твоју.

³³Отне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя; И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче [грозде] с възклицание; Възклицание няма да се чуе,

³³И радост и весеље отиде с родног поља, из земље моавске, и учиних те неста у кацама вина; нико неће газити певајући; песма неће се више певати.

³⁴Поради вопъла на Есевон, [който стигна] до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

³⁴Од вике есевонске, која допре до Елеале, подигоше вику до Јасе, од Сигора до Оронајима, као јуница од три године, јер ће и вода нимримских нестати.

³⁵При това казва Господ, ще премахна от Моава Онзи, който принася всеизгаряне по високите места, И онзи, който кади на боговете си.

³⁵И учинићу, говори Господ, да не буде Моаву човека који би приносио жртву на висини и кадио боговима својим.

³⁶Затова сърцето ми звучи за Моава като свирка, И сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; Защото изобилието, което доби, изчезна.

³⁶Зато ће срце моје пиштати за Моавом као свирала, и срце ће моје пиштати као свирала за људима у Кир-ересу, јер ће му сва течевина пропасти.

³⁷Защото всяка глава е плешива, И всяка брада обръсната; По всичките ръце има нарязвания, И на кръста вретище.

³⁷Јер ће све главе бити ћелаве и све браде обријане, и све руке изрезане, и око бедара кострет.

³⁸По всичките къщни покриви на Моава И по улиците му има плач навред; Защото строших Моава като непотребен съд, казва Господ,

³⁸На свим крововима Моавовим и по улицама његовим биће сам плач, јер ћу разбити Моава као суд на коме нема милине, говори Господ.

³⁹Как се строши! лелекат те; Как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех И за ужасяване на всички, които са около него.

³⁹Ридајте: Како је сатрвен! Како Моав обрну плећи срамотан? И поста Моав подсмех и страхота свима који су око њега.

⁴⁰Защото така казва Господ: Ето, [неприятелят] ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Моава.

⁴⁰Јер овако говори Господ: Ево, као орао долетеће и рашириће крила своја над Моавом.

⁴¹Градовете се превзеха, крепостите хванати с изненада, И сърцата на силните моавци ще бъдат в оня ден Като сърцето на жена в родилни болки.

⁴¹Кериот је покорен и тврда се места заузеше, и срца ће у јунака Моавових бити у онај дан као срце у жене која се порађа.

⁴²И Моав ще бъде изтребен тъй щото да не е вече народ, Защото се надигна против Господа.

⁴²И Моав ће се истребити да не буде народ, јер се подиже на Господа.

⁴³Страх, яма и примка те налетяха Жителю моавски, казва Господ.

⁴³Страх и јама и замка око тебе је, становниче моавски, говори Господ.

⁴⁴Който избегне от страха ще падне в ямата, И който излезе от ямата ще се хване в примката; Защото ще докарам върху него, да! върху Моава, Годината на наказанието им, казва Господ.

⁴⁴Ко утече од страха, пашће у јаму, а ко изађе из јаме, ухватиће се у замку; јер ћу пустити на њега, на Моава, годину похођења њиховог, говори Господ.

⁴⁵Ония, които бягаха, Застанаха изнемощели под сянката на Есевон; Огън обаче излезе из Есевон, И пламък отсред Сион, Който погълна моавския край И темето на шумните [борци].

⁴⁵У сену есевонском уставише се који бежаху од силе; али ће огањ изаћи из Есевона и пламен исред Сиона, и опалиће крај Моаву и теме немирницима.

⁴⁶Горко ти Моаве; Хамосовите люде загинаха; Защото синовете ти се хванаха пленници И дъщерите ти пленници.

⁴⁶Тешко теби, Моаве, пропаде народ Хемосов, јер синове твоје заробише, и кћери твоје одведоше у ропство.

⁴⁷Но при все това, Аз ще върна моавските пленници В послешните дни, казва Господ. До тук съдбата на Моава.

⁴⁷Али ћу повратити робље Моавово у последње време, говори Господ. Довде је суд Моаву.