¹Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

¹Веру учиних са очима својим, па како бих погледао на девојку?

²Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

²Јер какав је део од Бога одозго? И какво наследство од Свемогућег с висине?

³Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

³Није ли погибао неваљалом и чудо онима који чине безакоње?

⁴Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

⁴Не виде ли Он путеве моје, и све кораке моје не броји ли?

⁵Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

⁵Ако ходих с лажју или ако похита нога моја на превару,

⁶([Но] нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

⁶Нека ме измери на мерилима правим, и нека Бог позна доброту моју.

⁷Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

⁷Ако су кораци моји зашли с пута, и ако је за очима мојим пошло срце моје, и за руке моје прионуло шта год,

⁸То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

⁸Нека ја сејем а други једе, и нека се искорене изданци моји.

⁹Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

⁹Ако се занело срце моје за којом женом, и ако сам вребао на вратима ближњег свог,

¹⁰То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

¹⁰Нека другом меље жена моја, и нека се други над њом повијају.

¹¹Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

¹¹Јер је то грдило и безакоње за судије.

¹²Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

¹²Јер би то био огањ који би прождирао до уништења, и сву би моју летину искоренио.

¹³Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

¹³Ако нисам хтео доћи на суд са слугом својим или са слушкињом својом, кад би се тужили на мене;

¹⁴То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

¹⁴Јер шта бих чинио кад би се Бог подигао, и кад би потражио, шта бих Му одговорио?

¹⁵Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

¹⁵Који је мене створио у утроби, није ли створио и њега? Није ли нас Он исти саздао у материци?

¹⁶Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

¹⁶Ако сам одбио сиромасима жељу њихову, и очи удовици замутио,

¹⁷Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

¹⁷И ако сам залогај свој сам јео, а није га јела и сирота,

¹⁸(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

¹⁸Јер је од младости моје расла са мном као код оца, и од утробе матере своје водао сам је;

¹⁹Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

¹⁹Ако сам гледао кога где гине немајући хаљине, и сиромаха где се нема чиме покрити,

²⁰И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

²⁰Ако ме нису благосиљала бедра његова што се руном оваца мојих утоплио,

²¹Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

²¹Ако сам измахнуо руком на сироту, кад видех на вратима помоћ своју,

²²То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

²²Нека ми испадне раме из плећа, и рука моја нека се откине из зглоба.

²³Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

²³Јер сам се бојао погибли од Бога, ког величанству не бих одолео.

²⁴Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

²⁴Ако сам полагао на злато надање своје, или чистом злату говорио: Узданицо моја!

²⁵Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

²⁵Ако сам се веселио што ми је имање велико и што много стиче рука моја,

²⁶Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

²⁶Ако сам гледао на сунце, кад сјаје, и на месец кад поносито ходи,

²⁷Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

²⁷И срце се моје потајно преварило и руку моју пољубила уста моја,

²⁸И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

²⁸И то би било безакоње за судије, јер бих се одрекао Бога озго;

²⁹Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

²⁹Ако сам се радовао несрећи ненавидника свог, и ако сам заиграо када га је зло задесило,

³⁰(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

³⁰Јер не дадох језику свом да греши тражећи душу његову с проклињањем;

³¹Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

³¹Ако не говораху домашњи моји: Ко би нам дао месо његово? Не можемо се ни најести;

³²(Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

³²Странац није ноћивао напољу; врата своја отварао сам путнику;

³³Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

³³Ако сам, као што чине људи, тајио преступе своје и крио своје безакоње у својим недрима,

³⁴Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

³⁴Ако сам и могао плашити велико мноштво, ипак од најмањег у дому беше ме страх; зато ћутах и не одлажах од врата.

³⁵(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето [виж] тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И [да имах акта] {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

³⁵О да бих имао кога да ме саслуша! Гле, жеља је моја да ми Свемогући одговори и супарник мој да ми напише књигу.

³⁶Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

³⁶Носио бих је на рамену свом, везао бих је себи као венац,

³⁷Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да [се] приближа при него-);

³⁷Број корака својих казао бих Му, као кнез приступио бих к Њему.

³⁸Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

³⁸Ако је на ме викала моја земља, и бразде њене плакале,

³⁹Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

³⁹Ако сам јео род њен без новаца и досађивао души господара њених,

⁴⁰Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

⁴⁰Место пшенице нека ми рађа трње, и место јечма кукољ. Свршише се речи Јовове.