¹Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

¹А сада смеју ми се млађи од мене, којима отаца не бих хтео метнути са псима стада свог.

²Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

²А на шта би ми и била сила руку њихових? У њима беше пропала старост.

³От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

³Од сиромаштва и глади самоћаваху бежећи од сува, мрачна, пуста и опустошена места;

⁴Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

⁴Који браху лободу по честама, и смреково корење беше им храна.

⁵Бяха изпъдени измежду [човеците], Които викаха подир тях като подир крадци.

⁵Између људи беху изгоњени и викаше се за њима као за лупежом.

⁶Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

⁶Живљаху по страшним увалама, по јамама у земљи и у камену.

⁷Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

⁷По грмовима рикаху, под трњем се скупљаху.

⁸Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

⁸Беху људи никакви и без имена, мање вредни него земља.

⁹А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

⁹И њима сам сада песма, и постах им прича.

¹⁰Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

¹⁰Гаде се на ме, иду далеко од мене и не устежу се пљувати ми у лице.

¹¹Тъй като [Бог] е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

¹¹Јер је Бог одапео моју тетиву и муке ми задао те збацише узду преда мном.

¹²Отдясно въстават [тия] изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

¹²С десне стране устајаху момци, поткидаху ми ноге, и насипају пут к мени да ме упропасте.

¹³Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

¹³Раскопаше моју стазу, умножише ми муке, не треба нико да им помаже.

¹⁴Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се [върху мене].

¹⁴Као широким проломом навиру, и наваљују преко развалина.

¹⁵Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

¹⁵Страхоте навалише на ме, и као ветар терају душу моју, и као облак прође срећа моја.

¹⁶И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

¹⁶И сада се душа моја разлива у мени, стигоше ме дани мучни.

¹⁷През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

¹⁷Ноћу пробада ми кости у мени, и жиле моје не одмарају се.

¹⁸[Само] с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

¹⁸Од тешке силе променило се одело моје, и као огрлица у кошуље моје стеже ме.

¹⁹[Бог] ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

¹⁹Бацио ме је у блато, те сам као прах и пепео.

²⁰Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти [просто] ме поглеждаш.

²⁰Вичем к Теби, а Ти ме не слушаш; стојим пред Тобом, а Ти не гледаш на ме.

²¹Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

²¹Претворио си ми се у љута непријатеља; силом руке своје супротиш ми се.

²²Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

²²Подижеш ме у ветар, посађујеш ме на њ, и растапаш у мени све добро.

²³Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

²³Јер знам да ћеш ме одвести на смрт и у дом одређени свима живима.

²⁴Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

²⁴Али неће пружити руке своје у гроб; кад их стане потирати, они неће викати.

²⁵Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

²⁵Нисам ли плакао ради оног који беше у злу? Није ли душа моја жалосна бивала ради убогог?

²⁶Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

²⁶Кад се добру надах, дође ми зло; и кад се надах светлости, дође мрак.

²⁷Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

²⁷Утроба је моја узаврела, и не може да се умири, задесише ме дани мучни.

²⁸Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

²⁸Ходим црн, не од сунца, устајем и вичем у збору.

²⁹Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

²⁹Брат постах змајевима и друг совама.

³⁰Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

³⁰Поцрнела је кожа на мени и кости моје посахнуше од жеге.

³¹[Затова] арфата ми [се измени] в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

³¹Гусле се моје претворише у запевку, и свирала моја у плач.