1И Иов продължи беседата си като казваше:
1И Јов настави беседу своју и рече:
2В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
2Тако да је жив Бог, који је одбацио парбу моју, и Свемогући, који је ојадио душу моју,
3[Заклевам се, че] през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,
3Док је душа моја у мени, и дух Божји у ноздрвама мојим,
4Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.
4Неће усне моје говорити безакоња, нити ће језик мој изрицати преваре.
5Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.
5Не дао Бог да пристанем да имате право; докле дишем, нећу одступити од своје доброте.
6Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.
6Држаћу се правде своје, нити ћу је оставити; неће ме прекорити срце моје докле сам жив.
7Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония.
7Непријатељ мој биће као безбожник, и који устаје на ме, као безаконик.
8Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?
8Јер како је надање лицемеру, кад се лакоми, а Бог ће ишчупати душу његову?
9Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?
9Хоће ли Бог услишити вику његову кад на њ дође невоља?
10Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?
10Хоће ли се Свемогућем радовати? Хоће ли призивати Бога у свако време?
11Ще ви науча [това], [което е] в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.
11Учим вас руци Божјој, и како је у Свемогућег не тајим.
12Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?
12Ето, ви све видите, зашто дакле једнако говорите залудне ствари?
13Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:
13То је део човеку безбожном од Бога, и наследство које примају насилници од Свемогућег.
14Ако се умножават чадата му, [умножават се за меч]; И внуците му не ще се наситят с хляб.
14Ако му се множе синови, множе се за мач, и натражје његово неће се наситити хлеба.
15Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.
15Који остану иза њега, на смрти ће бити погребени, и удовице њихове неће плакати.
16Ако и да натрупа сребро [много] като пръст, И приготви дрехи [изобилно] като кал,
16Ако накупи сребра као праха, и набави хаљина као блата,
17Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.
17Шта набави, обући ће праведник, и сребро ће делити безазлени.
18Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.
18Гради себи кућу као мољац, и као колибу коју начини чувар.
19Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма;
19Богат ће умрети, а неће бити прибран; отвориће очи а ничега неће бити.
20Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;
20Стигнуће га страхоте као воде; ноћу ће га однети олуја.
21Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му.
21Узеће га ветар источни, и отићи ће; вихор ће га однети с места његовог.
22Защото [Бог] ще хвърли върху него [беди], и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.
22То ће Бог пустити на њ, и неће га жалити; он ће једнако бежати од руке Његове.
23Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват [така, че ще бяга] от мястото си.
23Други ће пљескати рукама за њим, и звиждаће за њим с места његовог.