1И Елиу пак проговаряйки рече:
1Још говори Елијуј и рече:
2Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;
2Чујте, мудри, беседу моју, и разумни послушајте ме.
3Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.
3Јер ухо познаје беседу као што грло куша јело.
4Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.
4Разаберимо шта је право, извидимо међу собом шта је добро.
5Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;
5Јер Јов рече: Праведан сам, а Бог одбаци моју правду.
6Въпреки правото ми [считан] съм [за] лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.
6Хоћу ли лагати за своју правду? Стрела је моја смртна, а без кривице.
7Кой човек е като Иова, Който укорява [Бога], както пие вода,
7Који је човек као Јов да као воду пије подсмех?
8И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?
8И да се дружи с онима који чине безакоње, и да ходи с безбожним људима?
9Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.
9Јер рече: Не помаже човеку да угађа Богу.
10Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!
10Зато, људи разумни, послушајте ме; далеко је од Бога злоћа и неправда од Свемогућег.
11Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.
11Јер по делу плаћа човеку и даје сваком да нађе према путу свом.
12Наистина Бог няма да извърши нечестие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.
12Доиста Бог не ради зло и Свемогући не изврће правде.
13Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?
13Ко Му је предао земљу? И ко је уредио васиљену?
14Ако прилепи Той сърцето Си [само] към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си,
14Кад би на себе окренуо срце своје, узео би к себи дух свој и дисање своје;
15То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.
15Изгинуло би свако тело, и човек би се вратио у прах.
16Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.
16Ако си, дакле, разуман, чуј ово: слушај глас речи мојих.
17Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,
17Може ли владати онај који мрзи на правду? Хоћеш ли осудити оног који је најправеднији?
18Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,
18Каже ли се цару: Ниткове! И кнезовима: Безбожници?
19Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?
19А камо ли Ономе који не гледа кнезовима ко су, нити у Њега вреди више богати од сиромаха, јер су сви дело руку Његових.
20В една минута умират - да! в полунощ; Людете [им] се смущават и преминават; И мощните биват премахнати не с ръка.
20Умиру за час, и у по ноћи усколеба се народ и пропадне, и однесе се јаки без руке људске.
21Защото очите на [Бога] са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.
21Јер су очи Његове обраћене на путеве човечије и види све кораке његове.
22Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.
22Нема мрака ни сена смртнога где би се сакрили који чине безакоње.
23Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.
23Јер никоме не одгађа кад дође да се суди с Богом.
24Без [дълго] изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.
24Сатире јаке недокучиво, и поставља друге на њихово место.
25Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.
25Јер зна дела њихова, и док обрати ноћ, сатру се.
26Удря ги като нечестиви Явно, там гдето има зрители,
26Као безбожне разбија их на видику.
27Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,
27Јер одступише од Њега и не гледаше ни на које путеве Његове;
28Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.
28Те дође до Њега вика сиромахова, и чу вику невољних.
29И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично [да ли е сторено това] спрямо народ или спрямо един човек, -
29Кад Он умири, ко ће узнемирити? И кад Он сакрије лице, ко ће Га видети? И то бива и народу и човеку.
30За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,
30Да не би царовао лицемер, да не би било замке народу.
31Защото, ако някой каже на Бога: Понесох [наказание] без да съм сторил зло;
31Заиста, треба казати Богу: Подносио сам, нећу више грешити.
32Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -
32А шта не видим, Ти ме научи; ако сам чинио неправду, нећу више.
33То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, [казва Бог], а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.
33Еда ли ће по теби плаћати, јер теби није по вољи, јер ти бираш а не Он? Ако знаш шта, говори.
34Разумни мъже ще ми рекат: Да! всеки мъдър човек, който ме слуша, [ще каже:]
34Људи ће разумни са мном казати, и мудар ће човек пристати,
35Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.
35Да Јов не говори разумно, и да речи његове нису мудре.
36Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.
36Оче мој, нека се Јов искуша до краја, што одговара као зли људи.
37Защото на греха си притуря бунтовничество, Поругава се {Еврейски: Изпляска с ръце.} между нас, И умножава думите си против Бога.
37Јер домеће на грех свој безакоње, пљеска рукама међу нама, и много говори на Бога.