¹Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му [за съд?]

¹Зашто Свемогућем нису сакривена времена? И који Га знају, не виде дана Његових?

²Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

²Међе помичу безбожни, отимају стадо и пасу;

³Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

³Магарца сиротама одгоне; у залогу узимају вола удовици;

⁴Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно [от тях].

⁴Сиромахе одбијају с пута; убоги у земљи крију се сви.

⁵Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

⁵Гле, као дивљи магарци у пустињи излазе на посао свој устајући рано на плен; пустиња је храна њима и деци њиховој.;

⁶Жънат фуража в нивата, [за да го ядат]. И берат лозата на неправедника;

⁶Жању њиву и беру виноград који није њихов;

⁷Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

⁷Гола нагоне да ноћује без хаљине, који се немају чим покрити по зими,

⁸Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

⁸Окисли од пљуска у гори, немајући заклона, привијају се к стени.

⁹[Други] грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

⁹Грабе сироче од дојке и са сиромаха скидају залог.

¹⁰Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

¹⁰Голог остављају да иде без хаљине, и оне који носе снопове да гладују.

¹¹Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

¹¹Који међу њиховим зидовима уље цеде и грожђе у кацама газе, подносе жеђ.

¹²Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

¹²Људи у граду уздишу, и душе побијених вичу, а Бог не укида то.

¹³[Други] са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

¹³Они се противе светлости, не знају за путеве њене и не стају на стазама њеним.

¹⁴Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

¹⁴Зором устајући крвник убија сиромаха и убогог; а ноћу је као лупеж.

¹⁵Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

¹⁵И око курварово пази на сумрак говорећи: Да ме око не види. И сакрива лице.

¹⁶В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

¹⁶Прокопавају по мраку куће, које обдан себи забележе; не знају за светлост.

¹⁷Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

¹⁷Јер је зора њима свима сен смртни; ако их ко позна, страх их је сена смртног.

¹⁸Бърже се [отвличат] по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат [вече] към пътя за лозята.

¹⁸Брзи су као поврх воде, проклет је део њихов на земљи; неће видети пута виноградског.

¹⁹[Както] сушата и топлината поглъщат водата от снега, [Така] и преизподнята грешните.

¹⁹Као што суша и врућина граби воде снежне, тако гроб грешнике.

²⁰Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

²⁰Заборавља их утроба материна, слатки су црвима, не спомињу се више; као дрво скршиће се неправедник.

²¹Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

²¹Здружује с њим нероткињу која не рађа, и удовици не чини добра.

²²Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

²²Граби јаке својом силом; остане ли који, не узда се у живот свој.

²³[Бог] им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

²³Да му Бог да у шта ће се поуздати; али очи Његове пазе на њихове путе.

²⁴Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички [други] си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

²⁴Узвисе се за мало, па их нема; падају и гину као сви други, и као врх од класа одсецају се.

²⁵И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

²⁵Није ли тако? Ко ће ме утерати у лаж и обратити у ништа речи моје?