¹Словото, което Господ говори чрез пророк Еремия за Вавилон, за Халдейската земя:

¹Реч коју рече Господ за Вавилон и за земљу халдејску преко Јеремије пророка.

²Известете между народите, Прогласете, и дигнете знаме; Прогласете, не крийте; Казвайте: Превзе се Вавилон, Посрами се Вил, Разруши се Меродах, Посрамиха се изваяните му, Строшиха се идолите му;

²Јавите народима и разгласите, подигните заставу, разгласите, не тајите, реците: Узе се Вавилон, посрами се Вил, разби се Меродах; посрамише се идоли његови, разбише се гадни богови његови.

³Защото от север възлиза против него народ, Който ще запусти земята му Тъй щото да няма кой да живее в нея; От човек до животно бягат и ги няма,

³Јер се народ подиже на њ са севера, који ће му земљу опустети, да неће бити никога да живи у њој; и људи и стока побећи ће и отићи.

⁴В ония дни и в онова време, казва Господ, Ще дойдат израилтяните Заедно с юдеите; Като ходят ще плачат И ще потърсят Господа своя Бог.

⁴У те дане и у то време, говори Господ, доћи ће синови Израиљеви и синови Јудини заједно, ићи ће плачући и тражиће Господа Бога свог.

⁵Ще питат за Сион С лицата си [обърнати] към него, [и ще казват]: Дойдете, да се присъединим към Господа Във вечен завет, който няма да се забрави,

⁵Питаће за пут у Сион, и обративши се онамо рећи ће: Ходите, сјединимо се с Господом заветом вечним, који се не заборавља.

⁶Людете Ми станаха изгубени овце; Пастирите им ги заблудиха, Накараха ги да се скитат по планините; Те отидоха от планина на хълм, Забравиха кошарата си.

⁶Народ је мој стадо изгубљено; пастири његови заведоше га, те лута по горама, иде с брда на хумове, заборавивши стан свој.

⁷Всички, които ги намираха изяждаха ги; И противниците им рекоха: Не сме ние виновни, Защото те съгрешиха против Господа, обиталището на правдата, Да! против Господа, надеждата на бащите им.

⁷Ко их нађе, прождираше их, и непријатељи њихови говорише: Нећемо бити криви, јер згрешише Господу, стану правде, Господу, нади отаца њихових.

⁸Бягайте изсред Вавилон, Излезте из земята на халдейците, И бъдете като козли пред стадо.

⁸Бежите из Вавилона и изиђите из земље халдејске и будите као овнови пред стадом.

⁹Защото, ето, Аз ще подигна И ще направя да възходят против Вавилон Големи народи, събрани от северната земя, Които ще се опълчат против него; От там ще се превземе; Стрелите им ще бъдат като на силен изтребител, Който не се връща празен.

⁹Јер, ево, ја ћу подигнути и довешћу на Вавилон збор великих народа из земље северне, који ће се уврстати да се бију с њим, и узеће га; стреле су им као у доброг јунака, не враћају се празне.

¹⁰И Халдея ще бъде разграбена; Всичките й грабители ще се наситят, казва Господ.

¹⁰И земља ће се халдејска опленити, сви који ће је пленити наситиће се, говори Господ.

¹¹При все, че се радвате, при все, че се веселите, Вие обирачи на наследството Ми, При все, че скачате като юница на трева, И цвилите като яки коне,

¹¹Јер се веселисте, јер се радовасте пленећи моје наследство; јер беснесте као јуница на трави и рзасте као јаки коњи.

¹²Пак майка ви ще се посрами много, Родителката ви ще се смути; Ето, тя ще бъде последна между народите Земя пуста, суха и непроходима.

¹²Мати се ваша осрамоти врло, родитељка ваша постиде се; ево биће последња међу народима, пустиња, земља сува и пустош.

¹³Поради гнева Господен тя няма да бъде населена. Но цяла ще запустее; Всеки, който минава през Вавилон, ще се учуди, И ще подсвирне за всичките негови язви.

¹³Од гнева Господњег неће се у њој живети, него ће сва опустети; ко год прође мимо Вавилона, чудиће се и звиждаће ради свих рана његових.

¹⁴Опълчете се против Вавилон отвред, Всички, които запъвате лък; Стреляйте против него, не жалете стрели, Защото той съгреши на Господа.

¹⁴Поставите се око Вавилона сви који натежете лук, стрељајте га, не жалите стрела; јер је сагрешио Господу.

¹⁵Възкликнете поради него отвред, [Защото] той се покори {Еврейски: Си даде ръката.}; Укрепленията му паднаха, Стените му се събориха; Защото това е въздаянието Господно; Отплатете му; Както той е направил, така му направете.

¹⁵Вичите на њ унаоколо; пружа руку; темељи му падоше, зидови су му разваљени; јер је освета Господња, осветите му се; како је чинио, онако му чините.

¹⁶Отсечете от Вавилон сеяча И онзи, който държи сърп в жетвено време; Поради страха от лютия меч Всеки [от тях] ще се върне при людете си, И всеки ще бяга в земята си.

¹⁶Истребите из Вавилона сејача и оног који маше српом о жетви; од мача насилниковог нека се врати сваки свом народу, и сваки у своју земљу нека бежи.

¹⁷Израил е изгонена овца, Която лъвове гониха; Първо асирийският цар я изяде, А после тоя вавилонски цар Навуходоносор Сгриза костите й.

¹⁷Израиљ је стадо разагнано, лавови га расплашише; најпре га једе цар асирски, а после му кости изломи Навуходоносор, цар вавилонски.

¹⁸Затова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще накажа вавилонския цар и земята му, Както наказах асирийския цар.

¹⁸Зато овако вели Господ над војскама, Бог Израиљев: Ево, ја ћу походити цара вавилонског и земљу његову, као што сам походио цара асирског.

¹⁹И ще доведа Израиля пак в пасбището му; Той ще пасе в Кармил и Васан, И душата му ще се насити Върху Ефремовата гора и в Галаад.

¹⁹И повратићу Израиља у торове његове, и пашће по Кармилу и Васану; и по гори Јефремовој и Галаду ситиће се душа његова.

²⁰В ония дни и в онова време казва Господ, Беззаконието на Израиля ще се потърси, и не ще го има, И греховете на Юда, и няма да се намерят; Защото ще простя на оцелелите, които оставям.

²⁰У оне дане и у оно време, говори Господ, тражиће се безакоње Израиљево, али га неће бити; и греси Јудини, али се неће наћи, јер ћу опростити онима које оставим.

²¹Възлез против земята, която двойно се е разбунтувала, - Против нея и против жителите, които ще бъдат наказани; Разори и, подир [разорените], обречи на изтребление, казва Господ, Като извършиш всичко, както ти заповядах.

²¹Изиђи на земљу мератијамску и на становнике фекодске; затри и истреби иза њих, говори Господ, и учини све како ти заповедим.

²²Боен вик има в страната, [Вик] и на страшно разорение.

²²Вика је убојна у земљи и полом велик.

²³Как се счупи и сломи Чукът на целия свят! Как се обърна Вавилон на пустота между народите!

²³Како се сломи и скрши маљ целе земље? Како Вавилон поста чудо међу народима?

²⁴Поставих ти примка, и ти се хвана, Вавилоне, без да се сетиш; Намерен биде, още и уловен, Защото си се възпротивил на Господа.

²⁴Ја ти метнух замку, Вавилоне, и ти се ухвати не дознавши, нашао си се и ухватио си се, јер си се заратио с Господом.

²⁵Господ отвори оръжейницата Си Та извади оръжията на гнева Си; Защото Иеова, Господ на Силите, има [да извърши] дело В земята на халдейците.

²⁵Господ отвори ризницу своју и извади оружје гнева свог; јер је то дело Господа Господа над војскама у земљи халдејској.

²⁶Дойдете против него от най-далечния край, Отворете житниците му, Натрупайте го като купове и го обречете на изтребление; Нищо да не остане от него.

²⁶Ходите на њу с краја земље, отворите житнице њене; газите је као стогове, и потрите је да не остане од ње остатка.

²⁷Изколете всичките му телци; Нека слязат на клане; Горко им! Защото дойде денят им, Времето за наказанието им.

²⁷Покољите мачем све теоце њене, нека сиђу на заклање; тешко њима! Јер дође дан њихов, време похођења њиховог.

²⁸Глас на ония, които бягат, И които са се отървали от вавилонската земя, За да извести в Сион Въздаянието от Господа нашия Бог, Въздаянието за храма Му!

²⁸Чује се глас оних који беже и који побегоше из земље вавилонске да јаве у Сиону освету Господа Бога нашег, освету двора Његовог.

²⁹Свикайте стрелците против Вавилон, Всички, които запъват лък; Разположете стан изоколо против него, Та да не се отърве никой от него; Въздайте му според делата му, Според всичко що е направил, така му направете; Защото се е възгордял против Господа, Против Светия Израилев.

²⁹Сазовите на Вавилон мноштво; сви који натежете лук, станите у логор према њему унаоколо да не побегне ни један, платите му по делима његовим; како је чинио, онако му учините, јер се је супрот Господу узносио, супрот Свецу Израиљевом.

³⁰Затова младежите му ще паднат в улиците му, И всичките му военни мъже Ще загинат в оня ден, казва Господ.

³⁰Зато ће младићи његови пасти по улицама његовим, и сви ће војници његови изгинути у онај дан, говори Господ.

³¹Ето, Аз съм против тебе, о [граде] горделиви, Казва Господ, Иеова на Силите; Защото настана денят ти, Времето, когато ще те накажа.

³¹Ево мене на тебе, поносити, говори Господ Господ над војскама, јер дође дан твој, време да те походим.

³²Горделивият ще се препъне и падне, И не ще има кой да го дигне; И ще запаля огън в градовете му, Който ще погълне всичко около него.

³²Поносити ће се спотаћи и пасти, и неће бити никога да га подигне; и распалићу огањ у градовима његовим, и спалиће сву околину његову.

³³Така казва Господ на Силите: Израилтяните и юдейците се угнетяват заедно; Всички, които ги заплениха, задържат ги, Отказват да ги пуснат.

³³Овако вели Господ над војскама: Сила се чини синовима Израиљевим и синовима Јудиним; који их заробише, држе их, неће да их пусте.

³⁴[Но] Изкупителят им е мощен; Господ на Силите е името Му; Непременно ще се застъпи за делото им, За да успокои света. И да смути вавилонските жители.

³⁴Избавитељ је њихов силан, име Му је Господ над војскама, Он ће доиста бранити ствар њихову да умири земљу и смете становнике вавилонске.

³⁵Меч има върху халдейците, казва Господ, И върху жителите на Вавилон, И върху първенците му, и върху мъдрите му!

³⁵Мач на Халдејце, говори Господ, и на становнике вавилонске и на кнезове његове и на мудраце његове.

³⁶Меч има върху измамниците! и те ще избезумеят; Меч върху юнаците му! и те ще се ужасяват;

³⁶Мач на лаже његове, и полудеће; мач на јунаке његове, и препашће се.

³⁷Меч има върху конете им, върху колесниците им, И върху всичките разноплеменни люде, които са всред него! И ще станат като жени; Меч върху съкровищата му! и ще се разграбят;

³⁷Мач на коње његове, и на кола његова и на сву мешавину што је усред њега, и постаће као жене; мач на благо његово, и разграбиће се.

³⁸Суша има върху водите му; и ще пресъхнат; Защото е земя [предадена] на изваяни, И [жителите й] са полудели за страшилищата си {Т.е., идолите си.}.

³⁸Суша на воде његове, и усахнуће, јер је земља идолска, и око лажних богова лудују.

³⁹Затова зверове от пустинята и хиени Живеят там, И камилоптици ще живеят там; И не ще бъде населен вече до века, Нито обитаем из род в род.

³⁹Зато ће се онде настанити дивље звери и буљине, и сове ће онде становати; и неће се населити до века и неће се у њој живети никада.

⁴⁰Както когато Бог разори Содома и Гомора И ближните им градове, казва Господ, [Така] никой човек няма да живее там, Нито ще пришелствува там човешки син.

⁴⁰Као кад Господ затре Содом и Гомор и суседство њихово, говори Господ, неће се нико онде населити, нити ће се бавити у њој син човечји.

⁴¹Ето, люде ще дойдат от север, Да! голям народ и много царе Ще се издигнат от краищата на света.

⁴¹Ево, народ ће доћи са севера, велик народ, и цареви силни подигнуће се од крајева земаљских.

⁴²Лък и копие ще държат; Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като морето; Възседнали са на коне, Всеки опълчен като мъж за бой Против тебе, дъщерьо вавилонска.

⁴²Лук и копље носиће, жестоки ће бити, нити ће жалити; глас ће им као море бучати и јахаће на коњима, спремни као јунаци за бој, на тебе, кћери вавилонска.

⁴³Вавилонският цар чу вестта за тях, И ръцете му ослабнаха; Мъки го обзеха, Болки като на жена, която ражда.

⁴³Цар вавилонски кад чује глас о њима, клонуће му руке, туга ће га спопасти и болови као породиљу.

⁴⁴Ето, като лъв от прииждането на Иордан, Той ще възлезе против богатото пасбище; Защото Аз мигновено ще изпъдя [Халдея] от там, И онзи, който бъде избран, ще поставя над нея. Защото кой е подобен на Мене, и кой ще Ми определи време [за съд]? И кой е оня овчар, който ще застане против Мене?

⁴⁴Гле, као лав изаћи ће подижући се више него Јордан на стан Силнога; али ћу га брзо отерати из те земље, и поставићу над њом оног ко је изабран; јер ко је као ја? И ко ће се прети са мном? И који ће ми пастир одолети?

⁴⁵Затова слушайте решението, Което Господ е взел против Вавилон, И намеренията, които е намислил против земята на халдейците: Непременно ще повлекат и най-малките от стадото; Непременно ще направи да запустее пасбището им заедно с тях.

⁴⁵Зато чујте намеру Господњу што је наумио за Вавилон, и мисли Његове што је смислио за земљу халдејску: заиста најмањи из стада развлачиће их, заиста ће опустети стан с њима.

⁴⁶От слуха за превземането на Вавилон Земята се потресе, И вопълът се разчу между народите.

⁴⁶Од праске кад се узме Вавилон потрешће се земља, и вика ће се чути по народима.