¹Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

¹Да, сребро има жице, и злато има место где се топи.

²Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

²Гвожђе се вади из праха, и из камена се топи бронза.

³[Човекът] туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

³Мраку поставља међу, и све истражује човек до краја, и камење у тами и у сену смртном.

⁴Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците [рудничарите] се люлеят.

⁴Река навре с места свог да јој нико не може приступити; али се одбије и одлази трудом човечјим.

⁵Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

⁵Из земље излази хлеб, и под њом је друго, као огањ.

⁶Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

⁶У камену је њеном место сафиру, а онде је прах златни.

⁷Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

⁷Те стазе не зна птица, нити је виде око крагујево;

⁸Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

⁸Не угази је младо зверје, нити њом прође лав.

⁹[Човекът] простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

⁹На кремен диже руку своју; превраћа горе из дна.

¹⁰Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

¹⁰Из стене изводи потоке, и свашта драгоцено види Му око.

¹¹И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

¹¹Уставља реке да не теку, и шта је сакривено износи на видело.

¹²Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

¹²Али мудрост где се налази? И где је место разуму?

¹³Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

¹³Не зна јој човек цене, нити се находи у земљи живих.

¹⁴Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

¹⁴Бездана вели: Није у мени; и море вели: Није код мене.

¹⁵Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

¹⁵Не може се дати чисто злато за њу, нити се сребро измерити у промену за њу.

¹⁶Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

¹⁶Не може се ценити златом офирским, ни драгим онихом ни сафиром.

¹⁷Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

¹⁷Не може се наједначити с њом ни злато ни кристал, нити се може променити за закладе златне.

¹⁸Не ще се спомене корал или кристал [за покупката й. ]Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

¹⁸Од корала и бисера нема спомена, јер је вредност мудрости већа него драгом камењу.

¹⁹Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

¹⁹Не може се с њом изједначити топаз етиопски, нити се може ценити чистим златом.

²⁰От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

²⁰Откуда, дакле, долази мудрост? И где је место разуму?

²¹Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

²¹Сакривена је од очију сваког живог, и од птица небеских заклоњена.

²²Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

²²Погибао и смрт говоре: Ушима својим чусмо славу њену.

²³Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

²³Бог зна пут њен, и познаје место њено.

²⁴Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

²⁴Јер гледа до крајева земаљских и види све што је под свим небом.

²⁵За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

²⁵Кад даваше ветру тежину, и мераше воду мером,

²⁶Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

²⁶Кад постављаше закон дажду и пут муњи громовној.

²⁷Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

²⁷Још је онда виде и огласи је, уреди је и претражи је.

²⁸И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

²⁸А човеку рече: Гле, страх је Божји мудрост, и уклањати се ода зла јесте разум.