¹Господното слово, което дойде към Иоила Фатуилевия син:

¹Реч Господња која дође Јоилу сину Фатуиловом.

²Слушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е [такова нещо] във вашите дни Или в дните на бащите ви?

²Чујте, старци; слушајте, сви становници земаљски; је ли овако шта било за вашег времена или за времена ваших отаца?

³Разкажете това на чадата си, И чадата ви [нека го разкажат] на своите чада, И техните чада на друго поколение.

³Приповедајте то синовима својим, и синови ваши својим синовима, и њихови синови потоњем колену.

⁴Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът; И каквото остави изедникът, изпояде го пръгът.

⁴Шта оста иза гусенице изједе скакавац, и шта оста иза скакавца изједе хрушт, и шта оста иза хрушта изједе црв.

⁵Изтрезнейте, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.

⁵Отрезните се, пијанице, и плачите; и ридајте сви који пијете вино, за новим вином, јер се оте из уста ваших.

⁶Понеже на земята Ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.

⁶Јер дође на земљу моју силан народ и небројен; зуби су му као у лава и кутњаци као у лавице.

⁷Опустоши лозата Ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.

⁷Потре винову лозу моју, и смокве моје покида, сасвим их огули и побаца, те им се гране беле.

⁸Плачи като [сгодена] девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.

⁸Ридај као младица опасана кострећу за мужем младости своје.

⁹Хлебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят

⁹Неста дара и налива из дома Господњег; туже свештеници, слуге Господње.

¹⁰Запустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,

¹⁰Опусте поље, тужи земља; јер је потрвено жито, усахло вино, нестало уља.

¹¹Посрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.

¹¹Стидите се ратари, ридајте виноградари, пшенице ради и јечма ради, јер пропаде жетва на њиви;

¹²Лозата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, палмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.

¹²Лоза посахну и смоква увену; шипак и палма и јабука и сва дрвета пољска посахнуше, јер неста радости између синова људских.

¹³Опашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.

¹³Опашите се и плачите свештеници; ридајте који служите олтару, дођите, ноћујте у кострети, слуге Бога мог; јер се уноси у дом Бога вашег дар и налив.

¹⁴Осветете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.

¹⁴Наредите пост, огласите празник, скупите старешине, све становнике земаљске, у дом Господа Бога свог, и вапите ка Господу:

¹⁵Уви за [оня] ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.

¹⁵Јаох дана! Јер је близу дан Господњи, и доћи ће као погибао од Свемогућег.

¹⁶Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?

¹⁶Није ли нестало хране испред очију наших, радости и весеља из дома Бога нашег?

¹⁷Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.

¹⁷Семе иструхну под грудама својим, пусте су житнице, разваљене спреме, јер посахну жито.

¹⁸Как пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овце

¹⁸Како уздише стока! Како су се смела говеда! Јер немају паше; и овце гину.

¹⁹Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И пламъкът изпогори всичките полски дървета.

¹⁹К Теби, Господе, вичем, јер огањ сажеже паше у пустињи, и пламен попали сва дрвета у пољу.

²⁰Даже и полските животни задъхвайки [поглеждат] към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.

²⁰И зверје пољско погледа за тобом, јер усахнуше потоци водени и огањ сажеже паше у пустињи.