¹И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

¹Опет један дан дођоше синови Божји да стану пред Господом, а дође и Сотона међу њих да стане пред Господом.

²И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

²И Господ рече Сотони: Од куда идеш? А Сотона одговори Господу и рече: Проходих земљу и обилазих.

³После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

³И рече Господ Сотони: Јеси ли видео слугу мог Јова? Нема онаквог човека на земљи, доброг и праведног, који се боји Бога и уклања се ода зла, и још се држи доброте своје, премда си ме наговорио, те га упропастих низашта.

⁴А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.

⁴А Сотона одговори Господу и рече: Кожа за кожу, и све што човек има даће за душу своју.

⁵Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

⁵Него пружи руку своју и дотакни се костију његових и меса његовог, псоваће те у очи.

⁶И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

⁶А Господ рече Сотони: Ево ти га у руке; али му душу чувај.

⁷Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.

⁷И сотона отиде од Господа, и удари Јова злим приштем од пете до темена,

⁸И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

⁸Те он узе цреп па се стругаше, и сеђаше у пепелу.

⁹Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

⁹И рече му жена: Хоћеш ли се још држати доброте своје? Благослови Бога, па умри.

¹⁰А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

¹⁰А он јој рече: Говориш као луда жена; добро смо примали од Бога, а зла зар нећемо примати? Уза све то не сагреши Јов уснама својим.

¹¹А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

¹¹А три пријатеља Јовова чуше за све зло које га задеси, и дођоше сваки из свог места, Елифас Теманац и Вилдад Сушанин и Софар Намаћанин, договорише се да дођу да га пожале и потеше.

¹²И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си [като я хвърлиха] към небето.

¹²И подигавши очи своје издалека не познаше га; тада подигоше глас свој и стадоше плакати и раздреше сваки свој плашт и посуше се прахом по глави бацајући га у небо.

¹³И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

¹³И сеђаху код њега на земљи седам дана и седам ноћи, и ниједан му не проговори речи, јер виђаху да је бол врло велик.