¹Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.} един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

¹Беше човек у земљи Узу по имену Јов; и тај човек беше добар и праведан, и бојаше се Бога, и уклањаше се ода зла.

²И родиха му се седем сина и три дъщери.

²И роди му се седам синова и три кћери.

³А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; [имаше] и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.

³И имаше стоке седам хиљада оваца и три хиљада камила и пет стотина јармова волова и пет стотина магарица, и чељади веома много; и беше тај човек највећи од свих људи на истоку.

⁴И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго [от тях] на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

⁴И синови његови састајаху се и даваху гозбе код куће, сваки свог дана, и слаху те позиваху три сестре своје да једу и пију с њима.

⁵И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за [чадата си] та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

⁵И кад би се обредили гозбом, пошиљаше Јов и освећиваше их, и устајући рано приношаше жртве паљенице према броју свих њих; јер говораше Јов: Може бити да су се огрешили синови моји и похулили на Бога у срцу свом. Тако чињаше Јов сваки пут.

⁶А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

⁶А један дан дођоше синови Божји да стану пред Господом, а међу њих дође и Сотона.

⁷И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

⁷И Господ рече Сотони: Од куда идеш? А Сотона одговори Господу и рече: Проходих земљу и обилазих.

⁸После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

⁸И рече Господ Сотони: Јеси ли видео слугу мог Јова? Нема онаквог човека на земљи, доброг и праведног, који се боји Бога и уклања се ода зла.

⁹А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?

⁹А Сотона одговори Господу и рече: Еда ли се узалуд Јов боји Бога?

¹⁰Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.

¹⁰Ниси ли га Ти оградио и кућу његову и све што има свуда унаоколо? Дело руку његових благословио си, и стока се његова умножила на земљи.

¹¹Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.

¹¹Али пружи руку своју и дотакни се свега што има, псоваће те у очи.

¹²И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

¹²А Господ рече Сотони: Ево, све што има нека је у твојој руци; само на њега не дижи руке своје. И отиде Сотона од Господа.

¹³И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

¹³А један дан кад синови његови и кћери његове јеђаху и пијаху вино у кући брата свог најстаријег,

¹⁴дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях,

¹⁴Дође гласник Јову и рече: Волови ораху и магарице пасаху покрај њих,

¹⁵савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

¹⁵А Савеји ударише и отеше их, и побише момке оштрим мачем; и само ја један утекох да ти јавим.

¹⁶Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.

¹⁶Док овај још говораше, дође други и рече: Огањ Божји спаде с неба и спали овце и момке, и прождре их; и само ја један утекох да ти јавим.

¹⁷Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

¹⁷Докле овај још говораше, дође други и рече: Халдејци у три чете ударише на камиле и отеше их, и побише момке оштрим мачем; и само ја један утекох да ти јавим.

¹⁸Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

¹⁸Докле овај још говораше, дође други и рече: Синови твоји и кћери твоје јеђаху и пијаху вино у кући брата свог најстаријег;

¹⁹ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата[ ти] та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

¹⁹А то ветар велик дође испреко пустиње и удари у четири угла од куће, те паде на децу и погибоше; и само ја један утекох да ти јавим.

²⁰Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.

²⁰Тада уста Јов и раздре плашт свој, и остриже главу, и паде на земљу и поклони се,

²¹И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.

²¹И рече: Го сам изашао из утробе матере своје, го ћу се и вратити онамо. Господ даде, Господ узе, да је благословено име Господње.

²²Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

²²Уза све то не сагреши Јов, нити рече безумља за Бога.