¹Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

¹Тада одговори Господ Јову из вихора и рече:

²Кой е тогава този, който помрачава [Моя] съвет С неразумни думи?

²Ко је то што замрачује савет речима неразумно?

³Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.

³Опаши се сада као човек; ја ћу те питати, а ти ми казуј.

⁴Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

⁴Где си ти био кад ја оснивах земљу? Кажи, ако си разуман.

⁵Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв [за мерене] по нея?

⁵Ко јој је одредио мере? Знаш ли? Или ко је растегао уже преко ње?

⁶На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

⁶На чем су подножја њена углављена? Или ко јој је метнуо камен угаони?

⁷Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

⁷Кад певаху заједно звезде јутарње и сви синови Божји кликоваху.

⁸Или [кой] затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

⁸Или ко је затворио море вратима кад као из утробе изиђе?

⁹Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,

⁹Кад га одех облаком и пових тамом;

¹⁰И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

¹⁰Кад поставих за њ уредбу своју и метнух му преворнице и врата;

¹¹И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

¹¹И рекох: Довде ћеш долазити, а даље нећеш, и ту ће се устављати поносити валови твоји.

¹²Откак [започнаха] дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

¹²Јеси ли свог века заповедио јутру, показао зори место њено,

¹³За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

¹³Да се ухвати земљи за крајеве, и да се растерају с ње безбожници,

¹⁴Та да се преобразува тя, както глина под печат, И [всичко] да изпъква като че ли в облекло,

¹⁴Да се она промени као блато печатно, а они да стоје као хаљина,

¹⁵А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

¹⁵Да се одузме безбожницима светлост њихова и рука подигнута да се сломи?

¹⁶Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

¹⁶Јеси ли долазио до дубина морских? И по дну пропасти јеси ли ходио?

¹⁷Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

¹⁷Јесу ли ти се отворила врата смртна, и врата сена смртног јеси ли видео?

¹⁸Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

¹⁸Јеси ли сагледао ширину земаљску? Кажи, ако знаш све то.

¹⁹Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

¹⁹Који је пут к стану светлости? И где је место тами,

²⁰За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

²⁰Да би је узео и одвео до међе њене, и знао стазе к дому њеном?

²¹[Без съмнение], ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

²¹Знаш ти; јер си се онда родио, и број је дана твојих велик.

²²Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

²²Јеси ли улазио у ризнице снежне? Или ризнице градне јеси ли видео,

²³Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

²³Које чувам за време невоље, за дан боја и рата?

²⁴Що е пътят [за мястото, гдето] се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

²⁴Којим се путем дели светлост и устока се разилази по земљи?

²⁵Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма,

²⁵Ко је разделио јазове поводњу и пут светлици громовној?

²⁶За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

²⁶Да би ишао дажд на земљу где нема никога, и на пустињу где нема човека,

²⁷За да насити пустата и запустяла [земя. ]И да направи нежната трева да изникне?

²⁷Да напоји пуста и неродна места, и учини да расте трава зелена.

²⁸Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

²⁸Има ли дажд оца? Или ко је родио капље росне?

²⁹От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -

²⁹Из чије је утробе изашао лед, и ко је родио слану небеску,

³⁰[Когато] водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

³⁰Да се воде скривају и постају као камен и крајеви пропасти срастају?

³¹Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

³¹Можеш ли свезати милине влашићима? Или свезу штапима разрешити?

³²Извеждаш ли Мазарот {Вероятно някое съзвездие или звезда.} на времето му? Или управляваш Мечката с малките й?

³²Можеш ли извести јужне звезде на време? Или кола са звездама њиховим хоћеш ли водити?

³³Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

³³Знаш ли ред небески? Можеш ли ти уређивати владу његову на земљи?

³⁴Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

³⁴Можеш ли дигнути глас свој до облака да би те мноштво воде покрило?

³⁵Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

³⁵Можеш ли пустити муње да иду, и да ти кажу: Ево нас?

³⁶Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

³⁶Ко је метнуо човеку у срце мудрост? Или ко је дао души разум?

³⁷Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

³⁷Ко ће избројати облаке мудрошћу, и мехове небеске ко ће излити,

³⁸Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

³⁸Да се расквашен прах згусне и груде се слепе?

³⁹Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

³⁹Ловиш ли ти лаву лов? И лавићима трбух пуниш,

⁴⁰Когато седят в рововете си, [И] остават в скривалищата за да причакват?

⁴⁰[39:2] Кад леже у пећинама и вребају у заклону свом?

⁴¹Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?

⁴¹[39:3] Ко готови гаврану храну његову кад птићи његови вичу к Богу и лутају немајући шта јести?