1И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
1Тада престаше она три човека одговарати Јову, јер се чињаше да је праведан.
2Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;
2А Елијуј, син Варахилов од Вуза, рода Рамовог, разгневи се на Јова што се сам грађаше праведнији од Бога;
3тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да [му] намерят отговор.
3И на три пријатеља његова разгневи се што не нађоше одговора и опет осуђиваху Јова.
4А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото [другите] бяха по-стари от него.
4Јер Елијуј чекаше докле они говораху с Јовом, јер беху старији од њега.
5Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
5Па кад виде Елијуј да нема одговора у устима она три човека, распали се гнев његов.
6Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
6И проговори Елијуј син Варахилов од Вуза, и рече: Ја сам најмлађи, а ви сте старци, зато се бојах и не смех вам казати шта мислим.
7Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
7Мишљах: нека говори старост, и многе године нека објаве мудрост.
8Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
8Али је дух у људима, и Дух Свемогућег уразумљује их.
9Не че [човеците] са велики, [за това] ще са и мъдри, Нито че са стари, [за това] ще разбират правосъдието.
9Велики нису свагда мудри, и старци не знају свагда шта је право.
10Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
10Зато велим: послушај ме да кажем и ја како мислим.
11Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
11Ето, чекао сам да ви изговорите, слушао сам разлоге ваше докле извиђасте беседу.
12Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
12Пазио сам, али гле, ни један од вас не сапре Јова, не одговори на његове речи.
13За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
13Може бити да ћете рећи: Нађосмо мудрост, Бог ће га оборити, не човек.
14Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
14Није на ме управио беседе, ни ја му нећу одговарати вашим речима.
15Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
15Смели су се, не одговарају више, нестало им је речи.
16А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
16Чекао сам, али не говоре, стадоше, и више не одговарају.
17Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
17Одговорићу и ја за се, казаћу и ја како мислим.
18Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
18Јер сам пун речи, тесно је духу у мени.
19Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
19Гле, трбух је мој као вино без одушке, и распукао би се као нов мех.
20Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
20Говорићу да одахнем, отворићу усне своје, и одговорићу.
21Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
21Нећу гледати ко је ко, и човеку ћу говорити без ласкања.
22Защото не зная да лаская; [Иначе] Създателят ми би ме отмахнал веднага.
22Јер не умем ласкати; одмах би ме узео Творац мој.