¹И Елиу продължавайки рече:

¹Још говори Елијуј и рече:

²Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

²Потрпи ме мало, и показаћу ти, јер још има шта бих говорио за Бога.

³Ще черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;

³Почећу издалека беседу своју, и показаћу да је Творац мој праведан.

⁴Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

⁴Доиста, неће бити лажне речи моје, код тебе је који право мисли.

⁵Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

⁵Гле, Бог је силан, али никога не одбацује, силан је снагом срчаном.

⁶Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

⁶Не да живети безбожнику, а невољницима чини правду.

⁷Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

⁷Не одвраћа од праведника очију својих, него још с царевима на престо посађује их на век, те се узвишују.

⁸А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

⁸Ако ли су оковани у пута и свезани ужима невољничким,

⁹Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

⁹Тада им напомиње дела њихова и безакоња њихова како су силна.

¹⁰Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

¹⁰И отвара Му ухо да би се поправили, и говори им да се врате од безакоња.

¹¹И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

¹¹Ако послушају и стану им служити, довршују дане своје у добру и године своје у радости.

¹²Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

¹²Ако ли не послушају, гину од мача и умиру с безумља.

¹³А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат [към Бога] за помощ когато ги връзва;

¹³А који су лицемерног срца, навлаче гнев и не вичу кад их повеже;

¹⁴Те умират в младост, И животът им [угасва] между мръсните.

¹⁴Умире у младости душа њихова и живот њихов међу курвама.

¹⁵Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

¹⁵Избавља невољника из невоље његове и отвара му ухо у муци.

¹⁶И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

¹⁶Тако би и тебе извео из тескобе на пространо место, где ништа не досађује, и мирни сто твој био би пун претилине.

¹⁷Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; [Затова] съдбата и правосъдието те хващат,

¹⁷Али си заслужио суд безбожнички; и суд и правда снађе те.

¹⁸Внимавай да не би жегата [на страданията ти] да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

¹⁸Доиста, гнев је на теби; гледај да те не одбаци у карању, те те велики откуп неће избавити.

¹⁹Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

¹⁹Хоће ли гледати на твоје богатство? Неће ни на злато ни на какву силу блага твог.

²⁰Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

²⁰Не уздиши за ноћу у коју народи одлазе на своје место.

²¹Внимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

²¹Чувај се да не погледаш на таштину и волиш на њу него невољу.

²²Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

²²Гле, Бог је највиши својом силом, ко је учитељ као Он?

²³Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

²³Ко Му је одредио пут Његов? Или ко ће Му рећи: Чиниш неправо?

²⁴Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

²⁴Опомињи се да величаш дела Његова, која гледају људи.

²⁵В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

²⁵Сви људи виде их, сваки их гледа из далека.

²⁶Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

²⁶Гле, Бог је велик, и не можемо Га познати, број година Његових не може се докучити.

²⁷Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

²⁷Јер Он стеже капље водене, које лију дажд из облака Његових;

²⁸Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

²⁸Кад теку облаци, капљу на мноштво људско.

²⁹Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или [се произвеждат] гърмежите на скинията Му?

²⁹И ко би разумео простор облацима и грмљаву у шатору његовом?

³⁰Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

³⁰Како простире над њим светлост своју, и дубине морске покрива?

³¹(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

³¹Тиме суди народима, даје хране изобила.

³²Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

³²Рукама заклања светлост, и наређује кога да срете,

³³Шумът й известява за това, И добитъкът - за [пламъка], който възлиза.

³³Јављајући према њему добру вољу своју, и према стоци и према роду земаљском.