¹Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

¹Тада Јов одговори Господу и рече:

²Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.

²Знам да све можеш, и да се не може смести шта наумиш.

³[Наистина], кой е този, който помрачава [Твоя] съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал.

³Ко је то што замрачује савет неразумно? Зато кажем да нисам разумевао; чудесно је то за ме, те не могу знати.

⁴Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.

⁴Слушај кад узговорим, и кад запитам, кажи ми.

⁵Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;

⁵Ушима слушах о Теби, а сада Те око моје види.

⁶Затова отричам се [от думите си], И се кая в пръст и пепел.

⁶Зато поричем, и кајем се у праху и пепелу.

⁷А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

⁷А кад Господ изговори оне речи Јову, рече Господ Елифасу Теманцу: Распалио се гнев мој на тебе и на два пријатеља твоја што не говористе о мени право као слуга мој Јов.

⁸Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и принесете {В издание 1940 г. "пренесете"} всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас [според] безумието [ви], защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

⁸Зато сада узмите седам телаца и седам овнова, и идите к слузи мом Јову и принесите жртве паљенице за се, и слуга мој Јов нека се помоли за вас, јер ћу доиста погледати на њ да не учиним с вама по вашој лудости, јер не говористе о мени право као слуга мој Јов.

⁹И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова.

⁹И тако отиде Елифас Теманац и Вилдад Сушанин и Софар Намаћанин, и учинише како им заповеди Господ. И погледа Господ на Јова.

¹⁰И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше [по-напред].

¹⁰И Господ врати што беше узето Јову пошто се помоли за пријатеље своје; и умножи Господ Јову двојином све што беше имао.

¹¹Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица.

¹¹И дођоше к њему сва браћа његова и све сестре његове и сви пређашњи знанци његови, и једоше с њим у његовој кући и жалећи га тешише га за све зло што беше Господ пустио на њ, и дадоше му сваки по новац и по гривну златну.

¹²Така Господ благослови последните [дни] на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.

¹²И Господ благослови последак Јовов више него почетак, те имаше четрнаест хиљада оваца и шест хиљада камила и хиљаду јармова волова и хиљаду магарица.

¹³Още му се родиха седем сина и три дъщери;

¹³И имаше седам синова и три кћери.

¹⁴и първата [си дъщеря] нарече Емима, втората Касия, а третата Керен-апух.

¹⁴И првој наде име Јемима, а другој Кесија а трећој Керен-апуха.

¹⁵И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на {Еврейски: Между.} братята им.

¹⁵И не нахођаше се у свој земљи тако лепих девојака као кћери Јовове, и отац им даде наследство међу браћом њиховом.

¹⁶Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си [до] четири поколения.

¹⁶И после поживе Јов сто и четрдесет година, и виде синове и унуке до четвртог колена.

¹⁷И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.

¹⁷И умре Јов стар и сит живота.