¹Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

¹И од тога дрхће срце моје, и одскаче са свог места.

²Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

²Слушајте добро громовни глас Његов и говор што излази из уста Његових.

³Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

³Под сва небеса пушта га, и светлост своју до крајева земаљских.

⁴След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

⁴За њом риче гром, грми гласом величанства свог, нити шта одгађа кад се чује глас Његов.

⁵Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

⁵Дивно Бог грми гласом својим, чини ствари велике, да их не можемо разумети.

⁶Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

⁶Говори снегу: Падни на земљу; и дажду ситном и дажду силном.

⁷Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата [Му].

⁷Запечаћава руку сваком човеку, да позна све посленике своје.

⁸Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

⁸Тада звер улази у јаму, и остаје на својој ложи.

⁹От помещението си иде бурята, И студът от [ветровете] що разпръскват [облаците].

⁹С југа долази олуја, и са севера зима.

¹⁰Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

¹⁰Од дихања Божијег постаје лед, и широке воде стискају се.

¹¹Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

¹¹И да се натапа земља, натерује облак, и расипа облак светлошћу својом.

¹²Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

¹²И он се обрће и тамо и амо по вољи Његовој да чини све што му заповеди по васиљеној.

¹³Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

¹³Чини да се нађе или за кар или за земљу или за доброчинство.

¹⁴Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

¹⁴Чуј то, Јове, стани и гледај чудеса Божија.

¹⁵Разбираш ли как им налага Бог [волята Си]. И прави светкавицата да свети от облака Му?

¹⁵Знаш ли како их Он уређује и како сија светлошћу из облака свог?

¹⁶Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

¹⁶Знаш ли како висе облаци? Знаш ли чудеса Оног који је савршен у сваком знању?

¹⁷Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния [вятър].

¹⁷Како ти се хаљине угреју кад умири земљу с југа?

¹⁸Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

¹⁸Јеси ли ти с Њим разапињао небеса, која стоје тврдо као саливено огледало?

¹⁹Научи ни що да Му кажем, [Защото] поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим [думите си].

¹⁹Научи нас шта ћемо Му рећи; не можемо од таме говорити по реду.

²⁰Ще Му се извести ли, че желая да говоря, [Като зная че], ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

²⁰Хоће ли Му ко приповедити шта бих ја говорио? Ако ли би ко говорио, заиста, био бих прождрт.

²¹И сега [човеците] не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

²¹Али сада не могу људи гледати у светлост кад сјаји на небу, пошто ветар прође и очисти га;

²²Та е дошло златозарно сияние от север; [А как ще погледнат на] Бога, у Когото е страшна слава!

²²Са севера долази као злато; али је у Богу страшнија слава.

²³Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

²³Свемогућ је, не можемо Га стигнути; велике је силе, али судом и великом правдом никога не мучи.

²⁴Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.

²⁴Зато Га се боје људи: Не може Га видети никакав мудрац.