¹А Иов в отговор рече:

¹А Јов одговори и рече:

²И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

²Још је тужњава моја одмет? А невоља је моја тежа од уздаха мојих.

³Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

³О, кад бих знао како бих нашао Бога! Да отидем до престола Његовог,

⁴Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

⁴Да разложим пред Њим парбу своју, и уста своја напуним разлога,

⁵Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

⁵Да знам шта би ми одговорио, и разумем шта би ми рекао.

⁶Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

⁶Би ли се према великој својој сили прео са мном? Не; него би ми помогао.

⁷Тогава [би станало явно, че] един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

⁷Онде би се праведан човек могао правдати с Њим, и ослободио бих се за свагда од свог судије.

⁸[Обаче], ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

⁸Гле, ако пођем напред, нема Га; ако ли натраг, не находим Га;

⁹Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

⁹Ако на лево ради, не видим Га; ако на десно, заклонио се, не могу Га видети.

¹⁰Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

¹⁰Али Он зна пут мој; кад ме окуша, изаћи ћу као злато.

¹¹Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

¹¹По стопама је Његовим ступала нога моја; пута Његова држао сам се, и не зађох.

¹²От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

¹²Од заповести уста Његових нисам одступао; чувао сам речи уста Његових више него свој ужитак.

¹³Но Той е на един [ум], и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

¹³Али кад Он шта науми, ко ће Га одвратити? Шта душа Његова зажели, оно чини.

¹⁴Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

¹⁴И извршиће шта је наумио за ме; и тога има у Њега много.

¹⁵Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

¹⁵Зато сам се уплашио од Њега; и кад то мислим, страх ме је од Њега.

¹⁶Защото [сам] Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

¹⁶Бог је растопио срце моје, Свемогући ме је уплашио.

¹⁷Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат [думите ми], Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

¹⁷Што не погибох пре мрака? И што не сакри мрак испред мене?