¹Така казва Господ: Ето, Аз повдигам разрушителен вятър против Вавилон И против ония, които живеят всред разбунтувалите се против Мене.

¹Овако говори Господ: Ево, ја ћу подигнути на Вавилон и на оне који живе усред оних који устају на ме, ветар који мори.

²И ще изпратя върху Вавилон веячи, Които ще го отвеят; и ще оголят земята му, Защото в деня на злощастието ще бъдат отвред против него.

²Послаћу на Вавилон вијаче који ће га развијати и земљу његову испразнити, јер ће га опколити са свих страна у дан невоље његове.

³Стрелец срещу стрелец нека запъва лъка си, И срещу онзи, който се големее с бронята си; Не жалете младежите му, Обречете на изтребление цялата му войска.

³Стрелац нека натеже лук на стрелца и на оног који се поноси својим оклопом, и не жалите младића његових, потрите му сву војску,

⁴Ще паднат убити в Халдейската земя, И прободени по улиците [на градовете] й.

⁴Нека падну побијени у земљи халдејској и избодени на улицама његовим.

⁵Защото нито Израил, нито Юда е оставен От своя Бог, от Господа на Силите, Ако и да е пълна земята им с беззаконие Против Светия Израилев.

⁵Јер није оставио Израиља и Јуде Бог њихов, Господ над војскама, ако и јесте земља њихова пуна кривице Свецу Израиљевом.

⁶Бягайте отсред Вавилон Та отървете всеки живота си; Да не загинете в беззаконието му: Защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му отдаде отплата.

⁶Бежите из Вавилона и избавите сваки душу своју да се не истребите у безакоњу његовом, јер је време освете Господње, плаћа му шта је заслужио.

⁷В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, Която опиваше целия свят; От виното му пиеха народите, Затова народите избезумяха.

⁷Вавилон беше златна чаша у руци Господњој, којом опоји сву земљу; вино његово пише народи, зато полудеше народи.

⁸Внезапно падна Вавилон и се разруши; Лелекайте за него; Вземете балсама за раната му Негли се изцели.

⁸Уједанпут паде Вавилон и разби се; ридајте за њим; донесите балсама за ране његове, не би ли се исцелио.

⁹Опитахме се да целим Вавилон, но не се изцели; Оставете го, и нека отидем всеки в страната си, Защото присъдата му стигна до небето, И се възвиси дори до облаците.

⁹Лечисмо Вавилон, али се не исцели; оставите га, и да идемо сваки у своју земљу; јер до неба допире суд његов и диже се до облака.

¹⁰Господ изяви правдата ни; Дойдете и нека прикажем в Сион Делото на Господа нашия Бог.

¹⁰Господ је изнео правду нашу; ходите, да приповедамо на Сиону дело Господа Бога свог.

¹¹Изострете стрелите, дръжте здраво щитовете; Господ възбуди духа на мидийските царе, Защото намерението Му против Вавилон е да го изтреби; Понеже това е въздаянието от Господа, Въздаяние за храма Му.

¹¹Чистите стреле, узмите штитове; Господ подиже дух царева мидских, јер је Вавилону намислио да га затре; јер је освета Господња, освета цркве Његове.

¹²Издигнете знаме против вавилонските стени, Усилете стражата, поставете стражари, Пригответе засади; Защото Господ намисли и ще извърши онова, Което изрече против вавилонските жители.

¹²На зидовима вавилонским подигните заставу, утврдите стражу, поставите стражаре, наместите заседе; јер је Господ намислио, и учиниће шта је рекао за становнике вавилонске.

¹³О ти, който живееш край много води, Който изобилваш със съкровища, Краят ти дойде, Границата на сребролюбието ти.

¹³О ти, што станујеш крај воде велике и имаш много блага! Дође крај твој и свршетак лакомству твом.

¹⁴Господ на Силите се е клел в Себе Си, [и рекъл]: Непременно ще те напълня с [неприятелски] мъже като със скакалци, Които ще подигнат [боен] вик против тебе.

¹⁴Господ над војскама закле се собом: Напунићу те људима као скакавцима, и они ће ти певати песму.

¹⁵Той е, Който направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

¹⁵Он је створио земљу силом својом, утврдио васиљену мудрошћу својом, и разумом својим разапео небеса.

¹⁶Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.

¹⁶Кад пусти глас свој, буче воде на небесима, подиже пару с крајева земаљских, и пушта муње с даждем, и изводи ветар из стаја његових.

¹⁷Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

¹⁷Сваки човек поста безуман од знања, сваки се златар осрамоти ликом резаним; јер су лаж ликови његови ливени и нема духа у њима.

¹⁸Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието си ще загинат.

¹⁸Таштина су, дело преварно; кад их походим, погинуће.

¹⁹[Онзи Който е] делът на Якова не е като тях, Защото Той е Създател на всичко, И [Израил] е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

¹⁹Није такав део Јаковљев; јер је Он Творац свему и Он је део наследства његовог; име Му је Господ над војскама.

²⁰Ти си Ми бойна секира, оръжие за война; И чрез тебе ще смажа народи; Чрез тебе ще изтребя царства;

²⁰Ти си ми био маљ, оружје убојно, и тобом сатрх народе и тобом расух царства.

²¹Чрез тебе ще смажа коня и конника; И чрез тебе ще строша колесницата и седящия на нея;

²¹И тобом сатрх коња и јахача његовог; и тобом сатрх кола и који сеђаху на њима.

²²Чрез тебе ще смажа мъж и жена; Чрез тебе ще смажа стар и млад; И чрез тебе ще смажа младеж и девица;

²²И тобом сатрх човека и жену, и сатрх тобом старца и дете, и сатрх тобом момка и девојку.

²³Чрез тебе ще смажа овчар и стадото му; Чрез тебе ще смажа земеделец и неговия чифт [волове]; И чрез тебе ще смажа управители и началници.

²³И тобом сатрх пастира и стадо његово, и тобом сатрх орача и волове његове ујармљене, и сатрх тобом кнезове и властеље.

²⁴И ще въздам на Вавилон И на всичките халдейски жители За всичкото зло, което сториха на Сион Пред вашите очи, казва Господ.

²⁴И платићу Вавилону и свим становницима халдејским за све зло које учинише Сиону, на ваше очи, говори Господ.

²⁵Ето, Аз съм против тебе, планина разорителна, казва Господ, Която разоряваш целия свят; Ще простра ръката Си върху тебе И ще те изрина от скалите, И ще те направя изгорена планина.

²⁵Ево мене на тебе, горо, која сатиреш, говори Господ, која затиреш сву земљу, и замахнућу руком својом на те и свалићу те са стена, и начинићу од тебе гору изгорелу.

²⁶Няма да вземат от тебе камък за ъгъл, Нито камък за основи; Но ще бъдеш вечно пуста, казва Господ.

²⁶И неће узети од тебе камена за угао ни камена за темељ, јер ћеш бити пустош вечна, говори Господ.

²⁷Издигнете знаме в страната, Затръбете между народите, Пригответе против нея народите; Свикайте против нея царствата На Арарат, на Мини и на Асханаз; Поставете над нея уредник; Докарайте коне като бодливи скакалци.

²⁷Подигните заставу у земљи, затрубите у трубе међу народима, приправите народе на њ, сазовите на њ царство араратско, минијско и асханаско; поставите војводу супрот њему, доведите коње као скакавце бодљикасте.

²⁸Пригответе против нея народите, Мидийските царе, управителите им, всичките им началници, И цялата подвластна на тях земя.

²⁸Приправите народе супрот њему, цареве мидске и војводе њихове и све властеље њихове и сву земљу државе њихове.

²⁹Земята се тресе и измъчва; Защото намеренията на Господа против Вавилон ще се изпълнят, За да направи Вавилонската земя необитаема пустиня.

²⁹И земља ће се затрести и узмучити, јер ће се мисао Господња извршити на Вавилону да обрати земљу вавилонску у пустињу да нико не живи у њој.

³⁰Юнаците на Вавилон престанаха да воюват, Останаха в укрепленията си; Силата им изчезна; станаха като жени; Изгориха жилищата му, Лостовете му са строшени.

³⁰Престаше војевати јунаци вавилонски, стоје у граду, неста силе њихове, посташе као жене, изгореше станови њихови, преворнице њихове поломише се.

³¹Скороходец ще тича да посрещне скороходец, И вестител да посрещне вестител, За да известят на вавилонския цар, Че градът му се превзе от всеки край,

³¹Гласник ће сретати гласника, и посланик ће сретати посланика да јаве цару вавилонском да му је узет град са свих крајева,

³²И че бродовете са завзети с изненада, Тръсталаците изгорени с огън, И военните мъже разтреперани.

³²И да се бродови узеше и језера изгореше огњем и војници се препали.

³³Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Вавилонската дъщеря е като гумно, Когато е време да се вършее; Още малко и ще дойде времето на жетвата й.

³³Јер овако вели Господ над војскама Бог Израиљев: Кћи је вавилонска као гумно; време је да се набије, још мало, па ће доћи време да се пожње.

³⁴Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде, Смаза ме, направи ме празен съд, Погълна ме като змия, Напълни корема си с моите сладки неща, И мене оттласна.

³⁴Изједе ме и потре ме Навуходоносор, цар вавилонски, начини од мене непотребан суд, прождре ме као змај, напуни трбух свој милинама мојим, и отера ме.

³⁵Неправдата сторена на мене и на моя род {Еврейски: Моята плът.} [Нека падне] върху Вавилон, Ще рече жителката на Сион; и: Кръвта ми [нека падне] върху жителите на Халдея, Ще рече Ерусалим.

³⁵Неправда која се чини мени и мом телу нека дође на Вавилон, рећи ће становница сионска, и крв моја на становнике халдејске, говориће Јерусалим.

³⁶Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще се застъпя за делото ти, И ще извърша въздаяние за тебе; Ще обърна реката {Еврейски: Морето.} на [Вавилон] в суша, И ще пресуша извора му.

³⁶Зато овако вели Господ: Ево, ја ћу расправити парбу твоју и осветићу те; и осушићу море његово, и изворе ћу његове осушити.

³⁷Вавилон ще стане грамади, Жилище на чакали, За учудване и подсвиркване, Необитаем.

³⁷И Вавилон ће постати гомила, стан змајевски, чудо и подсмех, да нико неће живети у њему.

³⁸Ще рикаят заедно като лъвчета, Ще реват като малки лъвчета.

³⁸Рикаће сви као лавови и вити као лавићи.

³⁹Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество, И ще ги опия, за да се развеселят, И да заспят вечен сън, от който да се не събудят, Казва Господ.

³⁹Кад се угреју, изнећу им да пију, и опојићу их да се развеселе и заспе вечним сном, да се не пробуде, говори Господ.

⁴⁰Ще ги сваля като агнета за клане, Като овни с козли.

⁴⁰Свешћу их на заклање као јагањце, као овнове с јарцима.

⁴¹Как се превзе Сесах, И се изненада славата на целия свят! Как стана Вавилон за учудване между народите!

⁴¹Како се предоби Сисах и узе се хвала све земље? Како Вавилон поста чудо међу народима?

⁴²Морето се подигна против Вавилон; Покрит биде под многото му вълни.

⁴²Море уста на Вавилон, покри га мноштво вала његових.

⁴³Градовете му станаха пустота, Безводна земя и пустиня, Земя, в която не живее никой човек, Нито минава през нея човешки син.

⁴³Градови његови посташе пустош, земља сасушена и пуста, земља где нико не живи, нити пролази кроз њу син човечји.

⁴⁴Аз ще накажа Вила във Вавилон, И ще извадя от устата му това, което е погълнал; Народите няма да се съберат вече при него; И самата вавилонска стена ще падне.

⁴⁴И походићу Вила у Вавилону и извући ћу из уста његових шта је прождрао, и неће се више стицати к њему народи, и зид ће вавилонски пасти.

⁴⁵Люде Мои, излезте изсред него, И спасете всеки от вас себе си От пламенния гняв Господен.

⁴⁵Изиђи из њега, народе мој, и избавите сваки своју душу од жестоког гнева Господњег.

⁴⁶Да не ослабне сърцето ви, нито да се уплашите От вестта, която ще се чуе в [тая] земя; Защото една година ще дойде слух, А подир това друга година [ще дойде] слух И насилие на страната, властител против властител.

⁴⁶Немојте да одмекне срце ваше и да се уплашите од гласа који ће се чути у земљи; а доћи ће глас једне године, а после њега други глас друге године, и насиље ће бити у земљи, и господар ће устати на господара.

⁴⁷Затова, ето, идат дни, Когато ще извърша съд върху идолите на Вавилон; И цялата му земя ще се посрами, Като паднат всичките негови всред него убити.

⁴⁷Зато ево иду дани кад ћу походити резане ликове вавилонске, и сва ће се земља његова посрамити, и сви ће побијени његови пасти усред њега.

⁴⁸Тогава небесата и земята и всичко що е в тях Ще възкликнат над Вавилон; Защото изтребителите ще дойдат против него от север, казва Господ.

⁴⁸Небо и земља и све што је у њима певаће над Вавилоном, јер ће доћи на њ са севера затирач, говори Господ.

⁴⁹Както Вавилон направи да паднат Израилевите убити, Така [и] във Вавилон ще паднат убитите на цялата страна.

⁴⁹И као што је Вавилон учинио да падну побијени Израиљеви, тако ће пасти у Вавилону побијени све земље.

⁵⁰Вие, избягнали от ножа, идете, не стойте; Помнете Господа от далеч, И нека дойде Ерусалим на ума ви.

⁵⁰Који утекосте од мача, идите, не стојте; помињите Господа издалека, и Јерусалим нека вам је у срцу.

⁵¹Засрамихме се, защото чухме укор; Срам покри лицето ни, Понеже чужденци влязоха в светилищата на дома Господен.

⁵¹Посрамисмо се, што чусмо руг, стид попаде лице наше, што туђини уђоше у светињу дома Господњег.

⁵²Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще извърша съд върху идолите му, И смъртно ранените ще охкат по цялата му земя.

⁵²Зато, гле, иду дани, говори Господ, кад ћу походити резане ликове његове, и по свој земљи његовој јечаће рањеници.

⁵³Ако Вавилон би се издигнал и до небето И утвърдил на високо силата си, Пак ще дойдат от Мене изтребители върху него, казва Господ.

⁵³Да се Вавилон и на небо попне, и на висини да утврди силу своју, доћи ће од мене на њ затирачи, говори Господ.

⁵⁴Глас на вопъл от Вавилон, И на голямо разрушение от Халдейската земя!

⁵⁴Чује се велика вика из Вавилона, и велик полом из земље халдејске.

⁵⁵Защото Господ изтребва Вавилон, И премахва от него големия шум; Защото техните вълни бучат като много води, И екотът на гласа им се чува;

⁵⁵Јер Господ затире Вавилон, и укида у њему велику вреву; и вали ће њихови бучати као велика вода, вика ће се њихова разлегати.

⁵⁶Защото изтребителят дойде върху него, да! върху Вавилон, И юнаците му се хванаха, Лъковете им се строшиха; Понеже Господ е Бог, Който въздава, И непременно ще въздаде.

⁵⁶Јер дође на њ, на Вавилон, затирач, јунаци се његови заробише, лукови се њихови потрше; јер је Господ Бог који плаћа, доиста ће платити.

⁵⁷Аз ще опия първенците му и мъдрите му, Управителите му, началниците му и юнаците му; Те ще заспят вечен сън, от който няма да се събудят, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

⁵⁷Опојићу кнезове његове и мудраце његове, војводе његове и властеље његове и јунаке његове, да ће заспати вечним сном и неће се пробудити, говори цар, коме је име Господ над војскама.

⁵⁸Така казва Господ на Силите: Широките стени на Вавилон съвсем ще се съборят, И високите му порти ще се изгорят с огън; Племената [му] суетно ще се трудят, И народите [му само да се предадат] на огъня и да се изморят.

⁵⁸Овако вели Господ над војскама: Широки зидови вавилонски сасвим ће се раскопати, и висока врата његова огњем ће се спалити, те су људи узалуд радили, и народи се трудили за огањ.

⁵⁹Заповедта, която пророк Еремия даде на Сараия, син на Нирия, Маасиевия син, когато отиваше с Юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сараия бе главен постелник.

⁵⁹Реч што заповеди пророк Јеремија Сераји сину Нирије сина Масијиног, кад пође од Седекије, цара Јудиног, у Вавилон четврте године царовања његовог; а Сераја беше главни постељник.

⁶⁰Еремия написа в една книга всичките злини, които щяха да сполетят Вавилон, [именно], всичките думи написани [по-горе] против Вавилон.

⁶⁰А Јеремија написа у једну књигу све зло које хтеде доћи на Вавилон, све ове речи што су написане за Вавилон.

⁶¹И Еремия рече на Сараия: Когато отидеш у Вавилон, гледай да прочетеш всички тия думи

⁶¹И рече Јеремија Сераји: Кад дођеш у Вавилон, тада гледај и прочитај све ове речи;

⁶²и да речеш: Господи, Ти си изрекъл против това място [присъда], че ще го изтребиш, та да няма кой да живее в него, ни човек ни животно, но да е вечно пусто.

⁶²И реци: Господе, Ти си говорио за ово место да ћеш га затрти да нико не живи у њему, ни човек ни живинче, него да је пустош до века.

⁶³И като изчетеш тая книга, вържи на нея камък и хвърли я всред Евфрат, и кажи:

⁶³А кад прочиташ ову књигу, вежи камен за њу, и баци је у Ефрат.

⁶⁴Така ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне, поради злото, което Аз ще докарам върху него, [от което] те и ще се изтощят. До тук са думите на Еремия.

⁶⁴И реци: Тако ће потонути Вавилон и неће се подигнути ода зла које ћу пустити на њ, и они ће изнемоћи. Довде су речи Јеремијине.