¹Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.

¹Чуј дакле, Јове, беседу моју, и слушај све речи моје.

²Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.

²Ево, сад отварам уста своја; говори језик мој у устима мојим.

³Думите ми ще бъдат [според] правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.

³По правом срцу мом биће речи моје, и мисао чисту изрећи ће усне моје.

⁴Духът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

⁴Дух Божји створио ме је, и дах Свемогућега дао ми је живот.

⁵Ако можеш, отговори ми; Опълчи се [с думите си] пред мене та застани.

⁵Ако можеш, одговори ми, приправи се и стани ми на супрот.

⁶Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.

⁶Ево, ја ћу бити место Бога, као што си рекао; од кала сам начињен и ја.

⁷Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.

⁷Ето, страх мој неће те страшити, и рука моја неће те тиштати.

⁸Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите [ти, като казваше:]

⁸Рекао си, дакле, преда мном, и чуо сам глас твојих речи:

⁹Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;

⁹Чист сам, без греха, прав сам и нема безакоња на мени.

¹⁰Ето, [Бог] намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;

¹⁰Ево, тражи задевицу са мном, држи ме за свог непријатеља.

¹¹Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.

¹¹Меће у кладе ноге моје, вреба по свим стазама мојим.

¹²Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

¹²Ето, у том ниси праведан, одговарам ти; јер је Бог већи од човека.

¹³Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

¹³Зашто се преш с Њим, што за сва дела своја не одговара?

¹⁴Защото [сигурно] Бог говори веднъж и дваж, [Само че човекът] не внимава.

¹⁴Један пут говори Бог и два пута; али човек не пази.

¹⁵В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,

¹⁵У сну, у утвари ноћној, кад тврд сан падне на људе, кад спавају у постељи,

¹⁶Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,

¹⁶Тада отвара ухо људима и науку им запечаћава,

¹⁷За да отвърне човека [от] намерението [му], И да извади гордостта из човека;

¹⁷Да би одвратио човека од дела његовог, и заклонио од њега охолост;

¹⁸Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.

¹⁸Да би сачувао душу његову од јаме, и живот његов да не наиђе на мач.

¹⁹Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,

¹⁹И кара га боловима на постељи његовој, и све кости његове тешком болешћу.

²⁰Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.

²⁰Тако да се животу његовом гади хлеб и души његовој јело најмилије;

²¹Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.

²¹Нестаје тела његовог на очиглед, и измалају се кости његове, које се пре нису виделе,

²²Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

²²И душа се његова приближава гробу, и живот његов смрти.

²³Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,

²³Ако има гласника, тумача, једног од хиљаде, који би казао човеку дужност његову,

²⁴И ако [Бог] му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп [за него, -]

²⁴Тада ће се смиловати на њ, и рећи ће: Избави га да не отиде у гроб; нашао сам откуп.

²⁵Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;

²⁵И подмладиће се тело његово као у детета, и повратиће се на дане младости своје,

²⁶Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.

²⁶Молиће се Богу, и помиловаће га, и гледаће лице његово радујући се, и вратиће човеку по правди његовој.

²⁷Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде [според греха ми;]

²⁷Гледајући људи рећи ће: Бејах згрешио, и шта је право изврнуо, али ми не поможе.

²⁸Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

²⁸Он избави душу моју да не отиде у јаму, и живот мој да гледа светлост.

²⁹Ето, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,

²⁹Гле, све ово чини Бог два пута и три пута човеку,

³⁰За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

³⁰Да би повратио душу његову од јаме, да би га обасјавала светлост живих.

³¹Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.

³¹Пази, Јове, слушај ме, ћути, да ја говорим.

³²Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;

³²Ако имаш шта рећи, одговори ми; говори, јер сам те рад оправдати;

³³Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.

³³Ако ли не, слушај ти мене; ћути, и научићу те мудрости.