¹И Иов още продължи беседата си като казваше:

¹Још настави Јов беседу своју и рече:

²О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

²О да бих био као пређашњих месеца, као оних дана кад ме Бог чуваше,

³Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

³Кад светљаше свећом својом над главом мојом, и при виделу Његовом хођах по мраку,

⁴Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

⁴Како бејах за младости своје, кад тајна Божија беше у шатору мом,

⁵Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

⁵Кад још беше Свемогући са мном, и деца моја око мене,

⁶Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

⁶Кад се траг мој обливаше маслом, и стена ми точаше уље потоцима,

⁷Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

⁷Кад излажах на врата кроз град, и на улици намештах себи столицу:

⁸Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

⁸Младићи видећи ме уклањаху се, а старци устајаху и стајаху,

⁹Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

⁹Кнезови престајаху говорити и метаху руку на уста своја,

¹⁰Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

¹⁰Управитељи устезаху глас свој и језик им пријањаше за грло.

¹¹Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

¹¹Јер које ме ухо чујаше, називаше ме блаженим; и које ме око виђаше, сведочаше ми

¹²Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

¹²Да избављам сиромаха који виче, и сироту и који нема никог да му помогне;

¹³Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

¹³Благослов оног који пропадаше долажаше на ме, и удовици срце распевах;

¹⁴Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

¹⁴У правду се облачих и она ми беше одело, као плашт и као венац беше ми суд мој.

¹⁵Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

¹⁵Око бејах слепом и нога хромом.

¹⁶Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

¹⁶Отац бејах убогима, и разбирах за распру за коју не знах.

¹⁷Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

¹⁷И разбијах кутњаке неправеднику, и из зуба му истрзах грабеж.

¹⁸Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

¹⁸Зато говорах: У свом ћу гнезду умрети, и биће ми дана као песка.

¹⁹Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

¹⁹Корен мој пружаше се крај воде, роса биваше по сву ноћ на мојим гранама.

²⁰Славата ми зеленее [още] в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

²⁰Слава моја подмлађиваше се у мене, и лук мој у руци мојој понављаше се.

²¹Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за [да чуят] съветите ми.

²¹Слушаху ме и чекаху, и ћутаху на мој савет.

²²Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

²²После мојих речи нико не проговараше, тако их натапаше беседа моја.

²³За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

²³Јер ме чекаху као дажд, и уста своја отвараху као на позни дажд.

²⁴Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не [можаха да] потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

²⁴Кад бих се насмејао на њих, не вероваху, и сјајност лица мог не разгоњаху.

²⁵Избирах пътя към тях, и седях пръв [помежду им, ]И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.

²⁵Кад бих отишао к њима, седах у зачеље, и бејах као цар у војсци, кад теши жалосне.